Поскъпването на електроенергията за бизнеса на свободния пазар и ръстът на цената на природния газ изправят пред фалит редица български предприятия и фирми, като в същото време направи държавните енергийни дружества свръх печеливши. Кабинетът на четворната коалиция обеща на фирмите, че ще бъдат компенсирани. Бизнесът обаче е недоволен от размера на обезщетенията, които ще получат, тъй като се предвижда помощите да имат таван. Докъде стигнаха преговорите за вида и размера на компенсациите за скъпия ток, както и какви ще са последиците, ако исканията на бизнеса бъдат отхвърлени, потърсихме за мнение председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.

- Г-н Велев, работодателите поискахте среща с представители на кабинета, тъй като смятате, че предложените компенсации за бизнеса заради скъпия ток на свободния пазар не са достатъчни. Проведоха ли се подобни разговори?
- Проведохме дълга среща с министъра на енергетиката и тримата му заместници по тази тема. Но не успяхме да се убедим взаимно в тезите си и затова сега очакваме среща с премиера Кирил Петков, уточнено е че ще има такава, но засега не е проведена.

В началото на годината, заради топлото време и основно факта, че по празниците голяма част от предприятията не работеха, намаля търсенето на електроенергия и цените се поуспокоиха. Това обаче не трябва да ни успокоява и трябва да сме подготвени за това, че те отново ще се повишат. Схемата, която правителството предложи за компенсации за бизнеса е подходяща за цени до 300 -350 лева за мегават, но не и над тях. Таванът от 30 на сто, който е определен спрямо борсовата цена като горен праг за компенсациите, всъщност влиза в действие и би бил от помощ за компаниите само при тези цени. Максималният праг орязва компенсациите и те реално не са 75 на сто от разликата между замразената цена на тока за бита и пазарната. Това, което на нас не ни изглежда логично, е съществуването на този таван. Защото дори ако бъдат изпълнени нашите искания за реални компенсации, само печалбите на АЕЦ, НЕК и Фонда за сигурност на енергийната система ще бъдат в пъти по-високи от средствата, които ще отпусне държавата на бизнеса. Ние изчисляваме, че само през първото тримесечие печалбите тези три структури, дори и при компенсиране без таван, каквото предлагаме от бизнеса, ще са в размер на половин милиард лева. Това е повече от печалбата на цялата банкова система за едно тримесечие. А ние говорим за такава печалба след плащане на компенсации за бизнеса без таван. Трябва да се научим да не се впечатляваме от числата и да не сравняваме с миналото. Защото никога досега не е имало нито такива цени, нито такъв ръст на цените за толкова кратък период.

- Има ли механизми, с които ръстът на цените да бъде спрян, така че да не се налага тези компенсации да продължават да бъдат нужни и занапред?
- Проблемът е не само за България, но е и за цяла Европа. Но в света, в държави като САЩ и Турция например, ситуацията е различна. Цената на един мегаватчас в съседна Турция струва от порядъка на 50 долара, докато у нас цените са вече около 250 долара. Проблемът е за цяла Европа и е причинен от сбъркания пазарен модел на търговия на едро с електроенергия. И разбира се, под въздействието на фактори като високата цена на природния газ. Но висока и растяща цена на природния газ има и на други места, но там няма такава висока цена на електроенергията. Затова казваме, че самият модел е сбъркан и трябва да бъде изменен, да има превключване на друг модел. Но ЕК казва че засега това не може да се случи, а държавите, националните правителства трябва да се оправят по места, като Брюксел предоставя за тази цел набор от инструменти. Един от тях е възможност за пряка държавна помощ за бизнеса с компенсации за възстановяване на надвзетото. И при нас има блестяща възможност да се възстанови надвзетото в един по-пълен размер, тъй като в България себестойността на произвежданата електроенергия не е поскъпнала в 93 на сто от случаите. Защото малка част от енергията се произвежда на основата на природен газ. Атомната енергия не е поскъпнала като себестойност, тя се произвежда за 55 лева на мегаватчас. От ВЕЦ-овете е 84 лева за мегаватчас. И така, като направим целият микс, при сегашните цени на природния газ и на квотите за въглероден двуокис, излиза че в България при различни допускания и съотношения на произвежданата електроенергия от един или друг източник, цената среднопретеглено, която включва и 10 процента печалба за производителите, би била от порядъка на 150-200 лева. Говорим за микс от всички производства, включително и тези, които се изкупуват на преференциални цени като американските централи или част от ВЕЦ-овете, чиято енергия се изкупува на 400- 500 лева на мегаватчас. Ако целият пазар, а не само за бита е регулиран, цената би била от този порядък - около 150-192 лева за мегаватчас. Тоест ние сме в състояние да осигурим на това равнище електроенергия за всички нужди в страната и пак да изнасяме една четвърт или една пета от нея на европейски цени, които са 2,5-3 пъти по-високи. И пак енергетиката ни да реализира добри печалби, каквито никога не е имало в този сектор. И това за нас е една възможност не просто да компенсираме предприятията, но и да ги направим и по-конкурентноспособни, така че да участват по-агресивно в това преразпределение и скъсяване на веригата на доставки. Това, ако го направим, продажбите в предприятията могат да растат с двуцифрено число, съответно да растат и заплатите. И такава възможност не бива да се пропуска. Но ние не използваме този шанс. Вместо това предлагаме половинчати компенсации. Тръгваме на първо място от 185 лева праг, при условие, че производствената цена с включена печалба е около 150 лева. Това за нас е едната грешка. По-голямата обаче е нелогичният таван, заради който всяка цена над 310 лева за мегаватчас пак остава за сметка на бизнеса.

- Как ще се отрази на бизнеса, ако тези компенсации останат в сегашния си вид?
- За да оцелеят на предприятията не им остава абсолютно никаква друга възможност освен да вдигат цените. Тези, които могат ще ги вдигнат и това ще доведе до ръст на инфлацията, съответно и до намаляване на покупателната способност на хората и стопяване на спестяванията им. Това е ефектът, който искахме да избегнем с една по-цялостна компенсация. И това можеше да ограничи инфлацията. А сега имаме половинчата компенсация, тоест половинчато ограничаване на ръста на цените. Това решение за нас е грешно. Ние не използваме възможностите, които имаме за ускоряване на икономическия растеж и за увеличаване на доходите на хората.

- Освен ръстът на цената на тока на свободния пазар за някои малки фирми е проблем и драстичното увеличение на цената на газа. Трябва ли да има компенсации и за тези компании?
- В момента са предвидени 200 млн. лв., но за регулирания газов пазар, а не за предприятията на свободния пазар. С част от тези средства ще се компенсират топлофикациите, които безспорно имат такава нужда. Защото те имат регулирана цена от КЕВР на услугите, които предлагат- топла вода и парно. Само че тя е сметната при 48 лева за мегаватчас цена на природния газ, а цената вече е 133 лева. Това е над 2,5 пъти разлика. Така че топлофикациите от 1 юли насам трупат загуби, изчерпаха оборотните си средства и нямат ликвидност. Не могат да плащат и за газа, който получават. Безспорно е, че трябва да бъдат компенсирани час по-скоро, за да не спрат изобщо. И за да не се увеличи драстично цената на предлаганите от тях услуги след изтичане на мораториума. Защото всички тези загуби, които сега търпят, ще се включат в сметките, ако не бъдат компенсирани от бюджета.

Фирмите, чието производство е на газ, са в много тежка ситуация. Естествено, не всички са в такава, защото някои имат дългосрочни договори и цената им се определя на база на петролните деривати 9 месеца назад. Цената може да бъде най-различна, диапазонът е много голям. По-рано бяхме сто процента вързани с цената на природните деривати за 9 месеца назад и цената беше по-предсказуема и се променяше по-плавно. А сега 70 на сто от цената се формира от спот пазара, който е много волутавен и само 30 на сто от петролните деривати. Това, плюс лошият микс при доставките на газ и неизползването на азерски газ, води до това, че цената се повиши значително. Когато обаче сравняваме с цените в Европа трябва да имаме предвид, че фактът, че на борсите в други държави газът е по-скъп, това не означава, че крайните потребители го получават при тези цени. Цената се определя в резултат на различни миксове, има дългосрочни договори, които са на много по-ниски цени. И е спекула да се говори, че у нас е много по-евтино от Европа.

Тези пари, които са определени като компенсации от правителството за ЕСО и разпределителните дружества, те всъщност не биха стигнали за цялото първо тримесечие при цени по-високи от 300-350 лева на мегаватчас на свободния пазар. А е много по-вероятно цените да са по-високи. Тоест предвидените средства като компенсации за тази цел са недостатъчни и са разчетени според едни твърде оптимистични цени. Но пък има възможност при изготвяне на бюджета да се съобразят актуалните цени и фючърсите и да се увеличат тези определени суми, при това е възможно и за сметка на излишъка от бюджета за миналата година.

- Очаквате ли фалити на фирми, ако не бъдат приети предложенията на бизнеса за по-високи компенсации? 
- Нещата в енергетиката се балансират при добро управление. Ако има високи цени, ще имат високи печалби и с тях може да се компенсира бизнеса. Правителството може да каже - работете спокойно, цените на електроенергията за крайния потребител ще се вдигат в рамките между 150 и 250 лева. В противен случай, ако въобще има някакъв ръст икономиката ни, той ще бъде анемичен. Предприятията в този случай ще трябва да работят в агресивна среда, няма да могат да планират дългосрочно и дори средносрочно, защото няма да знаят дори каква е себестойността на производството им. Защото сега изпращат оферта и още не са произвели продукцията, която са договорили, а стойността вече е различна. И не могат да инвестират и работят на загуба. Което прави компаниите много по-предпазливи и не произвеждат толкова, колкото биха, ако имат прогнозируемост.

- Настоявате и за промени по мярката 60/40? Кога можем да очакваме такива и в каква насока?
- Всъщност ние поискахме настоящата мярка да е само за два месеца, за да може през това време да се разработи по-добър дизайн, който да се нотифицира от Брюксел и да заработи от март. В момента условието за компенсиране при 30 на сто спад от продажбите е неработещо, защото се сравнят с оборота за 2019 г., когато цените бяха много по-ниски. Сега ръстът на цените вдига оборота, но не и печалбите и това прави мярката донякъде неработеща. Затова според нас прагът за помощ трябва да е при спад от 20 на сто, а не от 30%. При 30 на сто спад повечето фирми вече са отвъд границата на фалита и директно затварят. Надявам се скоро да бъде сформирана работна група, която да направи нов дизайн на мярката и да се изпрати искане за нотификация от Брюксел до две седмици, за да влязат новите условия през март.

Нашият гост
Васил Велев е изпълнителен директор на “Стара Планина Холд” АД и председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Завършил е Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия. Магистър е по автоматика от Техническия университет в София, както и магистър по Корпоративно управление от Икономическия университет - Варна. Член е на бордовете на директорите на редица търговски дружества. Семеен. Владее руски, английски и френски.