Живеем в интересни времена, няма съмнение. Известно е, че най-лошото проклятие на китайците е „Дано да живееш в интересни времена”. Произходът му обаче едва ли е от особено значение, предвид глобалните му сила и валидност. Факт е, че всичко около нас се променя с шеметни темпове и 99% в наша вреда. Изглежда малко хора се възползват от този движещ се и нестабилен пясък, който замени старата стабилна почва, по която сме стъпвали. По-голямата част от хората на планетата се чувстват заклещени в циклон от видими заплахи и невидими страхове. Стряскащ микс, който улавя всеки аспект от нашето съществуване.

Рискуваме утре да осъмнем в реанимация, вдругиден в ковчег без приятели, които да ни придружават. Дебне ни опасност да видим близките си хора в същото положение. Живеем под заплаха от изкореняване на чувство за социализация, от безпрецедентна изолация в рамките на четири стени, от унищожаване на всяка групова дейност, която запечатва нашата общителност. Изложени сме на риск от несигурност на работното място, която не сме изпитвали преди, наблюдаваме промени в начина на работа, който отнемаше десетилетия, а сега се прилага в рамките на седмици. Всичко, което знаехме и познавахме, изглежда се разпада, отстъпвайки място на нещо толкова неясно и невидимо, че в замъгления си поглед обикновеният човек има всички основания да се уплаши.

Пандемията промени драстично света около нас за една година. Промени начина, по който мислим, начина ни на живот, начина ни на работа, начина, по който пътуваме и се забавляваме. Промени нашето икономическо поведение, психологическото равновесие, отношенията на поколения, общности, държави.

Ако погледнем като цяло планетата, ще установим, че са увеличени икономическите и социални неравенства и колективния цинизъм до невъобразима степен. Разбира се, има сфери и на положителен принос за глобализацията, най-вече появата на ваксините, но общата тенденция е към сегрегация, а не към съюз. Всеки от нас е сам, всяка държава сама, всяка компания самостоятелно, всяко домакинство отделно. Крайният признак на несигурност.

На фона на подобни зверски промени, проблемите, които до вчера ни изглеждаха големи, днес попадат в категория на незначителни. Това, което ни разделяше преди години, днес изглежда смешно. Това, което ни караше да се гордеем, постепенно осъзнаваме, че почти е престанало да съществува.

Армии от млади хора стоят скептично пред вратите на неизвестна епоха, милиони възрастни хора се взират в страха на оставащите им десетилетия.

Технологията прави толкова чудовищни скокове за толкова кратко време, че оставя без думи и най-глобалните умове и най-приспособимите хора.

„Интересни” времена! Слънчево време, придружено с бури, които се носят зад нашите хоризонти. А какво правим ние въпреки това?

Предстоят ни няколко тежки месеца. Трудно се управлява паралелния път на надеждата за ваксинация и максималното огнище на пандемията в световен и национален мащаб. Трудно се понася поредната карантина, когато се предполага, че се приближаваме към изхода от кризата. Дълбоко разочаровани сме на прага на решението, обзети от гняв точно в момента, в който трябва да сме оптимисти. Много по-уплашени, много по-несигурни и много по-разочаровани сме дори от началото на пандемията, когато на хоризонта нямаше никаква надежда. Умората надделява над човешката мисъл, засилва чувството на безнадеждност и улеснява изблиците.

Уморени сме, но ще преодолеем и това. Няма ли да издържим до май, юни? Ще издържим. Просто умореният човек се чувства безпомощен и смята, че не е в състояние да направи последната стъпка от дългия път, за да стигне до финалната линия. Но в крайна сметка го прави, защото няма друг избор, а когато умът е притихнал, решенията идват сами.