Президентът със списък за служебни премиери

С промените в Конституцията двойното гражданство ще е разрешено за министри и депутати

Парламентът ще работи непрекъснато - с клетвата на новите ще приключва работата на старите депутати

Законите за избор на регулатори с 2/3 мнозинство

Президентът ще има право да избира служебен министър-председател между председателя на Народното събрание, на Върховния касационен съд (ВКС), на Сметната палата или негов заместник, гуверньора на БНБ или съответно подуправителите, омбудсмана или неговия заместник. Тези корекции направи комисията по конституционни въпроси в неделя в основния закон на страната. Второ гласуване в пленарна зала е насрочено за вторник, а след седмица ще е третото, окончателно приемане на промените в Конституцията. Министърът на правосъдието Атанас Славов възрази срещу включването на председателя на ВКС в кръга от лицата, които да стават служебни премиери. “Има и подобно становище на самия Върховен касационен съд - да не е сред лицата, които се избират са служебен премиер. Иначе рискуваме самият Върховен касационен съд да оспори тази част от конституционните промени. Нямаме нужда от такова производство”, каза Славов по време на обсъжданията. Но неговата съпартийка Надежда Йорданова (ДБ) заяви, че така депутатите давали на президента “максимално широк избор” при назначаването на служебен министър-председател.

Мандатът на главния прокурор се намалява от 7 на 5 години, като той няма да има право на втори мандат на поста. С промените Висшият съдебен съвет се разделя на два - съдебен и прокурорски съвет. Съдебният съвет ще има 15 членове, включително председателите на ВКС и ВАС, като 8 членове ще се избират от съдиите, а 5 - от Народното събрание. Прокурорският съвет ще се състои от 10 членове - главният прокурор, 2 - избрани от прокурорите, 1 - избран от следователите и 6, избрани от Народното събрание.

Парламентът ще може да приема закони за избор на регулатори с квалифицирано мнозинство - 2/3 или минимум 160 гласа, решиха още в комисията по конституционни въпроси.

Сред най-коментираните промени бе разрешаването на двойното гражданство за министри и депутати, като изискването за депутати е да са живели поне 18 месеца в страната. Поправката мина с 5 на 4 гласа, като против беше и председателят на комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков. По време на обсъждането останаха без отговори въпроси като как ще се процедира, ако избран за народен представител у нас има проблеми с правосъдието в друга държава, на която също е гражданин. Не е ясно дали имунитетът като депутат в България ще спре временно действията на правоохранителните органи в чужда страна, обясниха юристи. Казус би могъл да се получи и с депутатстване в две държави - ако лицето е избрано за народен представител у нас, но в същото време е член на парламент и на друга страна, в която също има гражданство.

За да се гарантира непрекъсваемостта на дейността на Народното събрание и мандатът на новия парламент ще започва да тече от клетвата на новите депутати, като отново се запазва текста първото заседание да се открива от най-възрастния избран за народен представител. Изборите за ново Народно събрание се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание. “С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание”, гласят финалните текстове.