Днес една партийна лидерка, г-жа Нинова, призовала Президента на Републиката да осуетял встъпването в длъжност на избраните конституционни съдии, като не присъства на клетвата им в Конституционния съд (КС). Подобни разсъждения бяха изложени също тук и там в печата. Всички те се опират на т.нар. "прецедент на Плевнелиев" - когато президентът Плевнелиев отказа да присъства на клетвата на избраната от Парламента г-жа Марковска, поради което председателят на КС тогава прекрати процедурата. Според лансираната в онзи момент теза (напр. от Неделчо Беронов) изборът бил сложен фактически състав, поради което неприсъствието на Президента на клетвата било пречка за встъпването на конституционния съдия в длъжност.

Подобна теза е неправилна от конституционоправна гледна точка. Писал съм още тогава, през 2012 г.: "Прецедентът Плевнелиев" беше лош прецедент, при който, за съжаление, КС се подчини на политическата конюнктура, а не защити върховенството на Конституцията. Да, вярно е, че имаше репутационен скандал около Марковска, имаше образувани наказателни производства срещу нея и пр. Но всичко това е въпрос на преценка от органа, който избира, а не от органите, които са задължени да присъстват на клетвата.

Това е така, защото:

Конститутивно значение за избирането на конституционни съдии от трите квоти - на НС, на Президента и на съдебната власт - е именно изборът, който се прави, респ. с: решение на НС, указ на Президента или решение на общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС. Полагането на клетва обуславя само встъпването в длъжност на вече избраните с влезли в сила решения конституционни съдии. Неслучайно, Конституцията не съдържа разпоредби, които предвиждат такава клетва, а редът за нейното полагане и нейното съдържание са уредени на законово ниво - в Закона за Конституционния съд (ЗКС).

Първият съществен момент в законовата уредба на клетвата (чл. 6, ЗКС) е, че клетвата се полага не "пред" президента, председателя на НС и председателите на ВКС и ВАС, т.е. не те са адресатите на клетвата. Полагането на тази клетва е - чуйте внимателно! - в тяхно "присъствие".

Това "присъствие" има само технически и церемониален характер. Това е така, защото на този етап от процедурата, при който имаме избрани с влезли в сила решения конституционни съдии, нито президентът, нито председателят на НС, нито председателите на ВКС и ВАС имат някакво право на преценка или на "вето" върху избраните конституционни съдии. В случай че се приеме, че с отсъствието на някой от тези субекти от церемонията по полагане на клетва той може да препятства встъпването в длъжност, то това би означавало, че на тези субекти се дава право на преценка и възможност за своеобразно "вето" върху решението за избор. Конституцията обаче не предвижда подобна власт и подобно "вето" нито за Президента, нито за останалите субекти, в чието присъствие трябва да се положи клетвата. Нещо повече, тезата, че те имали право на такава преценка, освен че няма никаква опора в Конституцията, би могла да доведе и до прекомерна и непропорционална намеса в статуса и дейността на КС от страна на президента, НС или съдебната власт, което ще съставлява грубо нарушаване и дори погазване на независимостта на конституционната юрисдикция. Представете си, например, че днес Президентът реши да "оспори" по този начин решението на Парламента, а утре председателят на НС реши да блокира избраните от Президента или от съдебната власт. Или пък съдебната власт да блокира останалите. Какво - тези институции ще блокират с това "вето" работата на КС и ще оспорват влезли в сила решения на висши конституционни органи? Кое е конституционното основание за всичко това? Няма такова!

В резюме - присъствието на президента, на председателите на НС, ВКС и ВАС на клетвата на конституционните съдии има само технически и церемониален характер. След избирането на конституционните съдии по установения в Конституцията ред, органите и институциите, които според ЗКС са задължени да присъстват на клетвата, нямат право нито преценка, нито на "вето" спрямо избраните конституционни съдии. Присъствието на клетвата е тяхно законово задължение, а не правомощие. Неизпълнението на това законово задължение не може да бъде обвързвано с правни последици, които по същество бламират легитимно и конституционосъобразно решение за избор, направен от предвидените в Конституцията органи. Няма и една запетая в Конституцията (а и в ЗКС), която да дава подобна екстраординерна власт на присъстващите на клетвата.

* Заглавието е на редакцията