Решенията за затваряне на производства или внедряване на нови технологии по Зелената сделка не са лесни и със сигурност ще изискват много инвестиции

На 19 и 20 октомври Софийски форум за сигурност провежда в Централния военен клуб конференция на тема „Климатичните промени и сигурността - гласът на младите за преодоляване на предизвикателствата“ с подкрепата на Центъра за развитие на човешките ресурси и програма „Еразъм+“. За климатичните промени и връзката им със сигурността разговаряме с Йордан Божилов.

- Господин Божилов, на 15 и 16 октомври се проведе заседание на Европейския съвет, на което участва премиерът Борисов. Сред основните въпроси, които бяха обсъдени, е този за климата. Какво постигна този Съвет и за какво не се разбраха ръководителите на европейските страни?
- Съветът трябваше да обсъди предложение на Комисията за засилване на амбициите на Европейския съюз в областта на климата до 2030-а, в частност предприемане на мерки от държавите за намаляване на емисиите на парникови газове от поне 55% до 2030 г. като изпълнение на Зелената сделка на ЕС. Държавите не успяха да постигнат съгласие по това предложение, като най-сериозно се противопоставиха Полша и още някои държави, които считат, че тази цел ще изисква непоносими финансови инвестиции. България също е изразила резерви по предложението на Комисията, основно поради факта, че сред най-замърсяващите производства у нас са топлоелектрическите централи, които обаче произвеждат около 60% от електроенергията в страната. Лидерите на Европейския съюз ще отново ще разгледат мерките в областта на климатичните промени през декември тази година. Много важно е с какви позиции и предложения ние ще участваме в дискусиите. Решенията за затваряне на производства или внедряване на нови технологии не са лесни и със сигурност ще изискват много инвестиции, но ние трябва да гледаме на този въпроси като на възможност да модернизираме икономиката си, да пренасочи работна сила в нови, високо-технологични производства и същевременно да опазим природата си. Вижте, не става въпрос да се направи нещо веднага. Става въпрос за разработване на дългосрочна визия с хоризонт 2030-а и след това до 2050 година, за приемане на конкретни планове с дългосрочен ефект. За това трябват лидерство и визия.

- Кажете малко повече за Зелената сделка. Какво не знаем за нея?
- Зелената сделка е набор от политики на ЕС в областта на климата и опазването на околната среда, оповестени през 2019 година. Основната цел е Съюзът да стане климатично неутрален към 2050 година с нулеви емисии на парникови газове. За да се постигне това се предлага пакет от мерки, който включва модернизиране на производствата, въвеждане на кръгови производства, реновиране на сградите, по-добро използване на ресурсите, по-добро управление на горите, нови транспортни системи, екологично земеделие, научни изследвания и разработки и много други. Както виждате залага се на комплексния подход.

- Отчита ли се цената на тази сделка?
- Отчита се, че изпълнението на Зелената сделка ще изисква сериозни инвестиции, поради което е заложено, че нейното изпълнение трябва да бъде пропорционално и справедливо. Предвиждат се различни фондове и програми, които да акумулират над 1 трилион евро за фонда за „Справедлив преход“. За следващия програмен период са планирани над 100 млрд. евро за изпълнение на целите.

- Колко справедливо ще бъде това упражнение за България?
- Ние в България трябва да погледнем на Зелената сделка като на възможност да привлечем средства в нови производства и да модернизираме икономиката, като на това не трябва да се гледа само и единствено като на затваряне на производства. Това няма да бъде прието нито от работодателите, нито от работниците, нито от гражданите на съответните региони. Трябват ни ясни планове с конкретни финансови разчети какво и как постигаме. В крайна сметка, ние можем да постигнем както модернизиране на икономиката с привличане на европейски средства, така и по-добра екологична обстановка, което е ценност само по себе си.

- Очевидно не само в Европа има спорове относно политиките за превенция на климатичните промени. Виждаме, че в САЩ двамата претенденти за президентския пост застъпват различни позиции най-вече по отношение на причините, които водят до промените в климата. От друга страна, ако само една държава или група държави въвеждат „екологични производства“, а останалите продължават да замърсяват, тогава не може да има общ положителен ефект. Какъв е изходът от това положение? Какви могат да бъдат последиците от климатичните промени в бъдеще?
- През 2015 година бе подписано Парижкото споразумение по климата, към което досега са се присъединили над 190 държави (миналата година президентът Тръмп обяви, че САЩ излизат от споразумението). То предвижда държавите да намалят емисиите на парникови газове, с което да се забави глобалното затопляне до по-малко от 2 градуса до 2050 година. Всяка държава или група държави сами ще поставят собствени цели и ще направят необходимите инвестиции. Може да се твърди, че повечето учени и политици са на мнение, че климатичните промени са породени от човешката дейност и са необходими общи действия на международно ниво.

Наскоро излезе нов доклад на ООН, посветен на промените в климата. В доклада се посочва, че през последните 20 години значително е нараснал борят на природните катаклизми, свързани с климатичните промени, както и че тенденцията е към по-нататъшното им увеличаване. Броят на загиналите хора за последните 20 години от тези явления е над 1 млн. души, а икономиките са понесли щети за три трилиона долара. Това са обаче само преките последици. Косвените последици са свързани с миграция, войни, тероризъм, да не говорим за изчезване на биологически видове, болести и много други неблагоприятни въздействия.

- Вие провеждате на 19 и 20 октомври конференция на тема „Климатичните промени и сигурността - гласът на младите за преодоляване на предизвикателствата“. По време на събитието ще бъде представено проучване за познанията и нагласите по въпросите на климатичните промени. Кажете повече за конференцията и за изследването.
- Преди всичко нашето желание е да погледнем на климатичните промени комплексно. Затова сме поканили за участие експерти-климатолози, представители на различни министерства и ведомства, както и специалисти по въпросите на сигурността, тъй като виждаме пряката връзка между климатичните промени и много от рисковете и заплахите, пред които сме изправени. Основните участници ще бъдат млади хора между 18 и 30 години защото на тях ще се падне отговорността да взимат трудни решения в близко бъдеще. От друга страна, ако сега не бъдат предприети мерки за опазване на природата, именно днешните младежи ще понесат негативите от това само след няколко години. Считаме, че младите хора трябва да са по-амбицирани, но и да имат повече възможности да влияят върху политиките, особено на тези с дългосрочна перспектива.

Ние проведохме проучване сред пълнолетни българи, като резултатите са доста интересни. Над 85% от запитаните считат, че климатични промени са породени от човешката дейност, докато само 13% считат, че те са в резултат на глобални циклични процеси. Запитахме кои са основните рискове за сигурността за България. Според повечето, на първо място е бедността, следвана миграцията. Климатичните промени са поставени от нашите респонденти на трето място, следвани от пандемиите, конфликтите и кибер-заплахите и тероризма. Това се отличава от възприемането на рисковете в други европейски страни. Според изследване на Изследователския център ПЮ в 14 европейски държави от средата на тази година, запитаните считат за основна заплаха глобалните климатични промени, следвани от разпространението на инфекциозни болести, тероризма, кибер-атаките, а бедността е поставена на седмо място като риск.

Прави впечатление, че само 31% от анкетираните са запознати с европейските политики в сферата на климатичните промени. Останалите или въобще не са чували или са чували, но нямат по-сериозна информация. Още по-малко хора знаят за националните политики в тази област или само 23% от отговорилите на анкетата. Запитани дали правителството прави достатъчно за опазването на околната среда и преодоляването на негативните влияния от климатичните промени, категорично положително мнение имат само 14%. До известна степен този отговор е очакван, като се имат предвид постоянно появяващите се информации за строителство в защитени зони, незаконен внос и горене на отпадъци и други. Повечето от нашите респонденти считат за най-активни в опазването на природата и борбата с климатичните промени неправителствените организации и гражданите.

- Само преди 20 години, преди събитията на 11 септември да преобърнат света, как си представяхте сигурността в света? Какво се промени досега?
- Според мен няколко са тенденциите в областта на сигурността, които трябва да анализираме и да отчитаме. Преди всичко има ерозия на досегашния международен ред, основан на установени правила. Ние виждаме как различни държави предприемат едностранни действия и сила за да прокарат свои интереси. От друга страна, има засилване на дейността и влиянието на недържавни структури - огромни компании, паравоенни организации, терористични групи. Развитието на новите технологии, разрастването на социалните мрежи, засилването на свързаността на света, ще поставят сигурността и системите за сигурност пред нови изпитания. Досега, например, отчитахме рисковете от фалшивите новини. Но вече говорим за тъй наречените „дълбоки фалшиви новини“ при което се използва изкуствен интелект. Например, вече може да се направи видеоклип в който да виждаме как известна личност говори неща, които той никога не е изговарял. На практика зрителят не може да отличи истинският образ, от този генериран от изкуствения интелект. Това е изключително опасно. Накратко, ще имаме повече фактори и повече актьори, които ще влияят върху сигурността.

- Как този извод се съотнася с модернизацията на Българската армия и в кои сектори трябва да се инвестира.
- Много пъти съм казвал, че най-важното е да се инвестира на базата на дългосрочно планиране. Другото е да се мисли в рамките на цялата система за сигурност, защото виждаме, че все повече армия и полицаи са ангажирани в изпълнение на общи задачи, като охрана на граници, превенция на миграцията или антитерористични дейности. Трябва ни естествено пълна съвместимост с нашите съюзници в НАТО и ЕС тъй като никоя страна не може да гарантира сигурността си самостоятелно. Ключово при модернизацията е да отчитаме и развитието на военното дело. Ние останахме встрани от предходната революция във военната област, която бе революция на мрежовата свързаност. В обща система бе свързана всяка една бойна единица - танк самолет, кораб, даже отделен войник, с възможността да получава информация, насочва или управлява действията и т. н. Днес сме на прага на нова революция, която е свързана с въвеждането на автономни бойни системи, изкуствени интелект, възможност за обработка на големи данни, създаването на отделни 5G мрежи и т. н. Тези тенденции трябва да се отчитат при създаване на способности и най-вече при придобиване на нова техника, за да не се окаже че поради една или друга причина сме придобили нещо, което няма да е ефективно в бъдеще.

Нашият гост
Йордан Божилов е председател на Софийския форум за сигурност. Завършил е Философския факултет на Московския държавен университет “М. Ломоносов” и има магистърска степен по философия и политология към УНСС. Дългогодишен служител в Министерството на отбраната, като в продължение на няколко години е ръководил международната дейност на ведомството. Бил е началник на политическия кабинет на министъра на отбраната в периода 2010-2013 г.