Преди 70 г. мощен “старец” оглави Германия

Аденауер с Дьо Гол

Сега страната се нуждае от нов „господар“ - силен човек като Аденауер. Но сред наследниците на Меркел такава личност не се вижда

Сближаването с Франция бе най-важната задача за канцлера

След 3 месеца Ангела Меркел ще надмине срока на управление на първия канцлер на Германия Конрад Аденауер. Но резултатите от тяхното канцлерство могат да се определят като противоположни. Меркел продължава курса за европейска интеграция на Аденауер, но по същество подготви краха на немската държава, такава както бе създадена от нейния основател.

На 15 септември 1949 г. Бундестагът избира Аденауер за канцлер. Нещо повече, собственият му глас става решаващ и той получава 202 от 402 гласа. ФРГ току-що е получила своята конституция и се превръща в полусуверенна държава. Пълният юридически суверенитет тя ще си върне едва през 1955 г., но Аденауер е първият федерален канцлер.

Той оглавява парламентарния съвет на учредителното събрание, с което се създава новата държава в окупираната от западните съюзници част на Германия, подготвя новата конституция и провъзгласява ФРГ. Това става през октомври 1948 г. и Аденауер се мести в стола на канцлера.

Тогава той казва, че неговият лекар му е обещал година-две за ефективна работа. Но Аденауер подава оставка едва през 1963 г. и продължава да държи контрола над ситуацията, оставайки начело на ХДС, управляващата партия, до 1966 г. И едва тогава, на 90 години, той се оттегля, но не в пенсия, а като обикновен депутат в Бундестага. Умира 4 месеца по-късно, оставайки си бащата-основател на ФРГ.

Сега тази Германия изчезва пред очите ни. Нейният създател беше този, когото наричаха “старецът”.

Ясно е, че Аденауер не е бил самостоятелен и е нямал пълна свобода, а контролът на англосаксонците над ФРГ бе запазен в различна степен през цялото му управление. Но от него зависеше посоката на движение в много отношения, като избора на икономическия модел и външнополитическите му маневри.

Макар че Аденауер бе ревностен католик, консерватор, традиционалист и твърд антикомунист, неговите социално-икономически възгледи не могат да се считат за капиталистически.

Моделът на социалната пазарна икономика, който той избра за ФРГ, се основава на факта, че:

“Капиталистическата система на икономиката не съответства на жизненоважните политически и социални интереси на немския народ. Новата структура на немската икономика трябва да се основава на факта, че времето на неограниченото господство на капитализма е отминало”.

Това са думите на Аденауер и е ясно, че след Третия райх, съществуването на социалистическа Източна Германия и при силната социалдемокрация в самата ФРГ, преходът към свободен пазар би бил просто безумие и е неприемлив нито вдясно, нито вляво Аденауер не харесва социалдемократите, смята ги, че клонят към комунистите, които той забрани като партия. В много отношения това бе продължение на политическата борба, която той води в донацистка Германия, защото “старият Конрад” идва точно от тази епоха. На 69 години той започва своята нова кариера в британската окупационна зона през 1945 г., и много хора си спомнят, че той е един от малкото видни немски политици, оцелели през тези години. И единственият, който успя не само да се върне в политиката, но и да се издигне до нейния връх.

Аденауер е роден в бедно семейство в Кьолн, завършва университет и прави кариера като адвокат. Не се знае до къде би стигнал, ако на 28 години не се жени за племенницата на Макс Валраф, бивш шеф на полицията в Аахен. След няколко години Аденауер се присъединява към Католическата партия на центъра и става член на градския съвет на Кьолн. Година по-късно Валраф е кмет на Кьолн, а няколко години по-късно Аденауер заема мястото на негов първи помощник. Следващата стъпка в неговата кариера е след 7 години и той заема мястото на своя роднина. Като кмет Аденауер работи 16 години, докато нацистите не идват на власт.

Аденауер не харесва пруския дух и го нарича “злия дух на Европа, убежище на антикултура, войнствен милитаризъм... и виновник за Първата световна война”. Той иска да направи региона на Рейн независим, отделяйки го от Прусия и дори от Германия и затова е готов на съюз с французите, но това не се случи. Разбира се, нито прусите, нито Берлин биха харесали тези намерения.

През 1933 г. кариерата на Аденауер приключва след отказ да се срещне с Хитлер на гарата в Кьолн и скоро след това вече не е кмет. Не е изпратен в затвора, но му е дадена пенсия. През годините на управление на Хитлер Аденауер е арестуван няколко пъти за кратко, но след това е освободен. Отначало намира убежище в едно от католическите абатства, но иначе живее в своята къща в Кьолн, където се “отдава на размисъл”. Когато съюзниците влизат в града през 1945 г., пенсионния период на Аденауер приключва и той за кратко отново е кмет на Кьолн. Но след това отива на федерално ниво, за да построи нова Германия.

Сближаването с Франция е най-важната задача за Аденауер. “Съюзът за въглища и стомана” елиминира конфликтите между Германия и Франция и техните суровинни и промишлени райони се оказаха свързани в един комплекс, а военният контрол върху тях се върши от НАТО. На Аденауер тази идея му се нрави и преди войната, защото той принадлежи към онази част от немския католически елит, който не мисли с категорията на Райха, а на империята на Карл Велики, тоест за обединена Европа. Неслучайно през 1954 г. той получава наградата “Карл Велики” като “влиятелен пропагандист на обединена Европа”.

За да не допусне социалдемократите на власт във ФРГ, Аденауер е против включването на Западен Берлин, където те имаха мнозинство, и е твърд противник на всеки компромис с Изтока. Не признава нито ГДР, нито новата границата на Полша, включила в територията си бивши пруски земи. Но през 1955 г. той пристига в Москва за пръв и единствен път и установява дипломатически отношения, за да върне у дома последните 10 000 немски военнопленници, останали в СССР. След неговата смърт именно това завръщане бе прието за основното му постижение.

Твърд антикомунист, но в същото време истински християнконсерватор, сегашните възгледи на неговата партия ХДС биха му се сторили либерално-социалистически. Защото в много отношения те са такива и Меркел няма с какво да възрази на своя предшественик.

Разбира се, тя успешно продължава курса на Аденауер към изграждане на обединена Европа и постигна огромен успех в това, поддържайки немско-френския съюз като ядро на европейската интеграция. Но за да има обединена Европа, тя трябва да бъде подкрепена от гражданите на националните държави и на първо място от самите немци.

А ХДС днес вече не е нито дясна, нито популярна и дори не е християнска, в своите принципи и политики. И скоро ще престане да управлява, а делото на Аденауер ще бъде погребано. Освен ако, разбира се, нов “старец” не дойде на мястото на Меркел - човек с принципи и ясна идеология.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения