Всяка премиера на книга в НЧ „Пенчо Р. Славейков” в София привлича десетки почитатели на съвременната изящна словестност. Форматът „Вечери на Кръста” съществува повече от 10 години, а вечерта на 9 януари 2020 г. проведе своето 296-о издание, представяйки новата стихосбирка на Боян Ангелов „Почти на поглед” (2019). Събитията в този духовен храм се водят от поетесата Виктория Катранова, която е Ариадна в лабиринта от стотици книги, автори и техните артистични чудатости. Не е лесно всяка една личност да бъде осветлена по-най-подходящ начин пред четящата публика.

Книгата беше представена от литературния критик Благовеста Касабова, която открои същностните моменти в поетиката на автора, тематичните и идейни акценти: „Боян Ангелов е поет, надарен с усет за своеобразния порядък във видимия и невидим хаос, което му помага да го представя с образно-асоциативни картини. Той е лирик, но това не му пречи да променя структурата на стиха и да споява в едно разхвърляните мисловни и асоциативни късчета. Той създава интересна пластична образност – особено в любовните творби”.

Преди авторския рецитал Боян Ангелов говори за вътрешната си потребност да се завръща в родното Панагюрище – не само в действителност, но и чрез елегични творби, историко-философски размисли, интимни спомени за своите родители и цялостното специфично дихание, която носи този възрожденски и бунтовен град.

Какво друго ще прочетем в новата книга?

В ерата на повсеместното надбягване с времето, в ескалирането на напрежението – политическо, социално, етническо, интернетно и глобално – все по-често дейците на изкуството се питат: „Какво изпускаме в тази неистова надпревара? Кога ще обърнем поглед към вътрешните стойности на собствената си личност, към цеността на Другия – извън финансовите и управленски категории?”. Неподозирана сила се крие във вътрешното зрение. Стига да настроим сихронно хуманистичната антена за нормалното човешко общуване. Това не убягва на поета Боян Ангелов, когато пише за видимите и невидимите същности: за природни феномени, естетически изригвания, диалогични предизвикателства и душевни катаклизми. Авторското самоизтъкване му е чуждо, той деликатно приближава лупата на своя художнически взор и стихотворните фрески излизат изпод перото му изящни, с философски подтекст и митологичен нюанс.

Почти всяко негово стихотворение започва като поглед към статичен обект или емоционално състояние, с афористична мисъл или риторичен въпрос. Следва фино сюжетно развитие – с възможни персонажи или експлицитен аз-повествовател, спираловидно напластяване на различни по вид тропи в контрапунтни обговаряния на дадена тема, която го е провокирала да облече мисълта си в стихове. Характерно за тематичния кръг е наличието на общочовешки, патриотични, чисто интимни и социални мотиви. Флората и фауната – в различен времеви и пространствен контекст – са неизменен елемент от символното извисяване на идеята, на посланието, което читателят получава след прочита.

Въобще Боян Ангелов се чувства като онзи всеотдаден алхимик пред царските двери, който няма какво да губи, защото всяко ново стихотворение може да е последно (както навремето написа Блага Димитрова).

В новата стихосбирка ще открием отдаденост на родината, на родния край, на любимата, на справедливостта – историческа, социална, православна. Изключително силни и запомнящи се са стихотворенията „Панагюрище”, „Ипостас”, „Рисунка”, „Орлово перо”, „Самуил”, „Почти на поглед”, „Материя”, „Венец”.

Из „Почти на поглед”:

Боян Ангелов

Орлово перо

Прелетял достатъчно земи,

скалният орел дали почива?

От крилото му перо вземи,

погали окраската му сива!

Не поглеждай клюна му жесток,

неговия поглед не поглеждай!

В ноктите му впилият се смок

свил се е, останал без надежда.

Стръвно хищникът крилат кълве,

най-напред започва от очите...

Свикнал на поройни студове,

той е сякаш сраснал се в скалите.

Горе изправи се, не пълзи,

щом с перо си, дадено ти свише!

И, ако поискаш, запази

от кръвта си,

за да я изпишеш.