Прав ли е Момо Капор?

От Косово пак се чува дрънкане на оръжие, но и шум от захвърлени полицейски униформи и чиновнически костюми

Ще надскочи ли поредният конфликт границите на „криза с ограничена интензивност“?

Около 1 ноември моят приятел и колега Енчо Господинов ни припомни някои от най-характерните „малки литературни форми“ на сръбския майстор Момо Капор. Перото на Момо според Енчо било „остро като праисторическо копие“, което пък не му попречило да познава отлично характера и манталитета на своите съграждани и да ги опише в творчеството си. Та, на въпроса дали сърбите и хърватите имат свой празник на будителите си, Момо Капор бил дал отдавна своя отговор. Сърбите в Белград например се събуждали обикновено от две дандании: първата, когато минавали производителите на прясно зеле по улиците на града и канели граждените да си купят. И в София някога имаше такава „практика“, но няма наш Момо Капор да ни я припомни.

Но ако първата дандания се отнасяла само за белградчани, то при втората вече ставало дума за нещо на по-високо ниво. Защото удряло по националната чест и достойнство. И по националната сигурност, разбира се. Да споменем и тази мантра, която не слиза от устите на политиците на Балканите и у нас. А това се е случвало, когато от Косово местните албанци „започвали да дрънкат оръжие, както по времето на битката при Косово поле“. Каквото и да означава това.

Момо Капор почина преди 12 години и половина. Не знам как е сега с уличното предлагане на прясно набрано зеле, но от Косово пак се чува нещо, което прилича на дрънкане на оръжие. Чуват се и много други гласове и шумове, сякаш да потвърдят периодичността на всяка криза в отношенията между Белград и Прищина. И която, за съжаление, се предвижда отдавна, но не се взимат достатъчно ефикасни мерки тя да бъде предотвратена. Странна е тази пасивност, нежелание или политическо неумение и на двете страни в кризата да я угасят преди да е избухнала, още повече, че имат примери, в които с подкрепата на международния фактор това се е случвало.

Беше напълно ясно, че ако в Прищина правителството на Албин Курти не приеме предложението на пратениците на ЕС и на САЩ в района отново да бъде отложена замяната на регистрационни табели на автомобилите със сръбска с косовска регистрация, кризата е готова да избухне. И да засегне не само конкретния проблем, заради който се случва, а и да „удари“ целия пакет от връзки в диалога за нормализиране на отношенията между Прищина и Белград. Да, това решение на правителството на Албин Курти вече беше отлагано по простата причина, че всички си даваха сметка за кризисния потенциал, който то съдържа. Защото то остана последно, за което не беше намерено решение от целия пакет на Курти, с който той се опитва да установи и потвърди суверенитета и контрола на централната власт над цялата територия на Косово. От своя страна косовските сърби виждат в отлаганата пререгистрация на номерата на колите последната бариера, която, ако бъде вдигната, би означавало по тяхно мнение, край на сръбската им идентичност на хора, живеещи на територията на Косово.

Не че и този път има някаква значителна промяна в реакцията на Белград, пък и на местните сърби. Още в навечерието на 1 ноември, когато операцията смяна на регистрация трябваше да започне, се появиха съобщения за повишена бойна готовност на сръбската армия. Разбира се, в главната роля и този път бе президентът Александър Вучич, който в битността си на главнокомандващ въоръжените сили на Сърбия бе издал подобна заповед. Дори се стигна до ситуация някакъв дрон с неизвестна „самоличност“ да бъде свален, когато се е появил над едно поделение на сръбската армия, за да го шпионира. 

Напрежението се усили и се стигна до демонстрацията на сърбите, които по някакъв начин са включени в управлението на държавата и нейната администрация. Така, както Конституцията на Косово повелява и допуска. Всички от „Сръбска листа“, която обединяваше на последните парламентарни избори местните сърби в новата държава, напускат своите места - министрески постове, депутатски банки, прокурорски или съдийски кабинети. И разбира се, полицаите по участъците в четирите общини на север и от контролно-пропускателните пунктове на границата между Косово и Сърбия. 

В Прищина са убедени, че всичко това е резултат на препоръка от Белград. Както винаги, когато има криза. И че в случая лидерите на сърбите в Косово не се вълнуват чак толкова от операцията със смяната на регистрационните табели. Сега, или някога след време, тя ще се случи. Но в момента това е опит за публична подкрепа на политиката на президента Вучич и опит да бъде отвлечено вниманието от натиска, който международната общност му оказва, за да се присъедини към санкциите срещу Русия. Да, силният човек на Сърбия обича да попада в такива ситуации и дори да ги създава. Защото излизането от тях след като се е повъртял в „окото на бурята“, би могло да му носи нови точки в укрепването на личната му власт в държавата.

Добре, за Вучич и Белград нещата са ясни, защото са повторими и предвидими като политическа позиция и конкретни стъпки. Но този път има една малка, но съществена разлика. Дали ще има блокада на пътищата към граничните пунктове, както обикновено става като форма на протест и гражданско неподчинение, дори не е толкова важно. Важното е, че с масовото напускане на сърбите от управлението на държавата се нанася сериозен удар върху конституционния модел, върху който Косово крепи своята независимост и суверенитет. В приетата през 2008 г. конституция в Прищина се залага на това всички етнически общности в държавата, и най-вече сърбите, да получат еднакви права и възможности заедно с преобладаващия албански етнос. Даже на знамето на Република Косово има шест звезди, всяка от които представнлява една от въпросните етнически общности. От всички 120 места в парламента 20 от тях са отделени само за етническите общности, като от 20-те най-много - десет, са тъкмо за сърбите. Пропорционални на демографския брой на всяка общност са и квотите в държавната администрация -  министри, заместници, директори и така нататък.

Да, подобен квотен принцип има и в съседната Република Северна Македония. Когато се изработваше основният закон на новата държава, Косово се ползваше от примера на Скопие. Край Вардар бяха много горди заради това, че са мултиетническа, мултикултурна и мултиконфесионална държава, в която всяка общност има право, еднакво с останалите. Там и   досега се води дебат къде останаха лозунгите за гражданска държава, „Македония на македонците“, основана на защита на индивидуалните права на всеки един човек. Затова и досега там не могат да разберат как така в българската конституция няма понятието „малцинство“ и „защита на колективни права“. И си я карат през просото - македонско малцинство в България, българско малцинство в Северна Македония. И уж сериозни хора, с високи постове в управлението и в медиите, не могат да се откажат от този лош „навик“. Не им е удобно някак си.

Какво сега, накрая? Прав ли е Момо Капор, със своето слово „остро като праисторическо копие“?

Знам ли и аз?

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи