Правят 1000 зарядни станции за коли на ток

Министърът на енергетиката Росен Христов представи стратегия за развитието на българската енергетика до 2053 г.

Очакват потреблението на електроенергия да се удвои до 2053 г.

Инвестиции на 46 млрд. евро в нови мощности предвижда стратегия за развитие на българската енергетика

Ще съхраняват енергия под земята

Изграждането на 1000 станции за зареждане на коли на ток е предвидено в стратегия за развитие на българската енергетика за периода 2022-2053 г., която беше представена от министъра на енергетиката Росен Христов. От министерството вече работят по проект за изграждане на 300 зарядни станции с висока мощност, което ще даде възможност за бързо зареждане на автомобили. За да разбере проблемите на собствениците на електрически автомобили, министър Христов е направил обиколка на цялата страна с кола на ток.

Стратегията за развитие на българската енергетика предвижда инвестиция на 46 млрд. евро в нови енергийни мощности.

Както “Труд News” вече писа, предвидено е изграждането на четири нови ядрени блока - два в АЕЦ “Козлодуй” и два на площадката на Белене. Два от новите реактора ще бъдат заместващи на 5-и и 6-и блок в АЕЦ “Козлодуй”, които трябва да бъдат извадени от експлоатация до 2050 г.

Има идея и за изграждане на две водни електроцентрали на река Дунав съвместно с Румъния с обща мощност около 1600 мегавата, което означава, че България ще ползва 800 мегавата.

Използването на геотермална енергия за отопление също е заложено в стратегията. Ключово в стратегията е производството на зелен водород, който да замени потреблението на природен газ. Тъй като зеленият водород се произвежда чрез електроенергия ще нарасне консумацията є. Предвижда се и изграждането на система за съхранение на електроенергия по същата технология на ПАВЕЦ “Чаира”, но разположена под земята. Интерес към този проект вече е проявен от Израел.

В стратегията е заложено и изграждането на мощности за производство на ток от възобновяеми енергийни източници.

Вятърни паркове и фотоволтаици с мощност 16 гигавата може да бъдат въведени в експлоатация до 2053 г. Възможностите на България за производство на ток от ВЕИ са ограничени, защото много от терените, подходящи за вятърни паркове са защитени зони, а статутът на земеделската земя не бива да бъде променян, за да бъдат строени фотоволтаици. За да бъде съхранявана енергията от ВЕИ ще бъдат необходими батерии за 600 магаватчаса.

Предвидена е реконструкцията и изграждането общо на 2000 км. далекопроводна мрежа, която ще бъде необходима за новите мощности за производство на електроенергия.

По отношение на въглищните централи анализът на министерството показва, че до 2030 г. ще бъде икономически изгодно да работят. След това постепенно ще бъдат изведени от експлоатация, докато окончателно бъдат затворени до 2038 г.

Стратегията се базира на прогнозата, че потреблението на електроенергия от сегашните 35-40 тераватчаса годишно до 2053 г. почти ще се удвои. Потреблението на ток от домакинствата ще се намали, но повече електроенергия ще използва индустрията. Освен това ще нарасне използването на електрически коли, ток ще бъде необходим и за производството на зелен водород.

Изпълнението на представената стратегия ще даде възможност България да запази позицията си на лидер при износа на електроенергия в региона.

Анализ

Мащабна криза, ако затворим ТЕЦ-овете

 

Изпълнили сме изискванията на ЕС

Преждевременното затваряне на въглищните електроцентрали, както е записано в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), би довело до до свиване на брутния вътрешен продукт на страната с близо 5%, обясни министърът на енергетиката Росен Христов. Това би бил ефектът само за сектор енергетика. Допълнително затварянето на ТЕЦ-овете би довело до повишаване на цената на тока, загуба на възможността за износ на електроенергия, а десетки хиляди хора биха останали без работа. Всичко това ще бъде последвано от мащабна рецесия.

Затова служебното правителство ще започне преговори за предоговаряне на ПВУ, който беше договорен с Европейската комисия от бившето правителство на Кирил Петков. За да бъдат преговорите успешни, България трябва да представи алтернатива и именно това е стратегията за развитие на енергетиката ни, обясни министър Христов.

Поздравявам служебното правителство за куража да разработи тази стратегия, каза Делян Добрев, депутат от ГЕРБ-СДС. Записаното в ПВУ, че до края на 2025 г. вредните емисии трябва да бъдат намалени с 40% спрямо нивото от 2019 г., е заплаха за националната сигурност, добави той. Ние отдавна сме постигнали изискването на ЕС да намалим вредните емисии с 55%, но спрямо 1990 г., когато работеха много повече предприятия, които отделяха въглероден двуокис.

Предлагат работници в ТЕЦ-овете да имат дял от завод за зелен водород

Цената на тока ще остане конкурентна

Важнa е крайната цена

 

Цената на електроенергията ще остане конкурентна при реализацията на стратегията за развитие на българската енергетика, показва анализ на ресорното министерство.

При реализация на подготвената енергийна стратегия цената на тока от новите мощности ще бъде конкурентна - ще бъде по-ниска от пазарната по времето, когато новите централи ще заработят, обясни министърът на енергетиката Росен Христов. Подкрепяме новите мощности, но въпросът е как необходимите инвестиции ще се отразят на крайната цена на тока, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Работниците от ТЕЦ-овете, които ще бъдат затворени, да получат дял от предприятие за производство на зелен водород с мощност 1000 мегавата, предложи Пламен Димитров. Идеята за създаване на кооператив, в който граждани и бизнесът да имат дял от предприятие за производство на електроенергия е добра, защото не натоварва държавата, а дава възможност за развитие на зелената енергия, коментира министърът.

Да бъдат изградени фотоволтаици върху покривите на домовете на хората, които живеят край ТЕЦ-овете, за да имат стимул да продължат да живеят там и след като въглищните централи бъдат затворени, предложи още Пламен Димитров.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Инвестиции