След сто дни на безсъници, страхове, заплахи, мрачни статистики и т. н., Националният оперативен щаб (НОЩ) слиза от авансцената.

И докато на политиците им дават сто дни толеранс, НОЩ от първия си ден стана обект на засилено внимание. Щабът грешеше в движение и също в движение поправяше грешките си. Министърът на здравеопазването също грешеше и пак в движение отменяше грешните си заповеди. Може би в това лъкатушене, в тази зависимост от волята и настроението на най-важния човек в държавата, се криеше успехът в действията на НОЩ. Защото в крайна сметка остават голите числа – брой заразени, брой починали, брой оздравели... А за безсмислените и абсурдни забрани ще се сещаме само във вицовете. И слава Богу, че нямаше камиони с чували с трупове. Знайно е също, че след дългата нощ, най-накрая идва прекрасният светъл ден.