От партията допускат, че гласуването може да се проведе заедно с местните избори
Въпрос за Велико Народно събрание
“Подкрепяте ли провеждане на избори за Велико Народно събрание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна в президентска република?” е въпросът, който хората на Слави Трифонов искат да зададат в референдум.
“Формулирали сме въпроса така, че да е от компетентността на сегашното Народно събрание и да не падне в Конституционния съд. Затова в текста се съдържа свикване на Велико Народно събрание (ВНС)”, заяви пред “Труд news” Станислав Балабанов, който е част от Инициативния комитет за референдума. По думите му, след като се свика ВНС, ще се предложи и проект за промени в Конституцията за промени в държавното устройство - от парламентарна на президентска република.
“Мислим, че сега е точният момент. Отне ни време да формулираме въпроса такъв, какъвто трябва да бъде, за да може да сме сигурни, че отговаря на Конституцията, на законовите норми, да не може да бъде атакуван. Опитваме се да привлечем всички мислещи хора, независимо дали са “за”, или “против” президентска република”, каза Ивайло Вълчев, който също бе в групата на Инициативния комитет, внесла уведомлението.
Станислав Балабанов припомни изискванията от Закона за референдумите (виж карето, б. р.) и подчерта, че избирателната активност на допитването трябва да е не по-малка от тази на последните парламентарни избори. Балабанов даде пример с резултатите от вота на 2 октомври 2022 година, когато до секциите отидоха 2 601 900 души и допълни, че поне толкова гласоподаватели трябва да участват в референдума. От ИТН подчертаха още, че за да бъде прието предложението, което е предмет на референдума, положително трябва да са гласували повече от половината от участвалите в допитването, а по примера с резултатите от последните парламентарни избори това са 1 302 000 души.
От “Има такъв народ” имат 3 месеца, за да съберат 400 000 валидни подписа. “Труд news” научи, че стремежът на партията е да се съберат поне 600 000 подписа, за да може при проблеми с проверката на подписите в ГРАО, подкрепящите провеждането на референдума да не спаднат под 400 000. Юристи коментираха пред “Труд news”, че при тази бройка по закон насрочването на референдума става задължително. Според членове на “Има такъв народ” реалистично е референдумът да се проведе заедно с местните избори, които се очаква да са в края на октомври или началото на ноември.
От ИТН подчертаха, че не бива да се правят внушения, че искането за смяна на държавното управление по никакъв начин не е свързано с Румен Радев и стремеж той да остане начело на държавата. Българската конституция не предвижда трети мандат за президента, който и да е той, припомни Станислав Балабанов. Искането за референдум е свързано с изчерпване на парламентарната република, твърдят от ИТН. И дават пример с Франция и Полша.
“Парламентарната демокрация и република не функционират при нас, а причините са много. Изборите няма да произведат различна картина”, мотивират идеята за допитване от ИТН. От партията на Слави Трифонов обясняват предимствата на президентската република по следния начин: Парламентът ще бъде независим законодателен орган, който ще гради законите, ще има президент, назначил Министерски съвет и който ще носи отговорност за изпълнителната власт. В Конституцията може да има и механизми, които да контролират един президент, за да не може той да бъде независимият диктатор, сринал системата. Ще има ясно разделение на властите и парламентът ще функционира в законодателната сфера.
Смяната на модела на управление на една страна е изключително важна тема, която изисква по-спокойна ситуация с възможност да се проведе истинска кампания “за” и “против”. Не е добре, когато референдумите се комбинират с избори.
Съвсем други са движещите мотиви на политическите формации, в друга посока са и желанията, очакванията на хората. 2023 г. ще бъде терен за поне два избора - предсрочни парламентарни и редовните местни.
Това заяви пред БНР вицепрезидентът Илияна Йотова.
Според нея “има риск за самото допитване” в момента, защото са “твърде много нажежени страстите”.
По думите ѝ демокрация се гради и развива чрез политическо представителство:
“Що се отнася до смяната на политическия модел, пред вас стои един убеден политик в парламентарната система.... Ситуацията, в която в момента се намира страната, Народното събрание е онзи върховен орган, който може и трябва да решава проблемите на страната, разбира се в тясна координация и в добра екипност и взаимност с останалите институции на страната”.
Въпросът на ИТН има характер на допитване до избирателите, които биха взели участие в един такъв референдум. От самият референдум не следва промяна на формата на управление на страната, тъй като глава 9 на конституцията е категорична в кои случаи може да се стигне до свикване на ВНС и до предприемане на съответните конституционни изменения чрез ВНС на формата на държавно управление. Първо трябва да има внесен проект за нова конституция или за изменение на съществуващата конституция, който касае изключителната компетентност на ВНС. Този законопроект трябва да бъде разгледан от парламента и съответно трябва да бъде взето решение за свикване на ВНС. Цялата компетентност е включена в прерогатива на Народното събрание.
Референдумът няма отношение към самата процедура за свикване на избори и за промяна на формата на държавно управление. Правото на инициатива за изменение на конституцията по въпроси, свързани с формата на държавно управление е най-малко на 1/2 от народните представители и на президента. Проектът за промени в конституцията трябва да се разгледа от НС не по-рано от два месеца и не по-късно от 5 месеца след внасянето му. И НС решава да се проведат избори за ВНС с мнозинство 2/3 от общия брой на народните представители.
Самата идея за президентска република е напълно отречена в цяла Европа заради злощастния социален опит с едноличната власт при авторитарните режими преди Втората световна война и тоталитарните режими след нея. Единственият успешен модел на президентска република в света е САЩ, но това се дължи на национална специфика: федерално устройство, което ограничава президентската власт, четвърт хилядолетие демократичен опит и традиция, мощни медии и гражданско общество.
В Европа никъде тези особености не съществуват в съвкупност. Затова в конституционната теория отдавна господства категорично становище, че в поляризирани и нестабилни общества без трайна демократична традиция, президентските режими рано или късно се израждат в авторитаризъм и диктатура. Това сочи и социалният опит на Третия свят, където много обичат президентската република тъкмо поради това. От гледище на европейския конституционализъм да се спори с привърженици на идеята България да стане президентска република, е все едно да се спори с плоскоземците. Но няма нищо случайно, че темата за въвеждане на президентска република у нас се подхваща точно сега и точно от провалената трупа на Слави Трифонов, ИТН, която съучаства в най-некомпетентното и корумпирано управление за целия преход. Инициативата им за референдум е изначално обречена, защото е противоконституционна. Дори да съберат подписи, Народното събрание, респ. Конституционният съд, следва да я отклонят. Но затова - като му дойде времето.
Из Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление
Чл. 4. (1) Право да гласуват на национален референдум имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на страната към деня на насрочване на референдума.
• • •
Чл. 10. (1) Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от:
1. не по-малко от една пета от народните представители;
2. Президента на Републиката;
3. Министерския съвет;
4. не по-малко от една пета от общинските съвети в страната;
5. инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията по чл. 9, ал. 2, 3 и 4.
• • •
Чл. 12. (3) Бланката, на която се събират подписите, трябва да съдържа на всяка страница искането с въпроса или въпросите за референдума. Всяка бланка е с пореден номер.
(2) Инициативният комитет по ал. 1 организира и координира подписката, като:
1. подготвя бланките, върху които се събират подписите;
2. след съгласуване с кмета на общината определя общодостъпни места, където ще се събират подписите;
3. уведомява писмено председателя на Народното събрание за започването на подписката за референдум и за поставения за гласуване на референдума въпрос;
4. комплектова необходимите документи и внася подписката в Народното събрание.
(4) Гражданин, който иска да подкрепи предложението, вписва в бланката:
1. трите си имена;
2. единния граждански номер (ЕГН);
3. постоянния адрес;
4. подпис.
(8) Ако в срок до три месеца от уведомяването по ал. 2, т. 3 подписката не бъде внесена в Народното събрание, процедурата по внасяне на предложение за референдум се прекратява от председателя на Народното събрание, което се вписва в регистъра по чл. 10, ал. 3.
• • •
Чл. 23. (1) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с “да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.
Из Конституция на Република България
Чл. 160.
(1) Народното събрание решава да се произведат избори за Велико Народно събрание с мнозинство две трети от общия брой на народните представители.
(2) Президентът насрочва избори за Велико Народно събрание в тримесечен срок от решението на Народното събрание.
(3) С произвеждането на избори за Велико Народно събрание пълномощията на Народното събрание се прекратяват.
• • •
Чл. 162.
(1) Великото Народно събрание решава само тези въпроси от Конституцията, за които е избрано.
(2) В неотложни случаи Великото Народно събрание изпълнява функциите и на Народно събрание.
(3) Правомощията на Великото Народно събрание се прекратяват, след като то се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано. В този случай президентът насрочва избори по реда, определен със закон.
Президентът на САЩ е с най-широки правомощия
Държавното устройство на САЩ е класическа президентска република. Американският държавен глава се избира от гласоподавателите индиректно (през избирането на определен за всеки US щат брой членове на Избирателната колегия, която след това утвърждава избора на президента) и има право на само два 4-годишни мандата.
Президентът на САЩ има едни от най-широките правомощия, той е едновременно държавен глава и ръководител на изпълнителната власт, като в страната няма позиция на премиер, каквато има в полупрезидентските републики. Назначава и сменя министрите (държавни секретари), които са отговорни само пред него, утвърждава закони, като ги подписва.
В същото време обаче съвсем не е всевластен, въпреки големите си правомощия. Например министрите, които определя, задължително минават през одобрение в ресорните комисии в US Сената, които имат право да ги отхвърлят. А президентско вето върху приет от Конгреса закон може да бъде преодоляно с повторно гласуване.
Във Франция дели властта с премиера
Държавното устройство на Франция е полупрезидентска република, в която държавният глава разполага с много правомощия, включително и в областта на изпълнителната власт, която обаче реално дели с председателя на правителството. Той пък от своя страна трябва да има одобрението на парламента.
Френският президент се избира пряко от народа, има право на два 5-годишни мандата. Той назначава премиера на страната, но пък парламентът може да свали правителството с вот на недоверие. Затова, когато държавният глава определя министър-председателя, трябва да се съобрази с разположението на силите в парламента. В случай, че президентската партия няма мнозинство в парламента, президентът е принуден на т. нар. кохабитация, т. е. да назначи премиер от противостоящия политически лагер, което допълнително отслабва властта му.
Освен това повечето решения, които президентът взима (освен личните му прерогативи като разпускане на парламента, назначаване на премиера) трябва да бъдат подписани и от премиера.
В Русия ръководи работата на кабинета
Макар и системата в Русия да е полупрезидентска, президентът на страната разполага с изключително широки правомощия, повечето от които бяха добавени с промените в конституцията от 2020 г., които бяха одобрени и на референдум.
След тях освен че назначава премиера (който се утвърждава и от парламента), държавният глава има право да ръководи цялостната работа на правителството. Президентът на Русия има големи правомощия и за назвачаването на висши държавни представители (чиито номинации трябва да бъдат утвърдени от горната камара на парламента - Съветът на Федерацията). Има право да предлага съдии в Kонситтуционния съд, във Върховния съд и Върховния арбитражен съд. Номинира главния прокурор на Русия, като може да предложи и неговото освобождаване.
Президентът освен това номинира и сенатори (седем от тях пожизнено), като има право да осигури и на себе си пожизнено място на член на Съвета на Федерацията. След конституционните поправки президентът на Русия, който се избира пряко, има право на два мандата по 6 години.
В Гърция парламентът избира държавен глава
В съседна Гърция (парламентарна република) държавният глава се избира от парламента.
Президентът на Гърция е върховен главнокомандващ и първа фигура в държавната йерархия, но всъщност има предимно церемониални функции. Мандатът му е 5-годишен. Избира се на специална сесия на парламента, като са предвидени най-много пет тура на гласуване. За избор на първо и второ гласуване се изисква квалифицирано мнозинство от 200 гласа в 300-местния парламент. В третото са нужни 180 гласа, а в четвъртото - абсолютно мнозинство от 151 гласа. Ако се стигне до последно, пето гласуване, в което участват само двамата претенденти с най-висок резултат на предишния вот, президентът може да бъде избран с обикновено мнозинство (без да се изисква да е събрал повече от половината от подадените гласове).
В случай на падане на правителството на Гърция и свикване на предсрочни избори, президентът назначава служебно правителство.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш