Най-впечатляващото в управляващата коалиция е, че сами вадят очите на своето безочие

Още преди да сме разбрали, че се е родил, политическият сезон приключи сам със себе си. Няма го вече. Държавата притихна, защото в ход е великото депутатско ваканцуване. Нищо ново под слънцето. Започваме с очаквания, приключваме с разочарования. Всъщност само тези, които имат очаквания, защото тези, които са наясно с политиката знаят, че ако е поръчан суджук, той не идва на трапезата на народа, а на политическия тамада (разпоредител на пир, гощавка, от грузински, б.р.).

Нямам намерение да пиша сериозен политически анализ, не защото не искам, не защото не мога, а просто няма какво да се коментира. Няма политики, които заслужават анализ. Ако с една думичка бих описал изминалия политически сезон тя е: Безвремие. Нищо не се случва. Или пък ако нещо се случва, то по-скоро са събития, които сме свикнали да съпреживяваме, и неща, които не ни харесват.

Имаме уникална управленска коалиция! Представителите на едната спойка в кабинета „крадат“ суджуци, а другите „трансферират“ хора. Така ли е, не е ли така – кой да ти каже? Факт е, че това наблюдаваме, това ни съобщават. Най-ужасното в тази коалиция е, че сами си вадят очите на своето безочие.

И ако това е примерът, който дават на тези, които са ги избрали, ако това е спазване на закона, и то от тези, които трябва да прилагат закона - да пази Господ! И понеже управляващите прилагат закона по онзи свой начин, и всеки един гражданин прилага по свой начин закона.

Едни раздават правосъдие с бой по улиците, без значение дали са цигани или българи. Без значение дали бият деца или журналисти и нотариуси. Без значение, че след прилагането на закона чрез юмруци и цепеници, някой умира.

Това е новият политически сезон - всичко е по старому. Всичко е онова, което не ни харесва. Всичко е онова, което ни дразни, а добрите примери просто липсват.

Както е тръгнало и това НС ще подобрява рекорди. Рекорди по неодобрение на дейността му. Склонен съм да заложа, че този парламент ще подобри рекорда на предишния по неодобрение. Има и нещо успокоително за сегашният състав на Народното събрание и то е, че след тях ще дойдат други и може би ще бъдат още по-смотани.

Липсата на законопроекти е свързана с другия основен елемент от управлението, а именно изпълнителната власт. Понеже няма политики, няма и законопроекти. Понеже няма цел, няма и средства за постигане на целта. За сметка на това има скандали, и пак скандали, и много импровизация, и театрална дейност.

При ГЕРБ изненади няма. В интерес на истината те и по време на предизборната си кампания ни предлагаха това, което виждаме днес. Дали страхът от промяната, която ни предлагаше БСП, или харесването на това, което сме свикнали да имаме от управлението на ГЕРБ, ги изкара отново победители вече не е важно.

Имаме правителство между ГЕРБ и три патриотични формации. Патриотично правителство, което с гордост твърди, че е изолирало ДПС от властта и сега ни чака едно благоденствие, един просперитет... До момента благоденствието, специално при доходната политика, се бави, ама такъв бил ресурсът на държавата, чуваме. Друг е въпросът, че докато ресурсът на държавата е такъв, цените на ток, парно, вода, горива се покачват.

Странно нещо е властта и нейната опияняваща чаша. Борците против монополите от Обединените патриоти днес вече управляват и не е редно някак си да се протестира против монопола и наложените от него цени, нали? И така в очакване на повишаване на доходите със сигурност можем да анализираме, че повишението ще бъде изядено от по-високите разходи, които неизбежно се появяват.

За алтернативата, която уж ни предлага БСП, нищо не мога да кажа по простата причина, че опозицията ни е по-скоро реактивна, отколкото креативна!

Алтернативата, която ни предлага столетницата през настоящия сезон е да коментира скандалите, създадени от управляващите и да търси причините за тях, без да предлага решения за изход от тази ситуация.

Бих оприличил БСП с футболен коментатор. И той като нас гледа мача, но не участва в него! Единствената му привилегия е, че има трибуна, от която може да го коментира на глас!

Липсата на правене на политики от страна на управляващите явно е заразила БСП и тя в същия тон и стил се принася в безвремието.

Коалиционният партньор в лицето на Обединените патриоти до момента показва отстъпчивост от идеите, с които ни заливаше по време на кампанията, както и нещо, което доста от избирателите подозираха - некомпетентност по отношение на управлението.

Трудно е да се управлява. Трудно е да се взимат адекватни решения. Трудно е да се изпълняват поети ангажименти, дори. Желанието, което имаха да са част от управлението, е факт, а друг е въпросът, че желанието е едно, а възможностите съвсем друго нещо. Тяхната неподготвеност, по отношение на управлението може да създаде доста неприятности на кабинета. Властта е отговорност, а не просто приказки и закани!

Управляващите не ни предлагат политики, кабинетът и НС ни заливат със скандали и дребнотемия, които са идеалната среда за партия като ДПС да показва, че по време на техните управления, наред със скандалите имаше и реална политика. Управлението, макар и клатещо се, е създавало възможности.

За „Воля“ - нищо. Те имат разговор с прокуратурата, а не с българския избирател. Това е плод на друг анализ не и политически.

Докато на вътрешнополитическия терен нещата са в лоното на безвремието, показните акции и поредният скандал във външнополитически план, правителството е особено активно. Търсенето на легитимация за вътрешнополитическото безвремие в страната пред европейските ни партньори обаче може да изиграе лоша шега на сегашното правителство.

Делегитимацията на институциите в България, недоверието на избирателите към управлението и институциите, нищо неслучващото се в множество сфери, отлагането на болезнени реформи в цели сектори няма да бъде спасено с външнополитически приятелства и признания за полезност.

Политическото безвремие в страната не може да бъде заменено с външна легитимация на управлението!

Много ми се искаше да не пиша за подобна нерадостна картинка на българския политически сезон. Много ми се искаше да пиша за начина, по който стартират множество реформи и правителството, въпреки съпротивата, провежда тези реформи, обяснявайки полезността им за бъдещото и настоящото поколение.

За огромно мое съжаление виждам етикет, който е закачен на българската политика „По-евтино от всякога“. И то не „евтино“, защото е произведено с по-нискокачествени продукти, а „евтино“, защото е преоценено от самосебе си! Докато имаме такъв етикет на българската политическа сцена, опакован в безвремие, добрите вести ще идват по-рядко.

* Авторът е депутат в 40-то Народно събрание, зам.-председател на ВМРО.