Лекторът по глобалното развитие Хедър Алберо за това дали нарастващата раждаемост наистина е виновна за климатичната криза

Независимо дали Меган и Хари се ограничават само до две деца, или Александрия Окасио-Кортез, обсъждаща „законната“ грижа за родителството чрез климатичната катастрофа, истинския етичен въпрос e дали да добавим още повече хора на планетата r jfx вълнува нашето общество. Но дали светът е пренаселен по начина, по който ние мислим? Попитах Хедър Алберо, преподавател по глобално устойчиво развитие в университета Нотингам Трент.

Откъде идва идеята за пренаселеността?

Тя започна от икономиста от XIX век Томас Малтус, който твърди, че нарастването на населението винаги ще изпреварва наличните ресурси. И това става известно като „малтусианския аргумент“.

„Малтусианството“ е една от онези думи, които чувам само на определен вид събрания на левичарите от средната класа. Той е човекът, който е казал, че е по-добре за човечеството то да има контрол върху населението, нали?

Той не е единственият, особено след 1970-те години, когато числеността започва да расте. „Популационната бомба“ на Пол Ерлих е ключов текст. Но този дебат се превърна в задължителен елемент в екологичния активизъм, въпреки че растежът се забавя, на път е да спадне и се прогнозира че ще се стабилизира на 10 млрд. през 2100 г.

И така, какъв е оптималният брой на хората?

Никой не знае. Свръхпопулацията се дефинира, само когато даден вид надвишава своя текущия капацитет на своята екосистема. А ние консумираме ресурсите на 1,6 планети като Земята всеки ден.

Аз мисля, че дебатът за пренаселеността не разглежда планетата като цяло, а само страни като Китай и Индия.

И Африка на юг от Сахара, чието население се увеличава. Това е мястото, където дискурсът за населението има расов и колонизаторски оттенък, който често характеризира жените от глобалния юг като размножаващи се твърде много и фокусиращ за намеса именно там.

Конгломератите са най-големите замърсители. Сто компании са отговорни за над 70% от световните емисии. И според мен е също справедливо и другите страни да искат да се развиват?

Хората имат право да живеят достоен живот. Екологичният отпечатък на тези които са каймака по богатство или просто казано първите 1% могат да имат до 175 пъти по-висок от този отпечатък, който дават най-последните 10%. Така казано, казано за всичко което е свързано с броя на населението, изглежда опростено. И малко по-богати, след разрушенията, причинени от едрия бизнес и колонизаторите в света на природата. А трябва повече да се говори за преразпределението на ресурсите, като се ограничават свръхбогатите и дори и нас в промяната на нашият начин на живот.

Как климатичните бежанци променят тези изчисления?

Вероятно стотици милиони ще напуснат своите домове до средата на този век, така че в региони като Северна Америка ще имат огромен ръст в населението само от миграцията.

Това означава, че милионите други ще водят силно замърсяващ начин на живот. Ще може ли нашата планета да издържи, ако ние се променим?

Да, аз така мисля. Трябва да предефинираме какво означава добрият живот, вместо безкрайно да увеличаваме нашите апетити за най-новият iPhone, за нова реактивна авиация. Планетата не може да поеме още един друг Джеф Безос.

Добре е, че го има космоса! И така, какво ще кажете за това да имате деца? Аз си мечтаех, че ще имам няколко, а те също ще имат няколко и в крайна сметка след мен ще има достатъчно потомство, което да направи един футболен отбор.

Това е сложен въпрос. Но винаги има възможност за осиновяване наред с раждането.

Осиновените винаги са добре дошли във футболния отбор на Хан! Хубаво е да имаш надежда.

Да, така е! Винаги има възможност нещата да станат по-добри.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)