Идва денят за размисъл пред парламентарните избори в родината. И се питам за какво би било интересно да помисли българинът.

Ще помисли ли например за потоците кал и клевети, залели Бойко Борисов за къща в Барселона и опровергани от испанската прокуратура?

Ще помисли ли за потоците кал и клевети, излели се в истерията на комисията за разследване на “злоупотреби” в о боже почившия предишен парламент, които се оказаха кьорфишек?

Ще помисли ли за развилнялата се милиционерщина на служебния вътрешен министър? Ще помисли ли за сергиите с прокиснала политическа стока, която се опитват да му продадат също толкова прокиснали търговци с “благото на народа” и “борбата с корупцията”, сменили по две три партии в копнежа по кокала? 

Ще помисли ли за неокомунизма, който просмуква цяла Европа и трови човешкия вид с истанбулски конвенции, зелени сделки и обезличаване на нации и народи.

И накрая ще се сети ли, че трябва да помисли за собственото си и на семейството си добруване, а не за истерясалите в жаждата си за власт и пари стари муцуни, палячовци и потомци на бившия режим?

Дано. Дано помисли. Дано първосигналният копнеж по “спасителя” и по новия, дето ще ни “оправи”, не овласти поредния шмекер и продавач на власт и влияние.

Въпреки, че мъдри хора често са казвали, че на българина акълът му идва от подир. Потвърждават го последните 30 години.