Петър Георгиев Рей с нова изложба в музей-галерия "Анел"

Авторът живее в Канада и вече е един от най-оригиналните художници на континента

От актьор в края на 80-те през писател в средата на 90-те до визуален артист 

Петър Георгиев Рей е откритието за този сезон сред арт средите на София. Неговата най-мащабна изложба за България „Анатомия на енигмата“ беше подредена в Музей-галерия „Анел“ на 31 май и ще остане като възможност за ценителите да пътуват в нейните космически шепоти през следващите два месеца. Над 200 гости бяха посрещани от собственика на галерията Ангел Симеонов, а вернисажът беше реализиран чрез пърформанс на самия артист, който разрязваше опаковката на закачените на стената платна и в движение разказваше историята на своето прераждане като творец – от актьор в края на 80-те през писател в средата на 90-те до визуален артист в началото на 21. век. Той обича да се завръща в България и да се изявява в различни амплоа: само преди година у нас излязоха два негови автобиографични романа „Пътят“ и „Планината“. Той е и щедър дарител на фонда на Държавния културен институт към МВнР.

Абстрактната живопис притежава неимоверна сила, когато в нея е вградена подсъзнателна сюжетност – разказ, в който цветовете имат свои роли. Точно това постига с иновативната си техника Петър Георгиев Рей, който от 1991 г. живее в Канада и вече е един от най-оригиналните художници на американския континент, оценен с искрени суперлативи от видни американски изкуствоведи.

Специално за „Труд news“ Рей даде интервю, в което разказа за Пътя – неговото сбъдване на американската мечта: от емигрант до творец с име и  собствена галерия в Монреал.

„Завърших НАТФИЗ през 1987 г., две години играх във Врачанския театър. Внезапно заминахме със съпругата ми за Канада. Не бях подготвен за този нов свят, не знаех английски език, изпаднах в депресия, в изолация... Години наред не знаех какво да правя – търсех себе си, пишех поезия, издадох стихосбирката „Гвоздеи кръстни“, написах романите „Мислителят или Насаме с един живот“ и „Завоеватели“. Преломът дойде в 1999 г., когато през януари валеше дъжд, но през нощта той се превърна в лед – на сутринта видях един измръзнал абсурден свят, дърветата бяха като замразени скулптури. Това ме порази – хиляди изпочупени и замръзнали дървета. Аз самият се чувствах точно така – една замразена душа. В този момент започнах да събирам изпочупени дървета и да им давам втори живот, като ги превръщах в скулптури. Постепенно започнах да изработвам дървени орнаменти и да декорирам мебели, превръщайки тази дейност в печеливш бизнес... Някаква енергия или космическа сила ме водеше, мебелите се разграбваха, но вътрешно знаех, че мога още нещо: в един момент купих платно и бои и чрез интуитивна техника се роди такава странна картина, че и до днес никой не може да я разгадае. Първоначално продавах само мебели в една комерсиална галерия, но скоро мои картини влязоха в най-известните канадски галерии. В САЩ се срещнах с авангардни американски художници. Чрез един от тях се запознах с видния критик д-р Кенуърт Мофет – той ме нарече „явление“ и ме зареди със самочувствие. Това беше моят шанс, той ме запозна с други изкуствоведи, според които аз съм развил абстрактния американски експресионизъм. Мофет ми помогна да вляза в десетки галерии и така реализирах 50 самостоятелни изложби в САЩ, Канада, Франция. Тъмните фонове и акцентите, които се получават от отразената светлина, придават на картините ми загадъчност. Чрез  абстрактни елементи искам да постигна религиозното въздействие, което доминира в класическия барок. Вярвам, че вселената и животът са сътворени и се ръководят от някаква космическа енергия. Много хора я наричат Бог. В класическите картини той е изобразен в човешки образ. В моите творби аз искам да го изобразя като енергия. Динамична, загадъчна, енигматична енергия. Не се стремя да предизвикам интереса на зрителите чрез фигуративен разказ, а чрез енергийно излъчване. Убеден съм, че някаква вселенска сила движи нещата, тя подрежда моята съдба и до днес“.

За Петър Георгиев Рей

Проф. Аксиния Джурова: „Ролята му е на тълкувател на времето, но не на неговата видимост и показност, а на скритите и невидими за всяко око процеси – енигматични и загадъчни. За мен импулсивната, екшън живопис на Рей потвърждава познатия ни от столетия опит, че тъмнината не може да прогони тъмнината, това може да направи само светлината, ако я носиш и предаваш на другите. И той се впуска в своето приключение – изследване на подсъзнателното, създавайки атрактивен и запомнящ се стил, от позицията на страстен почитател на „съвременния барок“. 

Д-р Кенуърт Мофет: „Рей е най-оригиналният художник, който се появява от много години насам. Той притежава всичко: страст, интелигентност, оригиналност и невероятната техничност на фотографската визуализация. Технически ослепителни, наистина хипнотизиращи, картините на Рей показват изключителен ум, търсещ уникални спонтанни съвършенства. Картините му обединяват крайните противоположности – между прецизност и свобода, абстракция и реализъм, перверзна чувственост и поразителен мачизъм.“

Ричард Фришуел: „Обективът на живописната визия на Рей е като този на телескопа Хъбъл, но обърнат към земята и улавящ дълбините на човешкото състояние в поредица от двойни експозиции. Неговите големи платна пулсират с едва контролирана енергия. В тези картини безкрайността е визуализирана под формата на пъпна връв, въртяща се като торнадо, възникваща от далечни мъглявини, само за да се стесни и изчезне в небитието.“