Практиката „Аху-иху”

Съдебната палата в София

Адвокати недоволстват, че Върховният касационен съд отказа да тълкува кога полицаите и прокурорите могат да разгласяват материали от досъдебни производства. Съдът отклони искането им с мотива, че „няма как да се произнася по тази практика, тъй като по Конституция уеднаквяването є е задача на главния прокурор.”

За коя точно „практика” става дума? За оная, при която се пускат по медиите извадки от разпити на обвиняеми и свидетели, части от sms-и и разговори, записани със СРС, или просто свободни съчинения на ченгета. Тя е известна у нас не от вчера, но съдиите съветват Народното събрание да я обобщи и разгледа. Хайде, де. Сякаш си няма друга работа новият парламент!

Въпросната практика е отдавна уеднаквена - от 90-те години на миналия век. Оттогава още след всеки арест се бие тъпана за кирливите ризи на арестувания, все едно негови ли са, или на комшията, или ги няма никакви. А след оправдателната му присъда, „тупанджиите” онемяват, сякаш са им резнали езиците.

Това е тя практиката: три дни „аху-иху”, после тихо. Обобщаваме я за улеснение на новите депутати. Да не си губят и с нея времето, че им трябва - за изборното законодателство, за лустрацията и за други разни неща - нужни и ненужни, умни, полуумни, или обикновени щуротии.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари