Повечето прогнози не предвиждат рецесия през настоящата година

По-голямата част от предприемачите се стремят да запазят по-квалифицираните си специалисти

Инвестициите са под равнището от 2018-2021 г.

Националният статистически институт публикува предварителните данни за брутния вътрешен продукт през първото тримесечие на 2023 г. Като най-подробен показател за състоянието на икономиката той дава възможност за по-обхватна оценка на текущото развитие. Произведеното количество стоки и услуги за крайно потребление през първото тримесечие на 2023 г. нараства с 2,1% на годишна база, а в стойностно изражение БВП достига почти 40 млрд. лв. като номиналният растеж е 18,5%.

Производство

Реализираната в икономиката брутна добавена стойност е в размер 34,9 млрд. лв. и нараства с 2,3% на годишна база в реално изражение. Нарастването на произведените количества е признак за позитивно развитие, но темпът се забавя за трето поредно тримесечие. Това кореспондира с предвижданията на почти всички институции за нисък растеж през настоящата година. Актуализираните прогнози обаче са по-оптимистични от предходните си версии, което дава основание да се очаква, че средногодишно няма да се реализира спад на производството и икономиката като цяло.

Двигателят на растежа са секторите търговия, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство, където добавената стойност се разширява в реално изражение на годишна база с 8,8%, следвани от строителството, информационните и комуникационните технологии и недвижимите имоти (темп на растеж между 4% и 5%). Факторите за това развитие са свързани със забавянето на темпа на потребителската инфлация. Изглежда, че по-високите цени не притесняват българските потребители, които са изградили трайни навици при извършване на покупките си. Така ценовите равнища не са толкова определящ фактор за избора, колкото удобството при пазаруване, възможността голяма част от необходимите стоки да бъдат придобити от едно и също място и по-високите парични разходи са за сметка на необходимото време. В това отношение предимствата на големите търговски вериги са ясни, техният мениджмънт умело използва възможността за реализиране на по-високи печалби (и съответно добавена стойност).

Усилията на служебното правителство трудно могат да постигнат някакъв резултат предвид голямата пазарна сила на тези вериги. При търговията съществен принос е налице и от производителността на труда (6,6%), измерена като добавена стойност на едно заето лице. Общо за икономиката този показател се повишава с 0,5% на годишна база, като спад се реализира в промишлеността и производството на електроенергия, в информационните и комуникационни технологии, в държавното управление и в култура, спорт и развлечения.

Относително високият растеж на добавената стойност в строителството всъщност представлява наваксване на спада през същия период на предходната година. По този начин достигнатите обеми са равни на тези през 2021 г., но при значително по-високи производствени разходи и цени на имотите. При операциите с имоти ситуацията е по-динамична - лекият спад от 2022 г. не само е компенсиран, но е реализиран и допълнителен прираст. Ситуацията при тях се подкрепя от все още ниските лихвени проценти по ипотечните кредити, както и от наличието на достатъчно парични наличности и относително слаб интерес към алтернативните на имотите инвестиции.

При информационните и комуникационните технологии глобалното забавяне, което е видимо и чрез освобождаването на значителен брой специалисти от най-големите технологични компании, изглежда все още не се отразява силно върху местните фирми.

През разглеждания период е реализиран спад в добавената стойност в промишлеността с 2% на годишна база. Според данните за промишленото производство това се дължи основно на добивната промишленост, докато при преработващата е налице положителен растеж. Силен спад се регистрира и при производството на електрическа енергия. Факторите за това са свързани с меката зима и успокояването на пазарите на природен газ и ток поради по-ниското от очакваното потребление и относително бързото пренасочване на доставките чрез използването на втечнен газ. По този начин необходимостта от използване на мощностите от централите на въглища беше по-малка, а значително по-ниските пазарни цени на електроенергията и плащането на квоти за емисиите на парникови газове правят тяхното производство нерентабилно в тази ситуация.

Спадове се реализират обаче и в други основни индустрии - производство на хранителни продукти, на обувки и кожени изделия, на химически продукти, каучук и пластмаси, на основни метали, на мебели и др. Така вероятността за трайно свиване на промишленото производство не изглежда малка, а то представлява значителен дял от износа от страната. Все пак почти 2/3 от брутната добавена стойност се генерира от услугите, като през разглеждания период техният относителен дял дори се покачва.

Търсене

Основният компонент на съвкупното търсене е крайното потребление. През разглеждания период то съставлява 78,5% от БВП на страната, а 59,5% от БВП е крайното потребление на домакинствата. Темпът на растеж на първия показател на годишна база в реално изражение е 1,2%, а на втория - 1,5%. Тези показатели изостават спрямо общия растеж на БВП. Забавянето на инфлацията оказва положително въздействие върху потреблението, но все пак покачването на цените все още е твърде бързо (инфлацията през март спрямо декември предходната година е 2,6%).

През първото тримесечие на настоящата година темпът на инфлация, измерен според индекса на потребителските цени, е 15,6% при 17,1% през предходното тримесечие. Същевременно темпът на нарастване на средната работна заплата за страната продължава да изпреварва инфлацията, като достига 17,3% през разглежданото тримесечие. Въпреки че това нарастване е неравномерно, то все пак допринася за повишаване на покупателната способност. Освен това принос за потреблението имат и все още относително ниските лихви по кредитите за домакинствата.

Растежът на инвестициите, измерени чрез бруто образуването на основен капитал, се ускорява спрямо предходното тримесечие и достига 5,4%. Така се пречупва негативната тенденция, но това все още не е достатъчно за наваксване на продължителния спад. Така по постоянни цени инвестициите са под равнището си от 2018-2021 г., като все пак успяват да надминат това от 2017 г. Относителният им дял в БВП обаче остава нисък (едва 13,7%), което ограничава потенциала на икономиката за растеж.

Значителен дял от бруто капиталообразуването отново се пада на запасите. Тенденцията за увеличаване на запасите логично съвпада с периода на висока инфлация в страната - бизнесите се опитват да закупят суровини и материали преди цените им да са се повишили, а след това изчакват с продажбите на готовата продукция, за да могат да реализират по-високи цени и печалби. Поради това инвестициите в запаси достигат почти 2,1 млрд. лв. (за сравнение през първото тримесечие на 2021 г., когато инфлацията започваше да се покачва, но беше все още близка до 0%, тези запаси бяха 0,6 млрд. лв.).

Външният сектор допринася най-много за растежа на БВП. Наглед ситуацията е позитивна - износът расте (2,3%), а вносът се понижава (-1,5%) в реално изражение. Само че исторически погледнато спадът на вноса е признак за влошаване на състоянието на икономиката. От една страна делът на вносните компоненти от изнасяните стоки е относително голям, а от друга - вътрешното потребление разчита на вносни стоки. Поради това регистрираният спад следва да привлече вниманието - все още външното търсене е достатъчно за растеж на производството, но очертаващата се неблагоприятна перспектива в еврозоната ще повлияе и върху възможностите за износ от страната.

Пазар на труда

Нарастването на средната работна заплата за страната продължава да изпреварва инфлацията, като достига 17,3%.

Според данните за БВП броят на заетите лица през първото тримесечие на 2023 г. е над 3,4 млн. и се повишава с 1,8% на годишна база. През месец март средната брутна работна заплата достига 1953 лв. Традиционно най-високи са възнагражденията при информационните и комуникационните технологии - 4913 лв., във финансови и застрахователни дейности - 3499 лв., в производството на електрическа и топлинна енергия - 2914 лв. и в добивната промишленост - 2860 лв. Най-ниски са заплатите в хотелиерството и ресторантьорството (1123 лв.), в комуналните услуги (1405 лв.), в строителството (1444 лв.) и в селското стопанство (1467 лв.). За последните обаче е характерен и по-висок дял на неформалната икономика, така че е възможно действителните възнаграждения в някои случаи силно да се различават от декларираните пред държавните институции.

Най-силно засегнати от инфлацията са работещите в сектора хуманно здравеопазване и социална работа, където растежът на заплатите е едва 6,3% спрямо съответното тримесечие на предходната година (при инфлация 15,6%). При дейностите хотелиерство и ресторантьорство, информационни и комуникационни технологии и професионални дейности и научни изследвания растежът на заплатите изостава от инфлацията. При всички останали икономически дейности възнагражденията растат в реално изражение спрямо официалните данни за инфлацията.

Тази картина представя продължаващото затегнато състояние на трудовия пазар. Ниската безработица е основен движещ фактор поради все още превишаващото търсене на труд спрямо предлагането му. Трудовият пазар обаче обикновено е инерционен - тоест това, което се вижда при него, е малко по-забавено състояние на икономиката. По-голямата част от предприемачите действат краткосрочно, но все пак осъзнават необходимостта от подготвен персонал и се стремят да запазят по-квалифицираните си специалисти. Те (все още) нямат голям избор на трудовия пазар и това създава натиск за по-високи заплати.

Като цяло все още икономиката на България се представя позитивно. Влошаването на ситуацията при най-големите търговски партньори засега не се отразява силно, но през годината е възможно ситуацията да се промени. Въпреки това повечето прогнози на официални институции не предвиждат рецесия през настоящата година. Не е изключено обаче през някое тримесечие да се реализира спад на годишна база.