България разполага със значителен потенциал в цифровия сектор и смятам, че това е един от начините страната ви да създаде конкурентно предимство

Пандемията се появи неочаквано и удари икономиките по целия свят. Краят още не се вижда, а в същото време доста сектори се развиват неподозирано бързо. Страдат основно туризмът, транспортът, услугите. Какви са перспективите пред света, пред стопанствата и колко бързо ще се съвземем от сътресенията, свързани с COVID-19? Един от най-уважаваните изследователи в света отговаря на тези въпроси.

- Пандемията дойде в момент, в който големите централни банки бяха предприели паузи в стимулите си, а някои се готвеха и за постепенно връщане към увеличението на лихвите и отдръпването от количествените улеснения. Кризата обаче ни върна не само на изходна позиция, но и дори тласна банките към още по-ударни стимулиращи действия. Близо 10 години минаха, преди централните банкери да заговорят за затягане след кризата от 2008 г. Колко години ще минат този път и има ли изобщо връщане назад, господин Грос?
- В краткосрочен план банките не могат да се откажат от политиките, които прилагат през последния месец. Кризата все още не е отминала и централните банки трябва да са много предпазливи и да подкрепят икономиката. Но не съм сигурен, че и този път ще минат толкова години преди да променим политиките. Защото вече научихме, че светът е много много по-несигурен и променлив, отколкото смятахме в миналото. Освен това станахме свидетели на невиждана до сега фискална експанзия, огромни дефицити и раздуващи се дългове. Възможно е след няколко години инфлацията да започне да се ускорява, защото правителствата вляха толкова покупателна способност в икономиките, че рано или късно цените ще започнат да нарастват. Така че настоящите политики действително са необходими, но те няма да продължат десет години.

- След години на призиви от страна на централните банки правителствата най-после бяха принудени да се включат в подпомагането на икономиките и бизнеса с големи фискални стимули. До какво води това, какви са ефектите?
- Определено имаше нужда от помощта на правителствата и фискалната подкрепа. Ясно е, че властите трябваше да се намесят, за да прекъснат спиралата към дъното, която щеше да доведе до фалити на множество компании. А други фирми също щяха да изпаднат в затруднение, което евентуално да доведе до проблеми с банките и оттам цялата икономика да се срине. Но бихме могли да кажем, че намесата на правителствата беше твърде голяма. Ако се вгледате в мерките, разбира се, че те предоставиха на хората част от загубения доход. Всяка държава разработи схема за краткосрочно подпомагане, според която тези, които работеха по-малко часове от обичайното получаваха по-голямата част от възнагражденията си. А в САЩ всеки жител получи чек, така че покупателната способност на хората беше запазена. След време това им позволява отново да отидат на пазар и да се чувстват уверени, че търсенето ще се върне и икономиката ще се възстанови, както между другото се случва. Основният въпрос е дали правителствата трябва да предприемат много по-мащабни мерки, за да стимулират икономиката? И мисля, че по-ударните мерки бяха оправдани по време на връхната точка на кризата по-рано тази година. Но сега бих казал, че властите трябва да избират политиките по-внимателно, цялостно да харчат по-малко и да се концентрират върху подпомагането само на най-тежко засегнатите от кризата. Това би трябвало да бъде достатъчно.

- Какви трябва да бъдат техните приоритети - да подпомагат секторите, пряко потърпевши от пандемията, или да насърчават двигателите на икономическия растеж и възстановяването?
- Това е много добър въпрос и същевременно много трудна дилема пред правителствата. Мисля, че те трябва да внимават и не да подкрепят цели сектори, а покупателната способност на хората. И не да предпазват работните места на хората, които те имат днес, но утре може да нямат. А да помагат на хората и да им осигурят заместващ доход, за да могат да продължат да потребяват и ако е необходимо, да потърсят нова работа без да изпадат в икономически затруднения. Това огромното предизвикателство. Да устоят на изкушението да кажат на хората си, че никой не може да се противопоставя на властите, защото се намираме в извънредно положение, а да им разрешат да сменят работата си, за да се подпомагат отраслите, които ще растат в бъдеще.

- Пазарите, разбира се, са много щастливи от ултра-хлабавата парична и фискална политика, но онова, което е добро за пазарите, добро ли е и за икономиката в дългосрочен план?
- Това винаги е основен въпрос. До момента, възстановяването не само в САЩ, но и в Европа е V-образно. Италия отчете ръст на икономиката си от 16% за едно тримесечие. Така че икономиката се възстановява и това беше усетено от пазарите. Това, разбира се е добър признак. Някои от оценките на компании от технологичния сектор са леко завишени, но това е едно явление, предизвикано от американските фондови пазари. Ако разгледаме борсите в Европа, те отчетоха леко покачване, но е много трудно да кажем дали са свръхоценени.

- Вие сте бил член на на консултативни органи на високо ниво към френското и белгийското правителства и сте давал съвети на много централни банки и правителства, включително Гърция, Обединеното кралство и САЩ, на най-високо политическо ниво. Какъв е основният ви съвет към правителствата и централните банки в момента?
- Мисля, че на първо време те трябва да разберат, че това е една необикновена рецесия. Тя не прилича на предходната, когато имаше цялостен спад в търсенето, защото финансовата система не работеше. Сега тя работи добре, а рецесията е секторна. Това означава, че хората потребяват всичко, освен в някои отрасли, като пътуванията, туризма, ресторантите и така нататък, където търсенето значително намалява. Ето защо няма логика фискалната и паричната политика да става по-експанзионистична заради спада на производителността на икономиката. Защото въпреки че увеличавате покупателната способност на хората, ако те не могат да пътуват или да посещават ресторанти, в това няма смисъл. Тези отрасли ще изпаднат в криза и БВП на страната ще се понижи повече, отколкото ако подпомогнете хората. Ето защо смятам, че правителствата трябва да разберат кои браншове все още са в рецесия, да опитат да помогнат на служителите, заети в тях, а не самите компании. И да не се опитват просто да повишат общото търсене. Това беше полезна мярка при предходната рецесия и може да се окаже полезно и след 1-2 години. Но не и сега.

- Какво може да предприеме България като по-малка и отворена европейска икономика, за да ограничи щетите и да намери възможности в настоящата среда?
- България разполага със значителен потенциал в цифровия сектор. В киберсигурността и много други сфери свързани с интернет, защото страната разполага с висококвалифицирани кадри в тях. Смятам, че това е един от начините България да създаде конкурентно предимство. Както видяхме, туризмът е относително крехък - понякога хората идват, а друг път ги няма. Особено сега поради ковид, те не пътуват никъде. Ето защо смятам, че повече от всякога трябва да стане ясно, че ако има един сектор, който трябва да бъде подпомогнат в България, то това е дигиталният сектор, програмирането, създаването на код, киберсигурността и всичко свързано с тези сфери.

- Какви са прогнозите ви за глобалната икономика в следващите години?
- Смятам, че те не са толкова страшни, колкото хората си мислят. Мисля, че досега темпът на възстановяването беше доста добър. То може и да не е цялостно, защото има отрасли, като пътувания и туризма, които ще продължат да изпитват проблеми още известно време. Но повечето от останалите сектори, особено тези с голяма добавена стойност, като промишлеността, индустриалното производство, финансовите и цифровите услуги

- Какви са прогнозите ви за глобалната икономика в следващите години?
- Според мен, световната икономика ще нараства бързо или поне по-бързо, отколкото много хора очакват. Защото една част от нея изпитва трудности, като пътуванията и туризма, но те са относително малък дял от икономиката. А секторите с голяма добавена стойност, като промишлеността, индустриалното производство, финансовите и цифровите услуги - те могат да се разрастват и развиват, дори и да има втора вълна на вируса. Ето защо смятам, че през 2021-а, ни предстои значително икономическо възстановяване.

- Кои икономически промени и процеси ускори COVID-19 и на кои постави спирачка?
- Един от отраслите, които бяха засегнати, разбира се е туризмът. Световният туризъм - градове като Дубай и Абу Даби, които разчитат на туристи от много далечни дестинации - те вероятно ще изпитват трудности. За сметка на това, местният туризъм вероятно ще бъде защитен. А явният победител е цифровият сектор. И това не означава единствено технологичните гиганти в Калифорния, а приложението на цифрови услуги, интернет базирано разпространение и подход към клиентите в цялата икономика. Цифровият сектор трябва да окаже своето влияние на местно ниво, ако хората са готови да се развиват в едно бъдеще след COVID-19. Спечели дигиталният сектор, но не само гигантите от Калифорния, а защото потребителите и компаниите използват потенциала, който технологиите предоставят на всички хора.  

- САЩ и Индия са най-големите огнища на пандемията в момента. Европа се връща към мерките за локдаун, Китай обяви победа над вируса и се готви за възстановяване на икономиката. Как ще се отрази това върху икономическото лидерство, ще се пренаредят ли фигурите на икономическата карта?
- Да, ясно е, че Китай се справи най-добре с пандемията и ще отчете стабилен растеж не само тази година, но и следващата. Така че тя се превърна в един двигател. Може да кажем, че САЩ се научиха да живеят с вируса, икономиката там също се развива с добър темп и представлява втори модел. А изглежда Европа още не знае какво точно иска. Европейците смятаха, че са овладели вируса, но сега виждаме, че това не е така. Правителствата не са склонни да живеят с вируса, но и не могат да го надвият. Ето защо се опасявам, че от трите икономически региона, Китай, САЩ и Европа, европейците ще пострадат най-сериозно от тази криза.

- А коя страна ще бъде лидер в глобалната икономика?
- Очевидно това е Китай. Страната вече подпомага европейската икономика заради предстоящия голям ръст на износа от Европа към Китай. Не само от Германия, но и други държави, които вече подкрепят заетостта и производителността. А САЩ са на второ място, защото потребителите там също увеличават търсенето и това отново помага и на Европа. Затова тези две държави ще задвижват растежа.

- Какви пътища за политически промени в глобален мащаб прокарва пандемията от COVID-19?
- Много е трудно да се предвиди, защото политическият пейзаж е много променлив. Изборите в САЩ могат да променят много неща. Навдигащата се синя вълна ще окаже влияние в по целия свят. В Европа популистите загубиха доста позиции. А правителствата, не правят гръмки изявления, а се опитват да управляват кризата добре. Те се представят по-добре. Като цяло, мисля че популистите ще изгубят позиции, но демокрациите все още трябва да покажат как ще се справят с кризата.

- Освен COVID-19, какви други големи рискове за глобалната икономика виждате?
- Най-значимият риск определено е съперничеството между САЩ и Китай. В миналото Съединените щати бяха на 1-во място, но Китай наваксва и американците все по-рядко ще бъдат неоспоримия лидер. Според МВФ, през 2025-та, БВП на Китай ще достигне този на САЩ. А как ще реагират американците на загубата на тази титла? Дали ще потърсят конфронтация? Мисля, че това е основният проблем пред световната икономика или по-скоро политика.

- Вие сте световно признат лектор по икономика, изнасяте лекции в много университети, представите на много международни форуми всяка година. Какво ще разказвате на студентите и публиката след години за този период от икономическата история на света, какво е значението му от историческа гледна точка?
- Това, което би трябвало да научим е, че могат да се случат неочаквания събития. Трябва да сме готови за сътресения. Следващият шок може да бъде коренно различен от тази пандемия. Но бих им казал, да имат едно наум, че всяка седмица, месец и година ще има леки възходи и спадове. Но от време на време ще изпитват огромни сътресения, които променят всичко. Трябва да управлявате бизнеса си така, че да имате пространство за маневри. Като правителство, трябва да водите такава фискална политика, която да поддържа ниски нива на дълг, за да може да реагира при един голям шок. Така че основното ми послание: Бъдете подготвени.

- Кое ще бъде следващото голямо нещо в глобалната икономика?
- Мисля, че е невъзможно да се предвиди. Винаги се опитваме да си представим бъдещето въз основа на сътресенията от миналото. До миналата година, всеки си мислеше за нова финансова криза. А сега се борим с пандемия. Какъв ще бъде следващият шок - внезапна технологична промяна, климатични промени? Политическа битка между САЩ и Китай? В момента просто не знаем. Но това, което вече трябва да знаем е, че трябва да очакваме дори неочакваното.

Нашият гост
Даниел Грос е почетен член и директор на Центъра за европейски политически изследвания. Работил е в МВФ и в Европейската комисия като икономически съветник на комитета Delors, който е разработил плановете за еврото. Бил е член на консултативни органи на високо ниво към френското и белгийското правителство и е давал съвети на много централни банки и правителства, включително Гърция, Обединеното кралство и САЩ, на най-високо политическо ниво.
В момента Даниел е съветник на Европейския парламент и е бил член на Консултативния научен съвет (ASC) на Европейския съвет за системен риск (ESRB) до юни 2020 г. Той беше гост на заключителното издание на Годишната конференция на Bloomberg TV Bulgaria.

* Авторката е и водеща на икономическото предаване “В развитие” в Bloomberg TV Bulgaria. Специално за “Труд”