Представете си, че по телефона се обажда непознат глас и срещу уж благородната кауза за спасяване на болен ваш роднина, или на друг, който трябва да бъде измъкнат от предварителния арест заради пътно-транспортно произшествие, ви иска многоцифрена сума. Класически пример за Ало-измамите. Които уж напоследък намалявали.

Все още е пълно обаче с празноглав народ в България, който е готов да хвърли торба с пари от балкона на първия срещнат или обадил му се мошеник. Обяснения колкото искате - от манталитет, през загуба на доверие в държавата и в специализираните u служби и администрации да решават обикновените човешки проблеми, до обикновена простотия и празноглавие.

Ще попитате, а каква е връзката между Ало-измамите и дарителските кампании у нас? Връзката е същото това празноглавие. Не можем да поставяме под един и същ знаменател всички дарителски инициативи, разбира се. В случая обаче с дарителската платформа и фондация „Хелп Карма“, който нашумя след разследване на БиТиВи, възникват толкова много въпроси, на които се дължи точен и ясен отговор.

Както вече „Труд“ писа, Софийска районна прокуратура започна проверка по скандала. Целта е да се разбере какви заплати са си раздавали служителите на „Хелп Карма“ - дали достигат от 19 000 до 40 000 лева, дори до 80 000 лева месечно за „по-специални“ хора? И доколко по този начин е ощетявана волята на дарителите да се събират средства за повече от 2000 каузи, обявени от платформата и едноименната фондация. Основно за лечение на деца и възрастни, подпомагане на болници и лекари покрай пандемията от COVID-19 и др.

В правилата на дарителските платформи е записано какъв точно процент от постъпилите пари отиват за издръжка на персонала. Но когато този процент надхвърля обявения, започва да мирише отвсякъде.

В България дарителските практики се регламентират в няколко закона - за облагане доходите на физическите и юридическите лица, в закона за ДДС, за местните данъци и такси, за меценатството, както и в закона за юридическите лица с нестопанска цел. Именно в последните влизат и фондациите, които се занимават с благотворителни каузи.

Поводът за тези редове е скандалът с „Хелп Карма“, но той поставя и много други принципни въпроси: ако са откраднати пари, предназначени за лечение на болни хора, кой ще понесе последствията. Не се ли подменя тотално волята на дарителите? Слага се черно клеймо върху дейността на други подобни благотворителни организации. И т. н., и т. н...

Ще кажете, имал си бол пари - дал си. Пък някой можело и да ги открадне. Също като лелката или бабата, която хвърля на измамниците от балкона кътаните с години парици за черни дни. Но не е така. И не бива да бъде така!

Ще ви дадем и друг пример - от доста време върви кампанията „Капачки за бъдеще“. Хората събират пластмасови капачки за бутилки, предават ги в пунктовете за вторични суровини и с парите се купуват кувьози за недоносени деца. Благородна кауза, която обаче демонстрира пълния отказ на държавата да си свърши работата и тя да осигури необходимата апаратура.

Сещаме се и за други каузи - закъсва футболен клуб и - дайте да събираме дарения за спасяването му. Народът, или част от него, започва да се бърка и то не с малко, а „любимият отбор“ затъва все по-дълбоко и по-дълбоко. Парите, както разбирате, са похарчени, но от това недъзите на българския футбол не спират.

Има и други подобни ситуации - наближат ли избори, всяка партия си организира дарителска кампания. А като ги загуби или спечели, дали се отчита честно и до стотинка на избирателите си за какво са похарчени парите? Но това е отделна тема.