Валери Жискар д’Естен издъхна на 94-годишна възраст

Заедно с Хелмут Шмит положи основите на еврото

Като архитект на европейското единство, Валери Жискар д’Естен бе дълбоко разочарован от решението на Великобритания да напусне ЕС, взето на референдум през 2016 г.

Бившият президент на Франция и един от ключовите архитекти на европейската интеграция - Валери Жискар д’Естен, почина на 94-годишна възраст, съобщи Ройтерс.

Според негови близки причината за смъртта му са усложнения от COVID-19. През последните месеци дългогодишният политик няколко пъти постъпвал в болница заради проблеми със сърцето.

Президентът Еманюел Макрон посочи, че управлението на Д’Естен е променило Франция и зададената от него посока още се следва. “Служител на държавата, политик на прогреса и свободата, чиято смърт потапя френския народ в скръб”, допълни Макрон в изявление.

Д’Естен е един от най-младите президенти на Франция - той е 48-годишен, когато е избран на висшия пост през 1974 г., на който изкарва само един мандат - до 1981 г. Въпреки това има дълга политическа кариера, след като губи битката за втори мандат на най-високия пост в страната.

По време на президентството си той прокарва сериозни реформи за модернизиране на държавата като разрешаване на абортите по желание на бременната, развода по взаимно съгласие, а също и понижаването на възрастта за гласуване от 21 на 18 години. Освен това прокарва закони за равни възможности и заплащане на жените, намалява възрастта за пенсиониране до 60 години и позволява на Париж да избира самостоятелно кмет.

Въпреки смелите промени обаче популярността му като президент бързо спада, включително и заради противоречивата му подкрепа за африкански диктатор - президента на ЦАР Жан-Бедел Бокаса. И през 1981 г. губи президентските избори от социалиста Франсоа Митеран.

В Европа Д’Естен изгражда близки отношения с бившия западногермански канцлер Хелмут Шмит, с когото полагат основите на единната еропейска валута - еврото, създавайки Европейската валутна система. Той бе и инициатор на годишните срещи на върха на групата на най-развитите индустриални държави (днешната Г-7).
През 2002 г. пък той стана основна фигура в изготвянето на проекта за конституция на ЕС, който обаче в крайна сметка бе отхвърлен от референдуми в някои страни членки, включително и Франция.