Има дни, в които съжалявам, че не ми е дал Бог силен глас - да викна и възпея правосъдието наше и да литне славата му от Би Ти Ви, та до Космоса чак - като песента за Дельо Хайдутина на Валя Балканска.

“Правосъдие ли, майно льооо...” - за хайдуците наши.

За оня кмет на село Медковец например, дето го дадоха в сутрешния блок на националната телевизия, как кара осми мандат и признава, че е продал с фалшиви документи 10 декара земи с язовир на жена си, защото “никой не го искал”.

В първия куплет ги продава на зет си (съдружник на дъщеря му), който умрял, а във втория куплет ги купува тъщата, че няма как. Следва припев: Иииихууу!... и тъй нататък... В третия куплет кметът получава награда за признанието си - присъда “пробация”: да се подписва при полицая и да взема три месеца 10% по-малка заплата. Пак припев: Ихууу! Капиталистически реализъм.

А леля Силва, тъщата? Тя нищо. В четвъртия куплет си има язовир. И пак припев: Ихууу! 

Има и случка, и мисъл, и чувство. А случки дал Бог у нас, не е ли тика? Като оная за хасковския координатор на ГЕРБ, дето беше назначил роднините си в общината. И неговата присъда е вдъхновяваща. Как мислите?

Осъден? Или оправдан? Не познахте! Опитайте пак!