Никаквецът намира щит в създаването на хаос и на обявяване на нов морал

Той се чувстваше неуютно в подземието на социализма

Пътят от подземието до върха през последните 30 години

Не му достига акъл, за да осмисли изцяло стореното и последствията

Пропагандата може да използва всичко. Що не и Достоевски и романа му “Бесове”, който според нея се оказва предусещането му какви щети ще нанесат революционерите/комунистите, след като завладеят света. Или поне някоя клета държава. Разбира се, пропагандата пропуска да спомене за неохотата му Русия да воюва с Турция за свободата ни, защото предвиждал, че скоро българите ще се окажат неблагодарни за този акт. Мълчи пропагандата и за предупреждението му за опасността от малкия човек (или човека от подземието), когато му порасне работата. На мене, обаче, ми е интересно да проследя историческото развитие на малкия човек от подземието до върха, станало в последните 30 години у нас.

Макар и да е малък, малкият човек е направо голям със способността си да надява всякакви маски. Той се чувстваше неуютно в подземието на социализма. Правеше всякакви опити да стане по-голям. Нямаше гаранции за успех, равен на усилията му. Защото се изправяше срещу система с изграден контрол върху израстването. Тя се градеше на идеологическа вярност, но и на показани професионални умения, на системни наблюдения от група хора. Без да е съвършена и справедлива, системата беше трудно пропусклива. И все залавяше малкия човек и го връщаше или пък го държеше на дистанция от голямата кариера. В социализма тя значеше всичко за устремения гражданин - успех, пари (тогава явни, но и необявени - от командировки в чужбина, от привилегии и др.), власт. Ценности, които не се афишираха, ала съществуваха, примамваха, мотивираха иззад почти християнското говорене за работа и отдаденост на обществото. Двуличието или по-точно скритото съществувание между обявените повелителни поведенчески норми и егоцентризма беше неумолимо важна част от времето. Малкият човек беше във висша степен подготвен да плува в него. Но уви за него, и властта отгоре знаеше как да управлява двуличието. Простичко - като го сдържа и държи на каишка в пътя нагоре. А и с тези си характеристики малкият човек беше удобен за водене и за обяздване на обществото. Но и потенциално опасен в други времена, които нито обществото, нито властта подозираха.

И те дойдоха, наричани с много имена - демокрация, преход, пазарна икономика, свобода и т. н. Като най-внимателно беше премълчавано, защото беше натоварено с много негативизъм в историята, най-точното, истинското - реставрация на капитализма. Малкият човек, колкото и да е пъргав и гъвкав, се нуждаеше от време.

Първи етап на неговите действия стана повдигането на пръсти. Подобно на ниския човек, повдигащ се на високи подметки да се изравни с другите ръстове, той предприе новото си действие да се приравни с по-едрите обществено хора. Той не можеше да успява в съгласие с прогласените принципи на новото време - идеи, предприемчивост, градивност, търпелива работливост. Човекът от подземието познаваше само техните сенки. За да ги изпълни с плът, по-точно с подобие на плът, му трябваше друга обществена видимост. Трябваше му щит за прикритие на действията му. Вече беше готов на всичко, за да успее. И той намери щита в създаването на хаос и на обявяване на нов морал. В този морал място имаше изискване към другите и пълно освобождаване от нормите за него, провъзгласяващия откритието си. По този морал присвоилите вече някакво водителство изпълняваха ритуала на шумно посвещение и реално право на съд над всичко. При този морал, обвинявайки ги най-често в мнима или прекомерна вина, той можа да създаде мишени за обществен прицел, ползвани главно от себеподобните - личности в неговите сфери и професии, исторически времена и личности, наследство от миналото и т. н.

Малкият човек разви дейността си, като разгъна пипалата си и обгърна с тях държавата. Все още някак тихо, под закрилата на щита, с маска за неразпознаване на действително стореното. Тъжното е, че сякаш и обществото надяна тази маска, та не можа да разпознае ставащото и неговите герои. Но у малкия човек се появи желанието да демонстрира къде е и в какво се е превърнал. Според собствените му представи. А те го виртуализираха като върховно същество, понеже е изпълнил целите си: да изглежда като водач, като познавач на всичко с що се захване, като последна инстанция вън от съмнения и оценки. Дойде етапът на самопровъзгласената важност. Или на надуването на себе си като балон до желаните за показност размери. Тази доминанта в поведението му беше придружена с “доизчистване” на кадърните хора от важните, престижните и влиятелните позиции в обществото. Но не му достигаше още надмощие, а и по някакъв начин обществото като че преодоля проспиването на неговите “постижения”.

И това започна да го ожесточава във важната за него дейност по убеждаване в непостижимост и непогрешимост и в най-разточително използване на потенциала на завладяната от него административна, икономическа, медийна и каквато още се сетите власт. По особен начин малкият човек озверя: превърна се в броненосец с броня за неуязвимост срещу “посегателствата” на истината му; в хапеща змия при всяка - и реална, и мнима, опасност; в хамелеон, който се сдобива със защитен цвят за различните ситуации. Но това по никакъв начин не го задоволяваше. Той започна да изгражда и стратегическа защитна система. Нейната основа е заразяването на по-голяма част от обществото със своя си морал. Така гарантираше и в по-далечен план обществената си осигуреност. От последвалите го малкият човек искаше овладяване на техниките и безусловна вярност. Тях той делеше на две части - допуснати и привърженици. Допуснатите се разполагаха около него и донякъде около неговото благо, а привържениците получиха очертано бъдеще във вид на подтекстово обещани гаранции.

Така малкият човек в къси срокове прекрои обществото. Докога - искаше му се да е задълго. Беше някак си уверен, защото си повярва, че неговата кройка е като световните модели, в чиято свещеност се кълнеше. Беше му достатъчно, за да е спокоен и да изпълни с доволство съществованието си. Не му остана много време, а и не му достига акъл, за да осмисли изцяло стореното и последствията. Стигаше му, че не вижда преки опасности. Сега вече се люшка между жаждата да бъде забележим и диктувания сякаш от остатъчна съвест стремеж да остане незабележим. Както с миналото си, така и с настоящето присъствие по високите обществени етажи. А и пребиваването в подземието няма как да не е оставило следа.

Дали ще свърши дотук порастването не е ясно. А и не е ясно дали ще може да се случи произшествие с резултат завръщане на нормалността. Най-сигурната надежда май остават новите поколения, идващи с друга гражданска имунна система. На сегашното зряло поколение се падна участта на очевидец, в различна степен осъзнаващ, порастването на малкия човек. И засега да стигне до диагностицирането му - неговото и на изграденото от него общество.