Когато у нас започва трудовата Нова година, при съседите ни в Северна Македония стартира тежък празничен цикъл

Навлизат в изборен цикъл, първият маркер ще бъде още на 28 януари

Случвало ми се е много пъти. Когато се зададе Рождество Христово и аз получа разрешение да се върна в София при близките си, в Скопие и край Вардар кипи забързан, та крайно ускорен труд. Ние в България се готвим да посрещнем големия християнски празник, а при братовчедите държавата спазва традицията да почиства чекмеджетата тъкмо пред Нова година. И да се опитва да свърши това, което през останалите дни, седмици и месеци не е успяла, или не е поискала да приключи. А може би не е и могла.

Пътувайки от Скопие към София, за мене са оставали в сила професионалните страхове и притеснения, че тъкмо когато не съм на поста си, ще се случи най-голямото и важно събитие, което не е трябвало да пропускам. Е, сега, след толкова години, не си спомням да е имало такъв случай, макар че ако се замисля, все ще намеря нещо. Като казуса с онзи български банкер Иван Миронов, който по сигнал от Скопие бе задържан там и около Нова година бе пуснат в „домашен отпуск“ да прекара празника. Тичай да го хванеш и покажеш, на всяка цена, защото други вече са си го осигурили. И аз тичам, тоест, шофирам опасно бързо, за да ми стане ясно по-късно, че всичко е напразно.

Страховете ми са си страхове и те са имали основание във факта, че в Северна Македония празнуването на християнските празници с нас, в България, не съвпада. Ние го отбелязваме на 25 декември, което пък оттатък дава основание да се шири мнението, че празнуваме „заедно с католиците“. Това Грегориански, това Юлиянски календар, за някои там не значи нищо. Пък аз винаги съм се чудел как така, ако си истински вярващ и започнеш пости преди Рождество, което там се отбелязва на 7 януари, как ще се отнесеш към празненствата за посрещането на Нова година, да речем? Като знам какви трапези се слагат по този повод... Някак си последователността е объркана, при нас разположението на празниците във времето е някак си по-практично, ако изобщо нещата могат да се гледат от тази страна.

Но при съседите край Вардар има и една друга особеност. Може би за да компенсират неудобството за празнуването на Нова година във време на пости, са си уредили още един шанс да се съберат заедно и да се веселят. Това е вечерта на 13 срещу 14 януари, когато там се отбелязва така наречената Стара Нова година. Всичко си е като на 31 декември срещу 1 януари, при посрещането на „класическата“ Нова година. Излишно е да споменавам, че до към 15 януари в Северна Македония държавата не работи, тя е изчистила каквото е успяла до края на вече отминалата година и сега си позволява лекия мързел да не прави нищо. Чак след това институциите и хората в тях се размърдват бавно и полека, за да тръгнат нещата в нормалния си ход до към края на месеца.

Не искам да навлизам в канонически проблеми, но съм се питал защо Македонската православна църква не направи опит да промени това състояние на календара. Разговарял съм много пъти и със свещеници, и с политици, и с обикновени хора. Ако наистина искат държавата им да бъде суверенна и независима, не е ли по-добре празничната обредност да се подреди така, както е в повечето държави с християнска вероизповед по света? Да, неуверени опити за публичност на проблема имаше, но те в повечето случаи се появяват тъкмо в навечерието на Рождество Христово като плахи мнения на отделни свещеници, които искат ритуалите да бъдат изчистени от привнесени отвън елементи. Отвън, това означава преди всичко от Сръбската православна църква. Но тези гласове са си оставали само като една екзотика, а последствията от смелостта да бъдат изказани вероятно са оставали за сметка на хората, които са ги изрекли. Църковният клир си знае своето, политиците си гледат своя коловоз. Тези дни журналистът от Скопие Владимир Перев написа чудесен текст, в който тази упоритост на местната църковна институция позиционира във връзката с Руската православна църква, опосредствана чрез Сръбската. Но това е дълга тема, която изисква и своята компетентност. А иначе и тази година ще бъде като всяка друга преди нея. Дали?

Не, тази година и това летаргично темпо, с което държавата се събужда, ще трябва да се наруши. Северна Македония навлиза в изборен цикъл, първият маркер за което ще бъде още на 28 януари. Датата отбелязва точно сто дни преди изборния ден на 8 май, сряда, когато в страната ще се проведат редовни парламентарни избори. Според изборния закон в този ден редовното правителство на Димитър Ковачевски трябва да подаде оставка и да бъде заменено от така наречения технически кабинет, който има за основна и единствена задача да огранизира и проведе свободни и честни избори.

Предложението този служебен, по нашата, българска терминология, състав на правителството, е то да бъде оглавено от сегашния председател на парламента Талат Джафери. Опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ все още не се е изяснила дали в крайна сметка ще приеме кандидатурата на Джафери, или и този път ще откаже подкрепа. Но партиите от управляващата коалиция имат достатъчно парламентарно мнозинство да прокарат предложението на Демократичния съюз за интеграция и Талат Джафери да стане първият албанец премиер на Северна Македония. Такава беше и уговорката преди четири години между тогавашния министър председател Зоран Заев и лидера на ДСИ Али Ахмети през последните сто дни на управлението начело на изпълнителната власт да е човек от партията на Ахмети. И ето, Джафери е на път временно да смени кабинета си в сградата на парламента с този на премиера в една от сградите на комплекса, който някога, преди 1991 г., бе седалището на Съюза на комунистите на Македония. Знаете ги, едни кубове на брега на Вардар, които по времето на Никола Груевски и в рамките на програмата „Скопие 2014“ бяха облепени със стериопор, за да придобият бароков вид. Ако величието на една държава се доказваше така лесно, какво би станало със света? А и с историята на човечеството?

Официално кампанията трябва да стартира месец преди датата на изборите. Но няма политическа партия, която вече да не я е започнала. Да не говорим за президентската надпревара, която по една календарна случайност съвпада с парламентарната. Първият тур на вота за държавен глава ще се проведе на 24 април, а вторият ще съвпадне с парламентарния - 8 май. Логичната кандидатура на управляващите социалдемократи - сегашният президент Стево Пендаровски, така се е развъртял в публичното пространство, че дори без да е обявил окончателно намеренията си е ясно, че ще се впусне в състезанието. Дали ще го спечели? Кой знае, всичко ще зависи от личността, зад която ще застане опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ. И от това дали електоралното предимство, което анкетите в момента дават на Християн Мицковски и неговата партия ще се пренесе и върху техния кандидат за държавен глава. Няма да бъдем сигурни при боравенето с една традиционна величина в изборната практика край Вардар, когато става дума за президентския вот - гласовете на албанците. Тази година и албанският политически фактор влиза в предизборната битка не така хомогенен, като беше преди години. И там, сред албанците има разслоение в опита да се наруши дългогодишния монопол на Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети.

Така че картината е пъстра. Затова предлагам ние да се захващаме за работа, пък край Вардар нека си празнуват. Кой както може и когато може, нали така?