Управляващият директор на фонда не може да каже открито, че кризата е близо

Организацията разполага с повече ресурси

От 1 октомври Кристалина Георгиева заема длъжността управляващ директор на Международния валутен фонд за мандат от 5 години. Така тя става най-високопоставеният българин в международните институции и същевременно е едва втората жена, която заема тази позиция във фонда.

Решението за нейното назначение беше съпътствано с промени в правилата за избор на управляващ директор, като изискването за максимална възраст от 65 години в момента на заемане на поста беше отменено. Основната подкрепа за нейната кандидатура дойде от Франция, но в случая не може да се пропусне фактът, че тя е дългогодишен служител на Световната банка и по тази причина е живяла и работила продължително в Съединените щати. Тоест в случая отново е спазено неписаното споразумение МВФ да бъде оглавен от европеец, а Световната банка от американец, но има достатъчно основания тя да бъде приета и за близка до САЩ кандидатура.

За разлика от предходния директор, Кристин Лагард, която е юрист, Кристалина Георгиева е икономист по образование. Тя защитава докторска дисертация в Университета за национално и световно стопанство, но освен това има специализации в реномирани университети в Съединените щати и Великобритания. Тя е изнасяла лекции както в УНСС, така и в много водещи университети от целия свят. Управленският й опит е изключително сериозен. Тя е заемала длъжностите еврокомисар и заместник-председател на Европейската комисия, президент на групата на Световната банка, главен изпълнителен директор на Международната банка за възстановяване и развитие и други отговорни постове.

Георгиева има съществен принос за увеличаването на внесения капитал на Световната банка с 13 млрд. долара през 2018 г., както и за реформи в организацията, насочени към увеличаване на капацитета й за борба с бедността и за набиране на допълнителни средства. Тя успява да постигне целта си поне 50% от позициите във висшия мениджмънт на банката да бъдат заети от жени. Освен това тя предприема множество реформи в банката, насочени към сътрудничество с други институции и осигуряване на финансиране от частни източници. Създава звена за разработване на иновативни инструменти и решения, които в крайна сметка повишават ефективността на работа и спомагат за постигането на по-добри резултати.

Ролята на МВФ

Международният валутен фонд е организация, създадена през 1944 г., в която членуват 189 държави. Общата сума, която МВФ би могъл да отпусне като кредити за членовете си, е 1 трилион долара. В случая обаче не става въпрос за възможни разходи, които организацията да извърши, а за кредити, които след това трябва да бъдат изплатени обратно от съответната държава длъжник. Тези кредити обикновено са с по-ниски от пазарните лихвени проценти. Например, лихвата за страните със слабо развити икономики понастоящем е 0%.

Те обаче са свързани с изпълнението на определени условия - фискална консолидация чрез повишаване на данъци или понижаване на държавните разходи, замразяване или понижаване на заплати в бюджетния сектор, провеждане на по-ограничителна парична политика и забавяне на темпа на инфлация, свиване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс, стабилизиране на местната валута и т.н. Кредитите се отпускат на траншове и всеки следващ транш зависи от изпълнението на поставените условия. Държавите, които използват МВФ като източник на финансиране, обикновено не разполагат с други възможности и по тази причина се опитват да спазват поетите ангажименти.

Приходите (и издръжката) на МВФ всъщност са основно от обслужването на отпуснатите кредити, както и от техническата помощ за държавите и обучението, което извършват за служителите в държавната администрация и централите банки на своите членове. Всъщност обаче фондът реализира по-високи приходи в периоди на криза, тъй като тогава услугите му са по-необходими. Например, след като преди повече от 10 години България изплати задълженията си по съществуващите споразумения и понастоящем не използва такива кредити, МВФ вече не поддържа офис и официално представителство в страната, макар че провежда редовни мисии и извършва прегледи и прогнози за българската икономика.

Най-важната задача на МВФ е да поддържа стабилността на международната валутна система. За да я изпълнява ефективно, организацията е необходимо да наблюдава състоянието на икономиката и финансите както глобално, така и в отделните държави членки. При това тя трябва да идентифицира възможните рискове и какви мерки са необходими за управлението и за смекчаването на въздействието им.

Основни предизвикателства и приоритети

Кристалина Георгиева посочва в своето обръщение към членовете на изпълнителния съвет на МВФ няколко основни предизвикателства пред световната икономика в настоящия момент. Сред тях са незадоволителното представяне и забавянето на темповете на растеж, нарастването на рисковете във връзка с търговската политика, рекордно високата задлъжнялост.

Основните й приоритети ще се определят от множество фактори. Непредвидимостта на водените в момента търговски войни, променливостта на капиталовите потоци, излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз, военните конфликти и природните бедствия, които са способни да причинят шокове в предлагането на ключови суровини и енергийни ресурси, допринасят за нарастване на несигурността. Заради това първостепенната й задача ще бъде да намали риска от криза и да има готовност да се справи с негативните последствия от нея.

Според нея сега МВФ е по-добре подготвен за евентуална криза отколкото през 2007 г., тъй като разполага с повече инструменти за ранно предупреждение. Освен това са налице повече възможности за вземане на предпазни мерки, особено при държави с благоразумна политика. Фондът стои в основата на световната мрежа за финансова сигурност и капацитетът му за действие е повишен, тъй като разполага с повече ресурси. Това се отнася и за централните банки, които разполагат със значителни валутни резерви, а освен това са подписани регионални и двустранни споразумения, които да осигурят финансиране в случай на необходимост. Тя посочва обаче, че организацията на съвместна реакция вероятно ще е по-трудна отколкото при последната криза. Освен това паричната политика е с ограничени възможности за въздействие поради исторически ниските лихвени равнища и количествените улеснения. Съотношенията между задлъжнялост и брутен вътрешен продукт са все по-високи, което намалява пространството за реакция чрез фискалната политика. Слабата производителност, измененията в климата, икономическите неравенства и лошото държавно управление допълнително влошават ситуацията. Това налага предприемането на структурни реформи и търсене на нетрадиционни решения.

Вторият й приоритет е по-нататъшно засилване на МВФ и подобряване на управлението му. За тази цел фондът е необходимо да разполага с повече ресурси. Третият приоритет се отнася до способността на организацията да се развива по начин, който я прави способна да реагира адекватно на настоящите и да предвижда бъдещите предизвикателства. По-голямо внимание трябва да получат по-дългосрочните тенденции при демографското развитие, използването на новите технологии, климатичните промени и въздействието им върху икономиките и финансите.

Основните насоки при нейната работа ще са да осигури адекватност и приложимост на предпазните инструменти за достатъчно широк кръг от държави. Повечето програми на МВФ са ориентирани към по-слабо развитите икономики. Подходът към тях обаче трябва да бъде по-диференциран, за да отговаря на специфичните особености на всяка една от тях. Освен това е необходимо да се използват уроците от предходните кризи, за да се постигнат целите за по-бързо приспособяване на икономиките и за растеж, който включва и групите от обществото с ниски доходи.

Следваща насока ще бъде съвместната работа на МВФ с други организации, например групата на Световната банка, с цел не само подобряване на жизнения стандарт на хората, но и решаването на проблеми като климатичните промени, неравенството на доходите, уязвимостта на някои части от обществото, лошото държавно управление и корупцията. Фондът би могъл да използва достиженията на Банката за международни разплащания при дигиталните валути или на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие относно международното данъчно облагане.

Кандидатурата на Кристалина Георгиева получи одобрение заради безспорните й качества на способен администратор с опит в международни институции и икономическата й подготовка. Това, което става ясно, е, че тя ще се опита да включи в обхвата на работата си част от проблемите, с които се е занимавала на предишните си позиции. Това може да представлява предизвикателство, тъй като при по-слабо развитите икономики разходите за предотвратяване на климатичните изменения биха били твърде големи или дори непосилни, особено когато са за сметка на икономическия растеж.

Управляващият директор на МВФ не може да си позволи обаче да каже открито, че кризата вече е близо. Времето за подготовка отдавна е отминало и увеличеният капацитет на фонда и централните банки се компенсира от влошената фискална позиция и задлъжнялостта на правителствата и частния сектор. При настъпването на кризата, както винаги с публичния ресурс, политиците ще си купуват време и ще подпомагат близки до тях бизнеси, а приспособяването ще зависи от гъвкавостта на съответните икономики.