Софийският апелативен съд пусна от ареста бившия областен шеф на ДПС-Варна, нищо че прибрал над 20 млн. лв. от държавата

Схемата за свобода е проста: адвокатите на Прокопиев диктуват на магистратите на „Капитал“ и всичко се нарежда

„Знаеш какво казват българите: Когато нещо не става со пари, става со много пари!“. Репликата от сръбския кино шедьовър „Черна котка, бял котарак“, превърнала се в балканска класика, чудесно описва как работи правосъдието в държавата на „Капитал“.

Всъщност, ако Емир Кустурица търси вдъхновение за продължение на лентата, спокойно може да се запознае със случая на бившия областен шеф на ДПС Сали Табаков и неговата чудна способност да накара Темида буквално да ослепее и изведнъж да спре да вижда несметните богатства, които политикът е успял да натрупа в тайната стая на къщата си. Помещението беше открито от разследващите по време на обиските на Табаков и родата му и накарало криминалистите да ахнат от размера и вида на трупаните от политика съкровища – пачки с пари, злата и дори хиляди патрони и гранати. Всичко – на обща стойност милиони левове. Истинска пещера на Али Баба, скрита от любопитните погледи зад стари мебели и бутафорни стени.

Как обаче българското правосъдие рязко спира да вижда купчините с пари? И как, след като на първа инстанция Софийският градски съд не просто не оспорва обвиненията срещу Табаков, но и го задържа зад решетките, само дни по-късно магистратите от Софийския апелативен съд изведнъж преценяват, че нямало никакви доказателства срещу скандалния политик? Може би „со много пари“? И правилните хора на правилните места, разбира се.

Още преди няколко дни журналистът от Варна Спас Спасов, който „по случайност“ е и кореспондент на изданието на олигарха Иво Прокопиев „Дневник“ в морския град най-безцеремонно заявява в интервю, че „Сали Табаков ще бъде „изпран“, ако си плати“. Дописки с точно това заглавие все още могат да бъдат открити в мрежата. И изненадващо, само няколко дни по-късно и под защитата на „правилния“ адвокат – Васил Василев от любимата кантора на Прокопиев „Доковска, Атанасов и съдружници“ и пред правилния съд – овладения през годините от кръга „Капитал“ САС, наистина се оказва чист като сълза. И дори изпран почти до бяло с твърдението на съда, че Табаков се бил озовал зад решетките без доказателства.

Дали е така всеки може сам да прецени като чуе историята, заради която Табаков бе задържан заедно с тъста си – Закир Османов. Преди седмица от държавното обвинение разпространиха информация, че тъст и зет са обвинени заради неизгодна сделка за закупуването на автобуси за нуждите на училища в България, ощетила с близо 20 млн. лева Министерството на образованието и науката. Схемата е проста – министерството отпуска пари за нови автобуси, които да возят децата от близките села до по-големите населени места. Сумата е 52 млн. лв., а тъстът на Табаков предложил най-ниската оферта. В последствие обаче се оказва, че той напазарувал автобусите на двойно по-ниски цени от тези, за които ги продава на МОН и прибира едни 20 млн. лв. в джоба си без никой да се интересува как е възможно това. Както и никой не се пита как е избран точно тъста на Табаков да осъществи тази толкова изгодна (само за него) сделка с държавни пари.

„Печалбата не е престъпление“, нагло заявява защитникът на Табаков Васил Василев пред съда, а магистратите на „Капитал“ още по-безсрамно се съгласяват с това. Адвокатите бяха категорични, че договорът с МОН е изряден. Той е факт след като Министерският съвет е отпуснал 42 млн. лв. за покупката на бусовете. Османов е представил най-добрата оферта и това, че е закупил МПС-тата евтино от Турция и ги е продал на по-висока цена не го прави непременно престъпник. Ами как да е престъпление „печалба“, която ощетява децата на България, но удобно може да напълни „правилните“ джобове в „правилния“ момент… С две думи – корупция е всичко, в което не участвам аз. А когато се потърси възмездие за престъпленията се оказва, че разследванията били „натиск“. Удобно, нали?

Между другото любопитен детайл е, че изданията от кръга „Капитал“ и присъдружните им медии някак с голяма загриженост проследяват делото на Табаков и много милосърдно забравят дните, в които с хъс и ярост отразяваха делата срещу брат му Митхат Табаков – първия осъден за корупция политик у нас, лежал ефективно в затвора. Който влезе в зандана отново заради сделки с фирмата на тъста Закир Османов „Джеми“. Но днес тази фамилна обремененост на Табакови е удобно забравена и заменена от осъдителни реплики как е било допуснато да се дадат „полицейски функции“ на новата антикорупционна комисия. Елементарно – с реформаторските действия на Христо Иванов, Кирил Петков и компания, които обявиха при приемането на промените, че този закон ще ни вкара в Шенген, защото вече ще може да се бори корупцията по всички европравила. Днес, когато парите от пещерата на Сали Баба текат към кръга „Капитал“ обаче мантрите за правосъдна реформа са забравени, за да се върнат към стария рефрен, че проверките на съмнителни сделки били институционална репресия.

Всъщност едва ли има човек, на който да не му стане тъжно за „бедния“ Табаков и родата му, у които само при последните претърсвания бяха намерени купчини със злато, левове и евро. Явно фетишът към трупане на пачки с евро е много популярен тия дни, след като само преди няколко месеца един кафяв пудел се превърна в национална звезда с клиповете, на които носи на стопанина си купчинки с евро. А фактът, че стопанинът на четириногото е друг „набеден“ от правосъдието за контрабандист, оплетен в тесни връзки с политици от кохортата на олигарха Прокопиев, ще го премълчим. Че не е много политкоректно, нали?

В крайна сметка – ако нещо не става со пари, става со много пари. А схемата за това всеки един крупен притежател на пачки да се окаже на свобода е проста - адвокатите на Прокопиев диктуват на магистратите на „Капитал“ и всичко се нарежда. Въпросът сега е къде е Кустурица да увековечи тази корупционна наглост с български патент.