Действащата в момента разходна политика не е съобразена с равнището на приходите в държавния бюджет

Всички институции предвиждат забавяне на растежа на икономиката през 2023 г.

Започна работата си 49-ото Народно събрание и една от най-важните му задачи е приемането на бюджета за 2023 г. Той трябва да се основава на коректно предвиждане за развитието на българската икономика през годината. Затова могат да са полезни актуалните прогнози на най-влиятелните международни и местни институции - на Международния валутен фонд, Световната банка, Европейската комисия, Българската народна банка и Министерството на финансите. С тях те не само представят очакванията си, но се опитват и да насочват тези на икономическите агенти.

Всички институции предвиждат забавяне на растежа на икономиката през 2023 г., но все пак запазване на положителен темп. Тук възниква въпросът - как трябва да се реагира в такава ситуация? От една страна икономиката се очаква да се разшири макар и съвсем слабо (според някои прогнози - в рамките на статистическата грешка). Тоест може би е необходимо да се използва по-стимулираща политика. От друга страна обаче действащата в момента разходна политика не е съобразена с равнището на приходите в държавния бюджет и в резултат от това през настоящата и през следващите години ще се реализират високи дефицити. Те ще изискват финансиране чрез емисии на държавен дълг и ще представляват сериозен риск пред фискалната устойчивост.

Ограничаването на разходите и на дефицитите обаче ще означава забавяне на икономиката. Икономическата теория предписва да се търсят по-дългосрочните решения - краткосрочното стимулиране обикновено не дава особено добри резултати, но може да струва скъпо от гледна точка на финансовата дисциплина и устойчивост. Така фискалната консолидация при отчитане на състоянието на действително нуждаещите се (например, при настоящата ситуация на пазара на труда в България за здравите хора безработицата е по-скоро резултат от несъответствието между собствената оценка за размера на очакваното възнаграждение и предлаганото от пазара, а не от липсата на възможности) ще представлява предизвикателство. Това означава, че подпомагането на лицата, които могат, но не искат да работят, трябва да бъде ограничено, за да ги стимулира да участват на пазара на труда.

Прогнози

Европейската комисия прогнозира икономически растеж от съответно 0,8% в Европейския съюз и 0,9% в еврозоната, което ще се съчетае със забавяне на темпа на средногодишна инфлация до 6,4% в ЕС и 5,6% в еврозоната. Тоест въпреки мерките за затягане на паричната политика еврозоната ще бъде далеч от изпълнението на целта за инфлацията от 2%. Това обаче означава и забавяне на търсенето, включително на вносни стоки и услуги, което ще се отрази пряко и върху българската икономика.

Световната банка предупреждава, че икономическият растеж през 2023 г. ще бъде по-слаб, като ще се съчетава с относително висока инфлация и покачващи се разходи за живот, които ще представляват предизвикателство за по-голяма част от населението по света.

Растежът на българската икономика през 2023 г. ще се забави до 1,5% в реално изражение в съответствие с тенденцията за ЕС като цяло. Фискалната позиция вероятно ще се влоши поради забавянето на растежа и продължаването на мерките за подпомагане на домакинствата и бизнеса. Политическата нестабилност също ще допринесе, тъй като забавянето на заложените в Плана за възстановяване и устойчивост реформи ще се отрази неблагоприятно върху възможностите за усвояване на европейските фондове и на плановете за присъединяване към еврозоната. Борбата с бедността ще се забави заради запазването на относително висок темп на инфлация.

В анализа на СБ се обръща внимание и на някои социални индикатори. Така потребителската инфлация в България през 2022 г. е 16,9%. Само че отражението на този темп не е равномерно по отношение на отделните групи продукти и на отделните социални прослойки. Цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки са нараснали с 26,1%, докато разходите за комунални услуги са се повишили с 19,9%. Поради това разходите за живот на най-бедната част от населението са се увеличили с 19,8%, при 17,9% средно за домакинствата.

Прогнозата на Българската народна банка е най-консервативна. Тя предвижда реалният растеж на брутния вътрешен продукт през 2023 г. да бъде едва 0,4% според базовия сценарий. Според него вътрешното търсене ще има положителен принос за растежа на икономиката, като потреблението ще нарасне в реално изражение с 3,3% заради забавянето на темпа на растеж на цените при увеличаване на доходите и затегнат пазар на труда, докато инвестициите ще се увеличат с 11,1% заради ниската база от предходната година и очакваното по-интензивно усвояване на еврофондовете поради изтичането на референтния период. От друга страна необходимостта от фискална консолидация ще потисне колективното потребление, което ще се запази на равнището си от 2022 г.

Забавянето на икономическия растеж ще се дължи на външния сектор. Отрицателният му принос ще произтича от спада износа в реално изражение поради свиването на външното търсене най-вече в страните от Европейския съюз, който представлява най-големия пазар за български продукти. Продължаващото затягане на паричната политика на Европейската централна банка ще допринесе за понижаване на икономическата активност в ЕС и еврозоната. Вносът, от своя страна, ще продължи да се повишава, което е признак, че икономиката няма да бъде в криза.

Освен това инфлацията ще се забави както заради базовия ефект, така и поради очаквания от БНБ спад на цените на енергийните ресурси и силното забавяне на темпа при храните. Така в края на 2023 г. тя ще спадне до 4,2% на годишна база според хармонизирания индекс на потребителските цени.

Министерството на финансите е с най-позитивни очаквания за българската икономика през 2023 г. Те прогнозират икономически растеж от 1,8%, който вероятно ще бъде заложен като основен сценарий в бюджета за 2023 г. Предвид прогнозите на останалите институции може би сценарият трябва да се преработи в посока по-нисък растеж. В самия доклад са посочени очакванията на 17 институции освен МФ, които прогнозират среден темп на растеж от 1,3%, като само една посочва по-оптимистична оценка за българската икономика от МФ през 2023 г.

В прогнозата липсват данни и коментар за бюджетния сектор, така че не е възможно категорично да се каже дали тези очаквания се отнасят за действащата към момента политика. Необходимата фискална консолидация (подобряване на бюджетното салдо с приблизително 4 процентни пункта) обаче би понижила растежа на икономиката спрямо сценарий без нея. Основните мерки ще бъдат насочени към свиване на капиталовата програма и отмяна на някои данъчни облекчения, но тези мерки може да се окажат недостатъчни спрямо нуждите от свиване на дефицита. Така всъщност корекцията на най-оптимистичната прогноза би могла да се окаже най-негативна за българската икономика. Друг възможен риск пред реализирането на посочения сценарий е приносът на запасите към инвестициите, който би могъл да е по-нисък от заложения поради спадащата инфлация.

Проблемът с високите лихви по кредитите

Затягането на паричната политика на ЕЦБ ще въздейства все по-силно и по-негативно върху българската икономика и един от каналите за това са лихвените проценти. Към момента ефектът не е особено силен. Така лихвените проценти по новоотпуснатите потребителски кредити за домакинствата в левове са се повишили през февруари 2023 г. спрямо август 2022 г. (когато започна вдигането на лихвените от ЕЦБ) с едва 0,11 процентни пункта, докато тези по жилищните кредити са по-високи с 0,16 п. п. Ситуацията при кредитите в евро е по-различна, но техният относителен дял е малък и затова влиянието им върху пазара не е особено голямо. Това означава, че почти липсва отражение от този процес върху плащаните вноски от домакинствата.

Малко по-различна е ситуацията при кредитите за нефинансовите предприятия. Лихвените проценти по новоотпуснатите кредити в левове са се повишили за 6 месеца с 0,91 п. п., докато тези в евро - с 1,95 п. п. Прави впечатление, че въпреки това делът на кредитите в евро се е увеличил, като приносът за това е най-вече на краткосрочните кредити с обем над 1 млн. евро. Това би могло е резултат от необходимост от инвестиции в оборотен капитал или в по-неблагоприятна перспектива да е признак за наличие на ликвидни затруднения за предприятията.

С течение на времето обаче повишаването на лихвените проценти при жилищните кредити ще допринесе за по-рязко увеличаване на размера на погасителните вноски. Това означава, че относителният дял на вноските спрямо нетния доход на домакинствата ще се покачва, т. е. разполагаемите за тях средства ще са по-малко. Така рисковете по тези кредити ще нарастват.

Всъщност в няколко страни вече тази тенденция предизвиква съществени проблеми. Това се отнася както за икономики с по-високи доходи като Швеция, Германия, Обединеното кралство, Австрия и Франция, така и за такива с по-ниски - Португалия, Испания, Полша и Унгария. Проблемите във Великобритания, Португалия и Полша обаче веднага се използват като повод за намеса на държавата, която гарантира кредитите на домакинствата, които не могат да ги обслужват.

По този начин освен кредитополучателите фактически се субсидират кредитните институции, тъй като иначе биха пострадали техните портфейли и би се понижила печалбата им или дори биха реализирали загуби. Така за сметка на всички данъкоплатци се покриват загубите в резултат от грешни решения за отпускане на кредити на домакинства, които не са способни да ги обслужват. Тоест банките, които не са си свършили добре работата по оценка на кредитния риск, няма да плащат за това.

Тези помощи обаче пречат да се спука балонът на пазара на недвижими имоти, който би довел до здравословно понижаване на цените на някои от тях. Всъщност по този начин се подпомагат собствениците за сметка на желаещите да си купят недвижим имот, тъй като пазарната цена се поддържа по-висока, отколкото би била без намесата на държавата. Следователно такава политика не би следвало да се прилага в България.