Природният катаклизъм е взел 250 жертви

Кметът на Свищов Генчо Генчев и общинското ръководство поднесоха цветя на паметните плочи на загиналите преди 44 години, при едно от най-големите земетресения в България.

 

Трагедията се разигра в черния за Свищов 4 март 1977 г. точно в 21, 24 ч.аса. Сеизмичната вълна тръгва двайсетина секунди по-рано от епицентъра във Вранча, Румъния и безшумно, но коварно раздвижва земята под града, а разрушенията погребват близо 250 души. Бедствието от 7,3 степен по скалата на Рихтер трае по-малко от минута, но картината е апокалиптична. Градът потъва в мрак. Свищов е обхванат от масова паника и истерия. Въпреки трагедията и стенанията изпод развалините, тръгват мародери, които плячкосват в тъмното магазини и опустели домове.

 

Около полунощ спасителите започват да вадят първите трупове. Блок № 1 на ул. “Георги Матев” 1 и общежитието на химическия комбинат “Свилоза” са се превърнали в огромни ковчези. 8-етажната жилищна кооперация по официални данни погребва 76 души. Най-голяма е трагедията на гръцката фамилия Стефопулу, която дава 9 жертви. Загиват родителите, синът, снахата, дъщерята и петте деца. Никой не е имал никакъв шанс – семейството е обитавало последния осми етаж на рухналата за секунди сграда. По зла ирония на съдбата многолюдната челяд е на гръцки партизани, подирили спасение в България.