Отлетя при своя Николай талантливата поетеса Федя Филкова... Сега двамата рисуват с поетични щрихи вселенската хармония.

Последната й антологична книга излезе в началото на 2020 г. „Толкова е кратко. Стихотворения 1969 – 2019” (изд. Small Station Press) ни потопи в деликатния простор на мислещата жена, която се самонаблюдава, диалогизира със себе си и любимия, създава свой собствен ритуален език на общуване. 

С това изискано томче Федя Филкова отпразнува 50 години на авансцената на българската поезия. Нейното поведение като личност и автор й донесе уважението на писателската гилдия, защото в днешно време не е достатъчно да си талантлив, нужно е да си морално чист и устойчив на политически влияния. Бидейки дипломат от кариерата, Федя Филкова отстояваше идеала за толерантност и хуманизъм, доверяваше се на естетическото верую да не пише безсмислени строфи, да не препречва с екзалтирани викове пътя към Бога, а заедно със своя любим да изкачи стълбата до небето.

Родена на 10 март 1950 г., тя е авторка на седем стихосбирки – „Цветя с очите на жени“ (1982), „Нежен въздух“ (1986), „Рисунки в мрака“(1990), „Крехко разпятие“ (2000), „Моята Твоя любов“ и „Второ сърце“ (2009), „Нищо тъмно“ (2014), "Толкова е кратко" (2019) и на книгата с разкази „Третата жена“ (2014), както и преводачка на повече от 20 книги с немскоезична поезия и проза. Стихотворенията ѝ са издадени в книги на турски и испански, а през 2013 г. на немски език излиза антологично издание със 77 нейни стихотворения („Nachtgras“, Drava Verlag). 

След демократичните промени в България през 1989 г. работи като държавен експерт и дипломат, културен аташе в българското посолство във Виена (1992-1995), външнополитически секретар на Президента на Р България Петър Стоянов /1997-2002/ и съветник в българското посолство в Берлин (2005-2008). Носителка на Австрийската държавна награда за художествен превод за 1995 г. През 2015 г. е отличена с наградата „Златен век” – „Печатът на Симеон Велики”, на Министерство на културата на Р България. От 1972 г. съпруга на поета Николай Кънчев (1936-2007). От 2007 г. организира, заедно с актьора Милен Миланов, ежегодния Поетичен Никулден, а от 2012 г. присъжда Наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев”. През последните 5 години Федя Филкова страдаше от онкологично заболяване, но не спря нито за миг да мисли за популяризиране поезията на Николай Кънчев. Беше член на Сдружението на българските писатели, на Съюза на преводачите в България и на Асоциацията на софийските писатели.
ФЕДЯ ФИЛКОВА

До края на света

Каква огромна гара.
И колко много пътници
прииждат на перона.
Сякаш идващият влак
ще вземе всички живи,
ще ги скрие в дългото си, топло тяло
и така ще пропътуват невредими
чак до края на света.
И още по-нататък.

Вятърът

С такава нежност
вятърът изтри сълзите ми,
че го помислих за човек.
Понечих да го стигна,
за името му да го питам.
Но сякаш хлътнах в лабиринт.
Ни помен от ръката му.
Ни повей.

Роза на ветровете

Между не и да,
каква безкрайна роза на ветровете,
твърди Кортасар,
сякаш ни е следвал с мастилените си думи
още от първия миг:
когато тръгна към мен,
когато тръгнах към теб
и оттогава
ти и аз,
не и да,
да и не
и от всички посоки
и от всички страни
вятър, само вятър.
– Защо никой не се обляга на мен? –
недоумява разцъфналата роза на ветровете.