Могат ли летните курорти да разчитат на ръст в броя на немските туристи през това лято? Кой фактор ще окаже решаващо значение за пазара - обещаните, но неизплатени помощи от 35 евро за пристигнал у нас турист с чартър, които доведоха фирмите до загуби, тъй като бяха предварително калкулирани в пакетите за нас или организираното „роуд шоу“ от Министерството на туризма в Германия, което трябваше да даде знак на местните компании, че този пазар е важен за нас? Успешен ли ще е летният туристически сезон, отговаря за „Труд News“ председателят на Асоциацията на инкаминг агенциите Иван Грошев.

- Г-н Грошев, какви са прогнозите за немския пазар, след като първоначално бе съобщено, че големите международни туроператори намаляват броя на чартърите от Германия за това лято, а в същото време след „роуд шоу”, организирано от Министерство на туризма, се заговори за ръст. Каква всъщност е истината за предстоящия летен сезон?
- Ранните записвания към момента показват, че за тази година има ръст на записванията, но той беше натрупан в последните 5 до 6 седмици. Преди това записванията не бяха с темпа, в който ние очакваме те да се движат. Но в последните седмици все пак има движение в правилната посока. Очакваме и резултати от „роуд шоу“ за срещи между българския и немския бизнес, както и от това в Полша, организирани от Министерство на туризма. Но зависи и как гледаме на нещата. Ръст в броя на туристите през това лято в сравнение с предходната година най-вероятно ще има. Казвам най-вероятно, защото последните няколко години ни показаха, че изразът „най-вероятно“ е много уместно да бъде добавен към всяка прогноза, защото никой няма гаранции за това, което ще се случи. Браншът обаче не е толкова оптимистичен, въпреки че чакаме по-добри резултати спрямо 2021 г., защото все пак записванията няма да са по-добри от предкризисната 2019 г. поне специално на немския пазар.

- През кои месечи очакваме туристи - само в разгара през юли и август или има и планирани чартъри за крилата на сезона - май и септември например?
- Да, наистина крилата на сезона са с по-слаби записвания. Не знам дали трябва да се търси проблемът за това в действията на Министерство на туризма обаче. Ние от бизнеса много желаем летният сезон да продължава от началото на май до края на октомври, но чисто климатично това е малко под въпрос. От друга страна, конкуренти дестинации като Тунис и Турция, в този период, които ценово са в същия диапазон като нас, но от друга страна климатично са много по-добре от нас, тъй като времето позволява там по-дълъг топъл сезон. Освен това тези страни са и много агресивни в рекламната си политика, особено Турция, но и Тунис. И в субсидирането на чартъри в слабите месеци, които ние към момента не можем да си го позволим.

- Имаше проблем с обещаната субсидия от 35 евро на пристигнал у нас със самолет турист през миналото лято, тя реално не ви беше изплатена, а причините това да не се случи не бяха посочени предварително, а постфактум. В резултат международните компании обявиха, че ще намалят чартърите за това лято. Факт ли е този спад в броя на заявените полети?
- Със сигурност заявените полети са по-малко спрямо 2019 г. Окончателните данни ще стана ясни след провеждането на предстоящата туристическа борса ITB в Берлин. Там ще се търси някакво решение. Но е факт, че в момента никой не гледа сериозно на България като туристическа дестинация след гафа с тези 35 евро.

- Какви обаче са реалните резултати от записванията?
- Спрямо 2022 година ръстът на ранните записвания на немския пазар е около 15 на сто към момента, но спрямо предкризисната 2019 г. реално спадът е 45 на сто.

- Министерство на туризма само преди седмици обяви, че всички предстоящи рекламни кампании, финансирани от ведомството, за промотиране на България като туристическа дестинация, задължително ще включват изискване част от средствата да се дават на международните туроператори, които имат съответните канали да рекламират страната ни. Ще се случи ли на практика това?
- Към момента липсва информация по тази тема. Въпросът винаги опира до това дали подобна идея може да се осъществи по правилата на Закона за обществените поръчки. И всъщност нормативният акт блокира като цяло подобни инициативи. Преди време предходни състави на Министерство на туризма се опитваха да намерят варианти да решат този въпрос. А туроператорите остават озадачени, че една държава, за да помогне на себе си, трябва да прави шпагати и да се чуди през кое иглено ухо да се провре, че за да може да финансира рекламата на туризма си. А в същото време други европейски страни успяват да го направят. Като Гърция и Малта, които имат бюджет и са намерили механизъм. Някакси оставам с впечатлението, че на държавно ниво остава идея, че има вариант да се надхитрят туроператорите. Тоест ние да ги накараме тези фирми да рекламират страната ни за своя сметка. Познавайки общия пазар и бюджетите, които им се предлагат от наши конкуренти, не разбирам защо някой туроператор трябва да се фокусира изрично върху дестинация с три или четири месеца сезон. Най-вероятно хората ще искат да видят сериозно потвърдени бюджети и тгова да говорят за програми. В бранша дори имахме идея схемата от 35 евро да бъде променена. Помощта да бъде в размер на 60 евро, но да се дава единствено за пристигналите туристи със самолет в крилата на сезона, когато няма особени пристигания. Например май, юни, септември и октомври. А не през юли и август, за които така или иначе има интерес. Преди години наистина германските туристи идваха още през април и май, но тогава Турция не беше токова силен конкурент. А тя с всяка година става все по-силна туристическа дестинация. Докато през 1994 г. -1995 г. не е била с тази мощ, която има през последните години. Не бива да забравяме, че и презастроихме курортите. В момента предлагаме бюджетен туризъм. А трябва да се отбележи и че туризмът се промени, което много хора още не разбират. Той вече не представлява някакво задоволяване на нужди като осигуряване на храна и спане, а хората търсят цялостно преживяване. А у нас какво точно преживяват? Да ги излъжат в чейндж бюрото и да им сменят евро уж при курс от 1,95 лева за евро, но реално със ситни букви да са написани допълнителни неизгодни условия. Или таксиметров шофьор да ви каже, че курсът е 30 лева, а накрая да ви уведоми, че цената е на човек, а не за цялото разстояние. Докато в Турция мисията е да обслужват туриста, като че ли у нас мисията ни е да го прецакаме. Надхитряме го една-две години, но с развитието на социалните мрежи информацията бързо се обменя и хората се научават къде какво се случва.

- Вече се заговори, че предвид катастрофалното земетресение в Турция и трагичните резултати, Анталия през тази година няма да може да приеме толкова туристи, тъй като пострадалите ще бъдат настанени от държавата в хотелите в курортите поне през следващата година. На това ли ще разчита българският туризъм това лято?
- Ако на това се крепи стратегията на българския туризъм, ще е най-малкото необичаен мениджърски подход. Но реално в силните за туризма ни години се оказва, че наистина нашата формула в успеха е „щастие в нещастието“. Добрите резултати на българския туризъм често се дължат на трагедии и нещастни обстоятелства някъде другаде по света. Например през 1999 г. при предходно голямо земетресение в Турция това повлия на пристиганията у нас. Още повече, че нямаше толкова социални мрежи и хората знаеха, че има трус, но не и в кой регион и приемаха страната като цяло. След това имаше атентати в турските курорти в Анталия във връзка със задържането на кюрдския лидер от ПКК Абдула Йоджалан. След това туризмът ни влезе в по-турбулентни времена, докато съседите се развиваха. Последваха „арабската пролет“ и сваленият руски изтребител в Турция, което доведе до ръст на руския пазар и на пристиганията у нас от липсата на голям избор. И непрекъснато ръстът ни е свързан с дефицита на някой друг. Включително и по време на Ковид-19 при затворени граници отбелязахме ръст на българските туристи по морето, а Занзибар се превърна в хитова дестинация. Изисква се тотално преосмисляне на туристическата концепция. Бих препоръчал на всички една книга на Саймън Синек „Започни със защо“. Първо трябва да се дефинира защо хората в туризма са в този бранш. Ако са в него, за да надхитрят някой това ще е трудна работа. Ако четем интервю на министъра на Гърция от преди няколко месеца, в него той спомена сигурно поне 20 пъти думата „гостоприемство“. Ние в нашите интервюта залагаме на „ниски цени“, „изгодни оферти“ и „красиви плажове“. Да, но красиви плажове има по света. Ние от комунизма насам живеем с вярата, че имаме най-красивата природа на света. Да, не ни е лоша природата, но със сигурност и други държави имат какво да предложат. А ние все още си мислим, че туристите са задължени да ахкат и да охкат и да са много възхитени.

- Какви мерки трябва да се вземат на държавно ниво и от Министерство на туризма в частност, за да се подпомогне не само немският туристическия пазар, но и секторът като цяло?
- В Министерство на туризма може би за първи път има министър, който идва от бранша, така че вероятно разбират необходимите неща, които трябва да се направят. На първо място трябва да се разбере, че туризмът не е спринт, а маратонско бягане. Тоест резултатите няма да дойдат само след година усилия. Ние сме свикнали да работим на принципа „дай-дръж“. Но в този сектор нещата не се получават така. Не можем да дадем и веднага да вземем, защото туризмът и имиджът като дестинация са дългосрочни инвестиции. Има и добри примери в България, разбира се, от които колегите им могат да вземат пример и да видят правилната посока за развитие. Всички говорят за брандинг, но за да е успешен той трябва да започне с усилията на тези, които предоставят продукта. Министерство на туризма грубо казано трябва да започне да промива мозъците на хората в сектора, да им внуши, че туристите са хората, които дават хляба. Ние имаме същия капацитет на туристически училища, които обучават кадрите за бранша, като преди 30 години, но леглата ни са вече 30 пъти повече. Така че няма откъде да намерим обучен персонал. Работниците считат бранша за несигурен, с краткосрочна заетост. Навремето имаше възможност да се получават помощи за безработица след 6 месеца трудов стаж, докато сега са необходими 9 месеца труд. Което е голям проблем за сезонен сектор като туризма. Държавата се опитва да надхитри заетите в туризма, а в същото време отваря нова язва и надхитрява себе си. Необходима е и по-активна работа с международните туроператори, рекламен бюджет, общи дейности. Имайте предвид, че туристическите министри на повечето ни конкуренти едва ли не, разбира се преувеличено казано, спят пред офисите на туроператорите, които изпращат туристи в страните им. Хората гледат по-мащабно и знаят, че за да получат първо трябва да дадат. Още повече, че туризмът има голям мултипликаторен фактор за икономиката на всяка една страна, а от този сектор зависят редица други като земеделие, транспорт, строителство и така нататък.

Нашият гост
Иван Грошев е председател на Асоциацията на инкаминг агенциите у нас, туроператор, който работи на немския пазар. Сдружението обединява представители на големите международни туроператори, които водят организирани и индивидуални туристи у нас. Той е управител на “МТС България” и представлява британския туроператор Jet2holidays, германските FTI и Vtours, руския “Корал”, полския “Везир”, чешкия “Fisher” и др.