Броят на реализираните нощувки ли определя дали един туристически сезон е добър, каква беше изминалата година за туристическия бизнес, какви са прогнозите за предстоящата и длъжник ли е държавата на частния сектор? За Труд News на тези и други въпроси отговаря председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Георги Щерев. Организацията е първото родно сдружение в туризма и през тази година навършва 30 години. 

- Г-н Щерев, каква беше 2022 г. за българския туризъм?
- На фона на предходната 2021 г. като цяло годината беше сравнително добра за българския туризъм, но в сравнение с предкризисната 2019 г. това далеч не е така. Още повече, че туристическия сезон вече е с продължителност едва 60-70 дена, което е крайно недостатъчно, за да се покрият разходите, направени от инвеститорите и да се калкулира освен това и някаква печалба, която да позволи бъдещи вложения, издръжка на персонала и развитие.  

На практика вече се налага да работим без рекламен и междинен сезон. Лятната заетост тази година например започва от края на юни  и завършва още преди средата на септември. През април, май след средата на септември и през октомври няма резервации и обектите по морето стоят затворени. Липсата на крила на сезона пречи на инвеститорите да намерят подходящ сезонен персонал, както и да задържат подготвените кадри и да се издържат самите обекти. 

Статистиката и Министерство на туризма сравняват основно брой реализирани нощувки и брой пристигнали туристи и по тези показатели наистина има ръст, но те не са определящи за бизнеса, предвид нарастналите разходи и скъсяване на сезона. Така че печалбата е на минимум, тъй като пазарите – вътрешен и външни, както и потребителското търсене като цяло не позволяват цените да се вдигат със същите темпове като разходите. Това подчертах и на последното заседание на Националния съвет по туризъм – че не трябва да се заблуждават проверяващите органи, че имаме прекрасен сезон, особено в така наречените национални курорти, които към момента са такива само на думи. Защото ако хотелите, ресторантите и другите туристически обекти са завършили годината дори с 5 на сто печалба в тези условия, това би било много добре.

- Можем ли тогава да очакваме затваряне и продажба на хотели?
- В момента реално почти няма обект, който да не се продава, стига да има търсене и интерес. Всичко се продава, но няма интерес или ако има искат да подариш обекта, а не да го продадеш. Въпреки липсата на кадри и на факта, че туризмът не е държавен приоритет, хотелиерите правят и невъзможното да запазят качеството на услугата. Може би има и места, на които то не е перфектно и те трябва да се споменават поименно, а не целият бизнес да се слага под общ знаменател. 

- Какви са прогнозите за родния туризъм през тази година?
- Всички очаквахме един от най-добрите зимни сезони. Това показваха и предварителните резервации. От Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) няколко пъти предупреждавахме обаче, че без компенсации за тока и газа, както и без връщане на мярката за ползване на безакцизна нафта от хотели и други обекти в туризма, бизнесът трудно ще оцелее и ще успее да покрие разходите си. Още преди два месеца прогнозирахме от БХРА, че без тези мерки голяма част от хотелите няма и да отворят и това се случи.

За съжаление топлите първи дни на годината провокираха много анулации. Липсата на сняг и високите температури са основния проблем за зимата.

Перспективите за лятото също не са добри. Заради административните неуредици и неразплащане на големите международни туроператори обещаната помощ от 35 евро на пристигнал туристи със самолет у нас, които от фирмите бяха калкулирали в пакетите си миналата година, за тази не можем да очакваме почти никакви германски туристи. Програмите са съкратени значително и започват чак от 1 юни и приключват на 15 септември, орязани са крилата на сезона. И това ще попречи на постигане на добри финансови резултати, бъдещи инвестиции и поддържане на персонал. Докато по време на ковид кризата крилата на сезона оставаха незаети по обективни причини, сега това са последствия от нашата държавна политика. 

Така че без адекватна политика спрямо туризма от страна на управляващите, банките ще започнат да влизат в хотелите и другите туристически обекти. Финансовите институции нямат това желание, но предвид факта, че въпреки всички декларации, туризмът продължава да не е държавен приоритет, в крайна сметка това ще се случи. Самият служебен министър на туризма Илин Димитров призна в парламента, че секторът не е приоритетен за политиците. 

Министерство на туризма в момента трябва основно да насочи маркетинговата си кампания за привличане на туристи за крилата на сезона – април, май, септември, октомври. Трябва да се търсят резерви, а основният такъв е българският пазар. И наистина към малките туристически селища по Южното Черноморие през последните лета има интерес от родни туристи. Но България е единствената държава в ЕС, ако не и в света, която не разви вътрешния си пазар в резултат на принудително наложените ковид мерки. Напротив – стимулираше записванията за чужбина и обезщетенията, но не подпомогна по никакъв начин българските хотелиери и вътрешния туризъм. А хотелиерите не могат да свалят цените повече, защото разходите са толкова високи, че предприемачите вече се отказват да се борят и чакат банките да им вземат бизнеса. 

- Какви мерки трябва да вземат управляващите, за да покажат, че туризмът наистина е приоритетен сектор за родната икономика?
- Крайно време е държавата наистина да докаже, че туризмът е приоритет за нея чрез конкретни действия. Основните базисни проблеми, които са важни за всички видове туризъм и трябва да се решат са визовата политика, промяна в концесионната политика, за да не са цените на чадърите и на ски картите по-високи от хотелските услуги и да са ясни далеч преди сезона, а не както сега да са тайна до последно, кадрова политика и мерки за запазване на сезонните работници, определяне статута на националните курорти, отделяне на 1 на сто от приходите от сектора за национална реклама, която обаче да се харчи ефективно, да стимулира интересите на туристите и туроператорите, а не за безсмислени маркетингови кампании. Кампаниите могат да се правят със заинтересовани големи туроператори, които имат възможността бързо и ефективно да стигнат до крайните клиенти, а не ние да се опитваме да ги заместим в тази насока. Неслучайно така правят всичките ни конкуренти, докато ние продължаваме да разчитаме на „обществени поръчки“, които нямат място в туризма. 
Необходимо е обединение на бранша и промяна на нивото в Националния съвет по туризъм и включване в заседанията на министри от различните ведомства. 

Не е нормално страната ни да има претнции, че е туристическа дестинация, а да няма българска държавна чартърна авиокомпания, с която да се превозват туристи и в по-слабите сезони, към които големите туроператори нямат интерес. Но пък това ще осигури крилата на сезона, независимо дали зимен или летен. Изключително важно е да се развива българският пазар, да има стимули за вътрешни туристи, ваучери отделно за туризъм извън тези за храна, ваучери за здравна превенция, с тази цел са създадени и повечето български курорти, преференции за тези, които почиват над 10 дни у нас в рамките на 6 месеца. По всички тези въпроси БХРА неколкократно е публикувала и предоставила на политическите сили през последните години своите виждания. 

Не можем да развиваме туризъм със сезонен характер и въобще да липсва държавна политика за сезонните кадри. Тези хора приключват работа на 15 септември и според държавата те и техните семейства трябва да изкарат на фотосинтеза  до началото на усвояване на следващия бюджет през март или април и на тях не им остава друго освен да напуснат бранша. Нерешени са и въпросите за стажовете на учениците, за наемане на непълнолетни, за възможността деца под 18 г. да подпомагат семейния бизнес легално. 

Задължително трябва да заработи онлайн визов център, в който да се подават, обработват и издават входящите визи. Това неколкократно бе обещано още по време на предходния служебен кабинет. Прави се по цял свят, включително и в Африка. 
Концесиите на плажовете са раздадени в ущърб на интересите на бизнеса. Ето, въпреки че ранните записвания за лято 2023 г. започнаха, все още не е ясно колко ще струват чадърите това лято, за да може бизнесът да калкулира тези разходи в пакетите си. От статута на националните курорти зависи цялостното развитие в тях, сигурност, паркинги, озеленяване и т.н. 

Необходимо е и обединение на туристическия сектор, но на базата на направления под обща шапка, защото проблемите на хотелиери, на ресторантьори дори на входящи и изходящи туроператори са различни. Надявам се, че обединението ще реши и проблемите с използването на визитки за лични цели и ПР. 

Тези основни въпроси за развитието на туризма продължават да са нерешени, всеки прави каквото си иска на парче, декларира колко много разбира от бизнеса, но не се приемат наредби, законови промени и не се прави нищо за решаване на тези дългогодишни проблеми. На всички всичко им е ясно в туризма, разбират от всичко в туризма, могат всичко в туризма, но просто никой не поема отговорност да свърши 5-6 конкретни необходими неща, които са базисни за развитието на туризма. 

- За тези проблеми се говори от самото създаване на Министерство на туризма. Защо още не са решени?
- За решаването им е необходима политическа воля. Промени в състава на ведомството реално няма, като явно работата им се харесва на всички, които го управлават – и на БСП, и на ПП, и на президента. За съжаление, стигнахме до там чиновниците, а не бизнесът да диктуват приоритетите в работата на ведомството. Явно е, че с този екип няма да се направят съществените промени в туризма, които са повече от належащи. 

Още при създаване на Министерство на туризма секторът е сложен в неправилни коловози и сега опитите за връщането му там, където е във всички държави, които успешно развиват туризъм, е едва ли не считано за голямо усилие, жест и успех от страна на държавата, като си поправя грешката, която е допусната при създаването. 

Туризмът през годините се асоциира основно с концесии, после с туроператори, с екскурзоводи, но реалния продукт, който основните инвеститори в сектора правят – хотелиерите и е същината на българския туризъм, никога не е на дневен ред. 
Много е важно министърът да познава проблемите, а не просто да е верен и дисциплиниран спрямо политическата сила, която го е назначила.  Да е готов да взима смели решения и да не се бои да хване „горещия картоф“, а не да търси основно ПР. До момента единственият, който хвана конкретен сериозен проблем и го реши докрай е бившият вицепремиер Валери Симеонов относно шума в курортите. 

- Не трява ли тези проблеми да се обсъждат и решават на заседанията на Националния съвет по туризъм, в който има представители на всички министерства, от чиято дейност е засегнат туризма?
- Националният съвет по туризъм се е превърнал в огромен слушателски център. Слушаме отчети на Министерство на туризма как туризмът процъфтява в България. А реалността е съвсем друга. Туризмът се развива хоризонтално и дейността на сектора зависи от работата на почти всички министерства. Не е нормално на заседанията на Националния съвет по туризъм да липсват министри и вместо тях да присъстват зам.-министри и шефове на дирекции, чиято роля е да си запишат проблемите, да обещаят, че ще ги предадат, тъй като решението им не зависи от тях и после тези въпроси да отидат в небетието за незнайно колко дълъг срок. Преди време, когато в Националния съвет участваха министри, въпросите се решаваха на момента или се даваха конкретни срокове за изпълнение на ангажиментите от съответните ведомства. 
Още повече, че секторът е много динамичен и постоянно трябва да се взимат бързи и гъвкави решения, така че да сме конкурентна дестинация. А не да се оправдават с политическата обстановка и че хоризонтът им на управление бил кратък, от няколко месеца. 

Необходимо е да има 5 или 10 цели, ясна политика и приемственост, така че те да се следват от всеки следващ начело на бранша. А не всеки да открива топлата вода или да се оправдава с политиката на партията, която го е назначила. Да, в момента няма редовно правителство, но пък част от въпросите могат да се решат значително по-лесно, тъй като кабинетът е назначен от 1 човек – президента. 

- Предстои назначаване на туристическо аташе в Турция, но при неясни условия и необявен конкурс. Какви хора трябва да представляват туризма ни зад граница?
- Важно е да е човек, който познава прекрасно туристическата материя. Ето, хората 10 години не разбраха, че в Германия сме имали назначено туристическо аташе. Веднага след смяната му си пролича работата на новото аташе в Германия, на човек, свързан с материята – Тихомир Патарински. Сега нямаме информация кой ще бъде назначен за туристическо аташе в Турция, но ако е човек, който не познава спецификите на бизнеса и не идва от туристическия сектор, ще е голяма глупост. Особено да бъде изпратен в страна, в която туризмът е почти религия. Браншът също трябва да има думата при определяне на тези хора или поне критериите им за избор – да са работили задължително в туризма. 

Нашият гост 
Георги Щерев е председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация и на Съюза на хотелиерите в Златни пясъци. В туризма е от десетилетия, като е сред най-активните представители на бранша, които винаги поставят на дневен ред проблемите на сектора и търсят варианти за ефективното им решение.