Този на съветската армия е поредният случай на скудоумие

Най-авангардна е офертата на Соломон Паси. Натовецът предлага да се изкопае яма, дълбока 44 метра. В нея да потъне цялата пирамида, като остане да стърчи само ръката с автомата

Паметник иде от „памет“. Създаден в конкретен исторически момент, той напомня какво е било - добро или лошо. По широкия свят е така, но у нас е иначе. Монументите са прекроявани по волята на силните на деня.
Много са случаите на скудоумие, ще цитирам само най-драстичните.

През 1901 г. се отбелязва четвъртвековен юбилей от подвига на четата. В тази връзка е решено да се вдигне паметник на Околчица. Основният камък е положен на 20 май с речи и тостове. Вестник „България“ хроникира:

„Длъжни сме да поменем, че общото народно тържество биде малко накърнено от поведението на социалистите, които не знаем защо, бяха причислили Ботева към своята партия и в своите речи и декламации не изпущаха случай било да правят пропаганда на своите убеждения, било да оскърбяват граждани и военни.“

Строежът на монумента започва чак през 1936 г., завършен е 1939 г. Величествен кръст от железобетон с облицовка от бял врачански камък извисява снага. „Това е т. н. опълченски кръст, който вместо кокарда е пришит на опълченските шапки. С него е украсено и Самарското знаме“, обяснява член на инициативния комитет.

Светият символ боде очите на комунистите, потомци на някогашните социалисти. До 1947 г., когато зад фасадата на ОФ ликвидират опозицията и окупират цялата власт. Кръстът е ампутиран, на негово място е присадена петолъчна звезда. В чест на загиналите под османско робство, в борбата против фашизма и капитализма и в Отечествената война!

С поругания кръст на челото загиват над 500 опълченци на Шипка. През 1920 г. оцелелите ветерани решават да вдигнат паметник на заветния връх. Дарения от всички краища на родината подкрепят инициативата.

Конкурса печелят архитект Атанас Донков и скулпторите Александър Андреев и Кирил Шиваров. Върху кула от гранит, висока 31,5 метра, ще стои бронзов лъв с размери 8 на 4 метра.

Лъвът е излят във Военния арсенал от група майстори, начело със Стефан Вежански. Той разказва:

„Скулпторът Кирил Шиваров, Баче Киро, под чиито ръце е създаден лъвът, много държеше да се снимаме, той ни намери и апарата. Направихме си няколко пъти „кадро“ с фигурата на лъва, за да проличи големината u. Тая грамада бронз, плътна отливка с необходимите кухини, е минал през ръцете ни.“

Мулета изтеглят царствения звяр до върха. И тъкмо когато работниците умуват как да го качат на кулата, румънското правителство остро протестира. Не може българският символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции, отсичат власите, които вече са заграбили Южна Добруджа. Вместо да отстояват националната гордост, нашите политици правят чупка в кръста и свалят лъва в ниското. Така прекроеният паметник е открит на 26 август 1934 г.

България дължи свободата на руският император Александър II. Той обявява война на османския поробител, по негова заповед солдатите минават Дунава. Паметникът на Царя Освободител в столицата е дело на бележития италиански скулптор Арнолдо Дзоки. Уникален е с това, че груповите композиции са персонифицирани. Почти всяка фигура изобразява конкретен участник във войната.

Открит през 1907 г. срещу Народното събрание, този монумент също не е пощаден от превратностите на времето. Когато през 1946 г. България е обявена за република, скриват царя зад ограда от тараби - да не дразни републиканците. Най-крайните настояват да го претопят в кранове за чешми и копчета за дрехи.

За щастие по-наблюдателните забелязват, че ездачът носи фуражка и не прилича на монарх. Надписът обаче уточнява: „Царю Освободителю. Признателна България“. Това неудобство е отстранено с козметична хирургия. Буквите са извадени като развалени зъби и заместени с протезата: „На братята освободители“. Сега оригиналният текст е върнат, дупките от старите нитове са замазани, но личат.

По-надолу към Цариградско шосе друг надпис стои непокътнат. Лъже откакто го има паметника: „На Съветската армия освободителка от признателния български народ“. От какво са ни освободили червеноармейците, когато през Втората световна война не сме поробени? Тъкмо обратното - те са агресори, защото на 5 септември 1944 г. ни обявяват война и нахлуват с танковете.

Паметникът на Съветската армия е вдигнат през 1952-1954 г. Пъстър творчески колектив се труди над мегаломанското построение. Има бездарници и таланти като Любомир Далчев. През 1979 г. той емигрира в САЩ, отвъд океана преосмисля своя принос в поръчковия монумент.

„Най-голямата неудача е фигурата на комисаря, вмъкната като идеологическа необходимост и която е катастрофа за устрема, постигнат в раздвижените стойки на лица от антуража“, сочи скулпторът. Става дума за композицията „Октомври 1917 година“, върху източната страна на паметника.

Далчев си отиде от този свят, комисарят остана. За да бъде поругаван с цялата компания червеноармейци. Боядисваха ги във всички цветове на дъгата, лепяха им етикети. Грамада от проекти, висока колкото монумента, се натрупа около неговото префасониране.

Най-авангардна е офертата на Соломон Паси. Да се изкопае яма, дълбока 44 метра, предлага натовецът. В нея да потъне цялата пирамида, като остане да стърчи само ръката с автомата. Той е шпагин, най-масовото съветско оръжие по време на войната.

НАТО обаче се бори за мир, не му отива на Паси кръвожадната идея. Разумно е да приложи челния опит на Карлово. Там демилитаризираха партизанската мадона в центъра на града. Пуснаха пожарникарска стълба, доброволец се изкачи и отряза цевта на шпагина. После върху овалния пълнител залепи факел - символ на просвета и благоденствие.

При съветския витяз факел не може да се имплантира, защото не държи оръжието вертикално. Предлагам по законите на естетиката китка цветя.

Паметник иде от „памет“. Създаден в конкретен исторически момент, той напомня какво е било - добро или лошо. И фараоните са били мракобесници, но досега никой не е погребал пирамида.