Депутатите променят правилата за гласуване с бурни дебати в парламента. Ако се горещят, за да улеснят избирателите и да гарантират честността на изборите, това е добре. Ако се надвикват само в интерес на партийните си победи и се надхитрят с тънки сметки, това е зле.

Добре или зле, ние и най-новия избирателен закон ще понесем. Друго е, от което губим надежда. То е, че у нас законите и промените им нямат никакво значение. Горчивият ни опит ни убеждава, че правилата в страната ни служат предимно за нарушаване.

Правило е открай време протоколите от вота да не се преправят, нали така? Обаче се прави тъкмо обратното. Правило е да не се търгува с гласове, но те се купуват и продават, и още как. И прочие, и тъй нататък.

Какво да се прави? Пише го в Наказателния кодекс (НК). Хубаво. Лошото е, че написаното в него често се прилага не „В името на народа“, както се казва, а според името на тоя, за който се отнася.