Преди дни в София се проведе съвместно заседание на правителствата на България и на Северна Македония. След двустранната среща бяха декларирани амбициозни намерения за ускоряването на сътрудничеството в сферите на земеделието, транспорта и развитието на малките и средни предприятия. Политиците заявиха твърдо намерението си да задвижат всички механизми в междудържавните отношения, които пречеха до сега да бъде вдигнато българското вето и за продължаване на процеса на присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз. Какво бе пропуснато на тази среща от наша страна, дали премълчаха нещо политиците от двете стари на Осогово и какво още може да се направи, с тези въпроси се обърнахме към председателя на фондация „Македония“ Виктор Стоянов.

- Как преценявате резултатите от първата среща на правителствата на България и Северна Македония в София? 
- Виждаме положителни сигнали за желанието на Скопие да се обвърже повече икономически с България. Меморандумите, които бяха подписани, са нещо положително. Но, тук разбира се, светва и една червана лампа, която припомня, че през последните тридесет години се подписаха много меморандуми и за коридор №8 и за различни икономически проекти, които не се осъществиха. Искрено се надявам, че тези икономически договорки, които направиха двете правителства ще се реализират. Забелязах също, че се заобиколиха основните въпроси в нашите отношения, които се отнасят до ветото, наложено от наша страна. А именно, промяната на историческия наратив в РСМ, така, че да се възприеме истината как възникна македонския народ. Не се коментираше езика на омразата, промяна на учебниците, промяна на учебната програма.

- Това не е ли работа на историческата комисия?
- Може да се коментира и от двете правителства на най-високо ниво и смятам, че така може да се реши въпроса. Историческата комисия се вижда, че от македонска страна е блокирана, тя не взема никакви решения, включително по време на обсъждането на някои ключови моменти от историята, историците от Северна Македония просто мълчат. Те дори не искат да разговарят, т. е. от страна на македонските историци има умишлено блокиране на работата. И тук вече идва въпросът, ако те не могат да вземат решения, да обсъждат основните исторически въпроси, то би следвало премиерът на държавата, г-н Ковачевски да вземе отношение, а не да се оправдава, че не е историк.

- На въпрос на вестник „Труд“, на пресконференцията след срещата на двете правителства, нашият министър председател отговори, че няма да има промени в състава на българската историческа комисия. Ние не чухме обаче, сред въпросите, които са обсъждали двете правителства дали е говорено за съдбата на българските военни гробове в Северна Македония, унищожени или занемарени в голямата си част.
- Да, това е пропуск. Фондация „Македония“ постави този въпрос, макар и в последния момент изпратихме писмо до шефката на българския кабинет г-жа Лена Бориславова, да обърне внимание на премиера Кирил Петков именно по този въпрос. Той не бе поставен, нито имаме обратен отговор. Ние като организация работим по описването на общо 471 български гробища в Северна Македония, това означава, че правим фотографии на сегашното им състояние, поставяме гео точка поставяме с точни джипиес координати, за да може след като ги опишем да представим тяхната военна история на Централния военно исторически архив и да се направи интерактивна карта и сайт, на която всеки да може да се запознае със сегашното състояние на нашите 471 военни гробища, както и с историята на тези гробища. Кога е възникнало, през Балканската, през Първата световнаили през Втората световна войни. Въпросът е в опазването на българското културно историческо наследство на територията на днешна Северна Македония. Това е един от трите основни въпроса, заради които сме сложили вето и за съжаление този въпрос не бе коментиран на съвместното заседание преди няколко дни в София.

- Все пак стана въпрос за признаването българите в Северна Македония, на което премиерът Ковачевски каза, че ще ги признаят, но преди приемането в Европейския съюз. Това отново е шикалкавене, а не ясен отговор.
- Темата с вписването на българите в конституцията на Северна Македония последните месеци придоби доста широк отзвук и в България, и в РСМ. Това е едно от нашите основни искания, за да премахнем ветото. Изказването на Ковачевски, че ще ги впишат едва ли не няколко дни преди да влезат в Европейския съюз е несериозно, това е неработещо изказване, то няма да доведе до премахване на ветото. Припомням, че и Зоран Заев говереше също така „Вие ни премахнете ветото, да си минем целия преговорен процес, който ще трае няколко години и после, на финала, ще добавим и българите като държавнотворен народ в конституцията“. Това не работи. Това не е от интерес за Скопие.

- Железопътната връзка между Кюстендил и Скопие е проект на повече от сто години и все не се реализира. Не се реализира и проекта за коридар №8 Бургас - Дурас. Защо е така? Вярвате ли, че е дошло времето за тяхната реализация?
- Икономическите проекти между двете държави, извън контекста на ветото и на основните ни искания не трябва да се променят. Те са много важни и трябва да се задълбочават, затова ние приветстваме тяхното развитие. Четири часа се пътува до Скопие, което е на 220 км. Сами може да прецените дали това е нормално.

- Кой пречи да се направи това трасе?
- За мен през всичките тези години реализацията на проекта за Коридор №8 е спирана основно от Белград и Атина. Това са едни локални геополитически процеси, които ще бъдат частично или цялостно нарушени икономически при реализацията на Коридор №8 и връзката между Дуръс и Бургас. Връзката между България и Албания през Република Северна Македония е в пряк разрез с интересите на Република Сърбия и Република Гърция. Но, и ние като държава носим вина за нереализирането на проекта. Поне до Деве баир, до границата можеше да наприм магистрала, а дори нямаме проект. Това ще рече че за тези 61 км от АМ „Струма“ през Кюстендил до граничния пункт при Гюешево, не е направено нищо.

- От тези срещи между двете правителства, които вие внимателно наблюдавате, има ли нещо, което се пропуска в разговорите?
- Ако кажем, че срещите са чисто икономически, за задълбочаване на икономическите отношения между двете държави, а не са за проблемите, които биха премахнали нашето вето, не се пропуска. Това, което наблюдавам е само за икономически мерки и планове, което е прекрасно, но се изпуска темата за митата и за роуминга. Те бъркат в джоба и на двете общества и пречат на развиването на двустранните отношения. Роумингът е изключително скъп и това пречи на комуникацията, мобилният интернет също. Двадесет лева на един мегабайт, това трябва да се коментира, това мисля, че го изпускат, относно икономическите мерки. Също и митата, например за внос на автомобил от България или от ЕС е между 50 и 70 процента от неговата стойност. Това е катастрофално за личния бюджет на всяко семейство от Северна Македония. Тук не говорим за бизнес, а как едно семейство да си закупи автомобил от България, където те са доста по евтини, отколкото при тях. Митото за физически лица, дори за фирмите може да отпадне и това може да се договори от нашето правителство със Скопие срещу някаква реципрочност.

- Познавачът на македонската тема Спас Ташев наскоро писа, че по настояване на албанците, македонските учебници са променени само за месец заради уроци, които засягат тази етническа общност. Защо за албанците може, а за българските искания да бъдат премахнати лъжите, фалшификациите и обидните квалификации към нас, не може?
- Да, това за промянат в учебниците го говоря и аз от няколко месеца насам. Един много скромен протест на албанската общност в Скопие заради две изречения в учебниците по история. Две изречения, които албанците искаха да се променят и това се случи наистина не за месец, а за две седмици. Това беше направено през комисията, която отговаря за учебниците в Парламента на Северна Македония. Това е пример как когато имат желание бързо могат да действат. По отношение на България те не предприемат нито една стъпка. На въпроса кой пречи за това, пречат всички политически играчи, основните партии.

- Вие сте инициатор и съдействате за създаването на партия на българите в Македония. До къде стигнаха процедурите по набиране на документи и как би повлияла тази партия за отношенията между двете ни държави? Ще помага ли партията, или може да се окаже пречка? 
- Работното име на партията за момента е Демократична партия за европейско бъдеще. Това име не включва името българи, а включва думата „бъдеще“, която считаме, че е единствената перспектива на тази държава, да бъде част от ЕС. Партията няма как да пречи, дори ще помага, защото ще предложи на македнското общество да извърши реформи в държавата, които очевидно съществуващите партии там нямат възможност да извършат, заради определени зависимости, според мен от Белград. Предстоят изключително тежки и важни промени, за да може тази държава да покрие изискванията от Копенхаген за членство в ЕС. Така, че тази партия няма просто да обедини и консолидира само българския вот, а ще присъедини към себе си, ще привлече и вота на всички хора, които желаят държавата им да се присъедини по-скоро към ЕС. Партията ще е свободна и независима, за да може да извърши нужните реформи, подчертавам доста тежки реформи, включително и в съдебната им система. Припомням, че Франция наложи вето преди нас именно заради настояването за съдебна реформа. Новата партия няма да бъде етническа партия, а партия за всички македонци.

- Какво се случи след местните избори с г-жа Данила Арсовска, която бе обвинена в най-тежкото „прегрешение“ в Македония, беше заклеймена публично, че има българско гражданство, „резервна родина“?
- Това беше много грозен ход от партията на социалдемократите СДСМ, която е на власт, партията на Зоран Заев. Самият Заев в едно интервю заяви, че не може българин да бъде кмет на град Скопие. Това е език на омразата и етническа дискриминация към определен етнос. Все едно да излезе премиера на България и да каже, че не може турчин да бъде кмет на град Кърджали. Такова изказване ще предизвика международен скандал и международни проблеми за България. Защото това е говор на омразата, расизъм, не е демократично.

- Истеричните нападки срещу Арсовска сякаш се разминаха без сериозен отзвук в България и в чужбина?
- Отвън и аз не забелязах сериозна реакция, защото самата Европейска комисия подхожда някак двулично и си затваря очите за някои неприлични и недемократични действия на Скопие, свързани с правата на българите там. Атаките срещу Арсовска спряха, откакто тя вече е кмет, защото това беше просто едно политическо говорене на СДСМ. Въпреки езикът на омразата на тази партия, това не доведе до никъде, напротив донесе още повече гласове за Арсовска и тя спечели надпреварата, което най-ярко показва отношението на обществото към българите, а то е положително.

- Да се надяваме, че тя ще опазва и ще се грижи по-добре за българския паметник на Гоце Делчев в Скопие, отколкото своя предшественик?
- За съжаление и тя не поддържа паметника на Гоце Делчев. Той отново е нацапан с графити и ние ще организираме доброволци за да го почистим сами. За да не се налага на управляващите в Скопие да го опаковат като бонбон със зелена тента, точно преди предстоящото честване на 150 години от рождението му. Ще го почистим като жест на братско и приятелско отношение.

Нашият гост

Вестник “Труд” преди шест месеца пръв от българските медии представи дейността на фондация “Македония”. Тогава нарекохме нейният основател Виктор Стоянов “прероденият Миткалото” и не сме сгрешили. Виктор направи до сега толкова совалки между България и Македония, колкото нито един политик или активист по темата “Македония”. Виктор е работил като финансист, семеен е с едно дете, отраснал е в Карлово и по Апостолски се е отдал на каузата за изграждане на връзки между България и Северна Македония на принципа едно общество в две държави