Покрай новогодишните празници планинските спасители пропуснаха почивните си дни, защото заваляха сигнал след сигнал за бедстващи туристи. Спасителните акции следваха една след друга. За съжаление загина и един млад мъж в района на Джендема в Стара планина. Подценяването на условията в планината редовно води до бедствия и за жалост – трагедии. Но те са едната страна на въпроса, другата е възможностите на спасителните групи, в техническата част.

Един от колегите спасители възкликна: „Ако имаше на разположение хеликоптер...“ Да, ако имаше. Но няма! Ето това е тема, по която говоря, пиша до институциите от години и нищо не се случва, защото от другата страна има много думи, много идеи, а досега има само един опит да се създаде наистина Хеликоптерна спешна медицинска помощ  – HEMS (Helicopter Emergency Medical Services) и то от частна компания. 

Темата е много болезнена, особено когато си спасител и се налага да съобщаваш на роднините тъжни вести. Горчивината е огромна, защото когато сваляш безжизнено тяло за пореден път знаеш, че момчето или момичето са имали шанс да оживеят, ако в т. нар. „златен час”, беше пристигнала въздушна линейка. А от въздушна линейка имат нужда не само в планината.

Типично по български говорилнята за въздушната спешна помощ се промъква в полезрението на медиите от време на време след поредната инфопушилка. Конкретният повод в края на годината бе за негласувани пари за покупка на два медицински хеликоптера в парламента преди време отприщи популистки изказвания, без да бъдат обхванати от конкретика. Бюджетът едва ли ще бъде бутнат с тези 25 млн., от които има нужда въздушното спасяване. Още повече, че ако бъдат сложени в параграфа „Оперативни разходи” въпросът ще приключи. Да не говорим, че става въпрос за различни източници на финансиране на едно и също нещо.

Защо от пресцентъра на Министерство на здравеопазването не се информира обществото, докъде е стигнала процедурата по подготвяне на документация за обществена поръчка за закупуване на един хеликоптер с отделени за това 20 млн. лева дадени от Министерството на регионалното развитие - останали европейски пари от програма „Региони в растеж” и все още няма резултат. Правилата за харченето им са строги и трудни за прескачане.

Оправданието, че целия ресурс е насочен за справяне с пандемията, не върви. Защото всички виждаме какво се случва със здравната ни система в момента. На среща в парламента през месец февруари зам. министърката на Министерство на регионалното развитие и благоустройство - Деница Николова, в присъствието на тогавашния министър на здравеопазването - Кирил Ананиев, ясно заяви „Ето парите, направете проекта!”.

Резултатът до момента е нулев. На тази среща заявихме, че парите могат да стигнат само за една машина. Подадените индикативни оферти потвърдиха този предварителен анализ. В хода на разговорите повдигнахме въпроси като: кой ще бъде авиационния оператор експлоатиращ машините, къде ще се извършва подготовката на пилоти, технически персонал, лекарски екипи и т. н. Всичко това заедно с липсата на визия за това как ще работи системата, за кадровото и обезпечаване, финансовия модел и още куп въпроси остават неясни.

В балкански (разбирай български стил) се разрушиха основите на системата HEMS, положени от частния авиационен оператор „Хели еър”. Закупените два хеликоптера „Аугуста 109 К” вършеха чудесна работа. Бяха оборудвани с всичко необходимо за оказване на спешна помощ и транспортиране на пострадал до лечебно заведение. Но институциите в държавата не положиха грам усилия за да помогнат и интегрират системата за нуждите на гражданите, попаднали в различни ситуации - катастрофи, бедствия и аварии, а също тежко болни и други случаи, изискващи спешна помощ, включително и трасплантации. Не споменавам за спорадичните акции в планината, за които сигналите пристигаха чрез жокера - обади се на приятел. Една застрахователна компания даже предлагаше планинска застраховка с включена възможност за хеликоптерна помощ. И макар и много рядко се ползваше тази възможност.

Пожарното изпращане на хеликоптер Ми-8 от състава на „ Отряд 28” и самолета „Спартан” за транспорт на пострадали и органи за трансплантация по същество е хуманен жест. Но това не може да се прави за всеки. Не е икономически целесъобразно. А и така не се гради система. Гради се имидж, а не система.

Любопитно ми е да разбера, ако се стигне до поръчка на една машина как ще бъде окомплектована тя? Давахме мнения, препоръки, писахме писма, но усещането ми е, че всичко се свежда до „да минем по тънката лайсна”. Да не говорим, че от 2014 г. когато авиооператорът „Хели еър” внесе първата машина до сега за 6 години системата можеше да бъде изградена в пълния си обем с 5 бази - София, Пловдив, Бургас, Варна и Плевен.

Всичко беше планирано и се започна реална работа. Работеше се в сътрудничество със словашкия авиооператор АТЕ, който между впрочем и сега охранява състезанията от световната купа по ски в Банско.
Моделите за изграждане HEMS са различни. Швейцарският модел е доказано най-успешен. Неправителствена организация с идеална цел в обществена полза и нито франк държавна помощ. Това е тайната на успеха. Но тук говорим за друг тип хора и съзнание. В този случай - постулата „Делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се” постига резултат и налага световни стандарти в този тип дейност. За тези 6 години, в които споменах по-горе, давахме анализи с моделите в различни страни, сходни по население, територия и икономическо положение. Резултатът е ясен до момента. България е единствената страна в Европейския съюз, в която няма и един хеликоптер за въздушна спешна помощ. Световната статистика показва, че с 30% могат да намалеят случаите с фатален край, ако се спази правилото за „златния час” и се окаже помощ с въздушна линейка.

За съжаление и по този показател сме закотвени на дъното. Без ясна визия за модела, по който ще се изгради системата за спешна въздушна помощ, устойчив модел на финансиране, подготовка на медицинските звена за посрещане на пострадали, кадрово и техническо обезпечаване на системата, авиационен оператор сертифициран по европейски и световни стандарти точно за тази дейност и още куп детайли от пъзела, това няма как да се случи. Категорично трябва да се стъпи на публично частно партньорство.

Хипотетичният един хеликоптер няма да реши нищо. Освен това след поръчката му ще може да заработи минимум след година и половина по чисто технологични причини. Целия този процес може да послужи за пример как не трябва да се гради система. Затова едно е равно на нула! И ако сме държава в Европейския съюз и изповядваме европейските ценности е добре да спрем говорилнята и да преминем към планирани дейности по изграждане на системата HEMS. Точно тук енергията на гражданското общество трябва да покаже ефективността си. Защото здравето на всеки от нас дава силата на същото това общество.

*Авторът е Ръководител въздушна група от 1994 г. и инструктор по планинско спасяване от 1982 г.. Ръководител на спасителен екип, осигуряващ състезанията от световната купа по планинско бягане „Пирин ултра” и международни състезания по екстремни ски, организирано от компанията „Ред Бул”. Един от основоположниците на фрийрайда в България.