Европейската валута се повишава спрямо долара

Цените на енергийните ресурси значително се увеличават

Валутният борд ограничава възможностите за парична експанзия на БНБ

Кризата, породена от коронавируса COVID-19 и от мерките спрямо епидемията, има много измерения. Едно от тях е поскъпването на еврото спрямо американския долар, но и като цяло спрямо базова кошница от валути. Докато първоначалната реакция е поевтиняването на еврото, като то спада до 1.0707 щатски долара - най-ниската му стойност през последните три години, след това в края на май и началото на юни и в средата на юли то се покачва спрямо долара и достига връх от 1.1987 на 1 септември. От началото на месеца се регистрира спад, но все пак към 9 септември цената му е 1.1773 долара. Това означава, че поскъпването спрямо долара спрямо регистрираното през годината дъно е около 10%. Какви са причините и ефектите от това за европейската и българската икономика?

Фактори за поскъпването на еврото

Основна причина за текущото състояние е епидемията от COVID-19 и отражението є върху съответните икономики. През второто тримесечие на 2020 г. американската икономика се свива с 9,1% на годишна база, което е най-големият регистриран спад и значително превишава този от последната икономическа и финансова криза преди повече от 10 години (т. нар. Велика рецесия). Той се съчетава с най-масивната загуба на работни места в Съединените щати, където броят на заетите лица извън селското стопанство през април се понижи с почти 20,9 млн. и въпреки възстановяването през следващите месеци през август е с почти 11,55 млн. по-нисък спрямо февруари. Това означава спад с приблизително 6,8% на годишна база. Същевременно са налице и масови безредици в страната, които до голяма степен са провокирани от предстоящите избори за президент в края на годината.

Състоянието на еврозоната също не е добро. Спадът на икономиката през второто тримесечие също е рекорден - с 14,7% на годишна основа. Освен това броят на заетите лица се понижава с 3,1% спрямо съответното тримесечие на 2019 г. По-слабият спад на заетостта и по-малката политическа нестабилност са част от причините за покачването на стойността на еврото спрямо долара. И в двете икономики бяха предприети мащабни парични и фискални стимули, но тези в еврозоната са насочени по-пряко към пазара на труда и защитата на съществуващите работни места (мярката 60:40 в България всъщност е подобна на прилаганите в еврозоната).

Експанзивните и парична, и фискална политика в Съединените щати могат да се посочат като основен фактор за отслабването на щатския долар. На практика се следват предписанията на т. нар. съвременна парична теория, при която границите между двата типа политика почти липсват и бюджетните дефицити се финансират чрез парична емисия. Според скорошна статия от проф. Неновски такъв тип политика е прилаган през XX век в Съветския съюз и резултатът е хиперинфлация и допълнително обедняване на населението. Идеята зад подобна политика всъщност е била постепенно да се минимизира ролята на парите и те в крайна сметка да изчезнат. Това, разбира се, не се случва, но представлява опит, който недвусмислено показва несъстоятелността на тази теория.

Ситуацията отвъд Океана е подобна, но все още не е достигнала такива измерения. Докато в САЩ през последната година растежът на паричното предлагане, измерено чрез агрегат М2, е 25,5%, а през последните 3 месеца анюализираният темп е 29,5%, то в еврозоната тези стойности са съответно 9,2% и 12,8%. Тоест, въпреки масивните програми за изкупуване на активи на Европейската централна банка, ефектът върху количеството на парите в еврозоната е по-бавен, отколкото в Съединените щати, което спомага за обезценяването на долара спрямо еврото и останалите валути.

От друга страна в Европейския съюз беше постигнато споразумение относно създаването на фонд за възстановяване в размер 750 млрд. евро, финансиран чрез съвместна емисия на дълговите пазари, което се разглежда като значителна крачка в посока изграждане на фискален съюз. Това увеличи доверието на пазарите в единната европейска валута, въпреки че дългосрочните ефекти все още трудно могат да бъдат оценени. Все още не е ясно дали това ще направи паричния съюз по-стабилен или напротив.

Последици за ЕС

Засилването на една валута означава, че чуждестранните стоки и услуги стават относително по-евтини, което при равни други условия би трябвало да повиши количеството на вноса, а местните стават по-скъпи, което понижава количеството на износа. В резултат от това нетният износ би следвало да се понижи. Това се случва, когато реакцията на търсените количества е по-голяма от промяната във валутния курс (т. е. при достатъчно високи еластичности на търсене за износ и за внос).

От друга страна, поскъпването на валутата означава, че доходността на краткосрочните инвестиции в страната се повишава, което би следвало да доведе до привличане на повече чуждестранни инвестиции в кратък период. Оттук ефектът е понижаване на салдото по текущата сметка, което се компенсира от финансовата. Понижаването на нетния износ се отразява пряко и върху брутния вътрешен продукт.
Трудно е да се прогнозира до каква степен текущите валутни курсове ще се запазят в бъдеще. Някои анализатори смятат, че всъщност те са резултат от корекцията при надценен долар и подценено евро. Основен фундаментален фактор за бъдещото развитие е справянето с епидемията, което е пряко свързано с откриването и прилагането на ваксина за вируса COVID-19. В момента е налице сериозна надпревара, която обаче би могла да бъде спечелена и от трета страна и това допълнително да усложни възможните сценарии.
Според опита от предходни кризи възстановяването на еврозоната обаче съществено зависи от експортния сектор. В такава ситуация силното евро би могло да представлява препятствие, особено когато световната търговия страда. Фактори за това са търговските конфликти с участието на Съединените щати, липсата на споразумение с Обединеното кралство и спадът на търсенето заради коронавируса.

Според традиционните модели запазването на текущите нива на курса на еврото спрямо долара биха означавали понижаване на темповете на инфлация и на икономически растеж с около 0,4 процентни пункта през следващите две години. Актуални изследвания на ЕЦБ обаче показват, че въздействията при сегашната ситуация вероятно ще са значително по-малки - съответно около 0,2 п. п. по-ниска инфлация и по-слаб растеж.
Въздействието на валутния курс върху инфлацията и растежа зависи от природата на шока и от структурата на икономиката. Според ЕЦБ колкото по-ефективно е противодействието на паричната политика спрямо вносната инфлация, толкова по-малко ще е въздействието от поскъпването на еврото. По-ниската инфлация обаче дава по-голяма възможност на ЕЦБ да се намеси чрез програмите за изкупуване на активи, като по този начин се опита да осигури допълнителен стимул за икономиката. Позитивният ефект от тези мерки обаче съвсем не е сигурен предвид отрицателните лихви и намесата на почти всички типове финансови пазари, която създава все повече изкривявания и пречи на нормалното приспособяване на икономическите агенти към променящите се условия.

За момента изглежда, че възстановяването е движено най-вече от вътрешното търсене. Поради това не е много вероятно силното евро да подрие перспективите за растеж в еврозоната. Експортно ориентираните компании са по-загрижени за отражението на COVID-19 върху бизнес моделите им и върху съвкупното търсене, отколкото валутните колебания. Валутните курсове обаче могат да бъдат използвани като аргумент за още по-активна парична и фискална политика в еврозоната.

Последици за България

Поскъпването на еврото спрямо щатския долар при наличие на валутен борд в България автоматично означава, че и левът се засилва спрямо долара. Съответно въздействията, валидни за еврозоната, се отнасят и за българската икономика. Един ефект, който не е коментиран, е, че цените на енергийните ресурси, които се котират в долари, също (значително) се покачват напоследък. Така силното евро компенсира частично тази промяна, което е добра новина за внасящата голям процент от енергийните ресурси България.

Преобладаващите напоследък кризи са обусловени най-вече от понижаване на търсенето, което означава спад и на заетостта, и на цените. При свиване на заетостта, съчетано с повишаване на цените, високата инфлация става допълнителен риск, който прави намирането на подходяща политика за противодействие още по-трудно. Причината за това е, че стимулирането на икономиката чрез парична или фискална политика въздейства краткосрочно най-вече върху съвкупното търсене.

Валутният борд ограничава възможностите за парична експанзия по инициатива на Българската народна банка, но такава е налице от страна на ЕЦБ, чиято политика на практика се прилага и тук. Фискалната политика за момента не изглежда насочена по най-добрия начин, но все пак способства за запазване на някои от съществуващите работни места. На икономиката обаче е нужен тласък, който може да дойде най-вече от регулациите и от начина на налагането им.

Една работодателските организации (по-точно Асоциацията на индустриалния капитал в България) открито признава за ниското качество на законотворчеството и избирателното приложение на законите. Според тях държавни институции се използват за отнемане на бизнес, а усещането за сигурност на частната собственост намалява. Следователно относително бързо трябва да се направят реформи, които да осигурят върховенство на закона и еднакво третиране на бизнеса по отношение на спазването на данъчно, трудово и т. н. законодателство. Освен това трябва да се поеме ангажимент регулирането да се променя само в случаи, когато действително ще бъде подобрено. Относително нормалната среда за бизнес и стриктното определяне на правомощията на контролиращите органи ще намалят несигурността и ще въздействат позитивно върху съвкупното предлагане и инвестициите в страната. Това би било действителна антикризисна мярка. В случая вътрешните фактори биха имали значително по-съществено въздействие, отколкото валутния курс.