От президентството отричат

Юристи твърдят, че въпросът е обсъждан преди разпускането на парламента

Притеснявали се, че КЕВР ще остане на самотек 

“Водени са разговори при президента за евентуално въвеждане на извънредно положение заради ситуацията с газа.” Това скандално разкритие направи бившият заместник-министър на икономиката и индустрията Димитър Маргаритов в студиото на БТВ.

Той обясни, че е имало консултации с правни експерти за поставяне на въпроси какви са условията за въвеждане на подобно положение.

“Беше споделено от участници в тези срещни, че подобни формати са се състояли от президентската институция”, каза още Маргаритов.

От юристи, близки до “Дондуков” 2 “Труд” научи, че въпросът с извънредното положение е бил дискутиран още преди разпускането на 47-ото Народно събрание от президента. Повод за размяната на мнения е било произнасянето на Конституционния съд по избора на шефа на КЕВР Станислав Тодоров. След разправиите в парламента и опасенията, че държавният регулатор може да бъде оставен на самотек в президентството били обсъдени възможни ходове, за справяне с евентуална криза при подобно стечение на обстоятелствата. Оказало се, че възможните ходове на държавния глава не са много.

Припомнено било, че извънредно положение в страната бе въвеждано миналата година, на 13 март заради ковид пандемията.
“Труд” попита и пресслужбата на президента дискутирана ли е темата за въвеждане на извънредно положение. Отговорът от “Дондуков” 2 е следният: В президентската институция не е обсъждано въвеждането на извънредно положение в страната заради кризисната ситуация с природния газ.

Борислав Цеков, доктор по конституционно право: Недопустимо е извънредно положение с превантивна цел

Решаващата власт за обявяване на извънредно положение принадлежи не на президента, а на Народното събрание.

Конституцията повелява, че при действащ парламент държавният глава може да прави само предложение за въвеждане на военно или друго извънредно положение. Когато парламентът е разпуснат, каквато е настоящата ситуация, Конституцията предвижда президентът да обяви извънредно положение, но го задължава незабавно да свика Народното събрание, което единствено е правомощно да отмени или потвърди ИП (чл. 100, ал. 5 КРБ). С други думи, последната дума принадлежи винаги на парламента. Това е така, за да се избегне всяка възможност за еднолична президентска власт и злоупотреба с института на ИП. Нещо повече, в случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства (чл. 64, ал. 2 КРБ).

Второ, макар и властите да имат широко поле за преценка дали дадена криза изисква ИП, международните актове налагат и ограничения. Според практиката на Съда в Страсбург, например, не е допустимо, да се въвежда ИП с превантивна цел - опасността трябва да е действителна и непосредствена, а не прогнозирана и предполагаема (вж. The Greek case).

Опасността трябва да заплашва самото съществуване на обществото (вж. Lawless v Ireland).