Хедалаят Олах е на 30 години. Преди дни е бил изписан от болницата. Отново се учи да ходи и опитва да върне паметта си. Той има шест деца - пет момчета и момиче. Спомня си, че тръгнал от Афганистан към Германия с фаталния камион.

„Исках да отида в Германия, защото там имам брат. Искам да оправя живота на децата ми, да се образоват”, каза пред NOVA Олах.

В Истанбул се свързал с трафиканти. Няма ясни спомени. Казва, че не било трудно да се свърже с каналджии. „Има начини, има познати, свързваме се”, казва още той.

Олах има откъслечни спомени от фаталното пътуване в камиона. „Случи се много бързо, спря кислородът и нищо не помня, изпаднах в безсъзнание. Имах много вода, но я раздадох на други момчета. Затова съм се обезводнил”, допълва Хедалаят.

Помни до момента, в който има вода. След това припада. Мъжът е настанен в болница, където е бил в кома 31 дни - между живота и смъртта.

„В един момент се събудих и видях, че са ми сложили нещо на гърлото. Не знаех какво става”, разказва той. Сега се чувства по-добре.

Докато Хедалаят все още опитва да върне паметта си, то неговите приятели от камиона разказват за кошмарното пътуване, приключило край Локорско. Трафиканти от Истанбул ги транспортирали до нашата граница. Прехвърлили се със стълба през оградата и два дни се крили в гората. След това ги качили във фаталния камион.

„Час-два се чувствахме добре, докато и двата вентилатора работеха. Обаче те изгоряха. След това започнахме да усещаме, че липсва кислород. Викахме, но никой не ни чуваше, за съжаление. За голямо съжаление изгубихме 18 приятели. Останалите, около 32-ма, се чувствахме много зле. Когато стигнахме София, шофьорът искаше да завие по черен път. Обаче заваля дъжд и колата заседна. Той опита да я изкара, за да продължим към сръбската граница, но не стана и избяга”, разказва един от оцелелите. 

На въпрос дали не са ги чували, той каза: „Не, за съжаление нищо не се чуваше. Колата беше направена така, че звуци отвътре навън да не излизат. Ние крещяхме. В момента, в който се отвори вратата, се хвърлихме навън. Не можехме да дишаме, не можехме нищо. Тези, които се чувствахме малко по-добре, се опитахме да помогнем на другите, но се оказа че те са починали вече”, допълни разказа си той.

„Бях до самата врата, която натисках с рамото си. Като че ли се беше появил един малък процеп, през който дишах по малко”, сподели мъж от фаталния камион.

„През цялото време усещането беше, че изживявам последните мигове от живота си. Изпаднах в безсъзнание. Моите приятели са спасили живота ми”, каза друг, оцелял при трагедията. 

Всички пострадали вече са напуснали страната ни. Когато се възстанови и Хедалаят възнамерява да продължи по пътя си към Германия.