Приходите надвишават разходите, но ситуацията ще се промени

Един от нерешените въпроси е финансирането на очаквания дефицит в края на годината

Кабинетът разчита се евтини кредити от Европейския съюз

Изпълнението на държавния бюджет в период на криза трябва да се следи внимателно, за да може да се реагира изпреварващо и да не се допусне икономическата криза да се превърне във фискална. Обичайните последици от свиването на икономиката са намаляване на доходите и работните места и оттам понижаване на приходната част и необходимост от увеличаване на разходната. Освен допълнителните обезщетения за безработица и средства за борба с коронавируса COVID-19 обаче правителството се опитва да подпомага запазването на работни места и съществуването на бизнеси с допълнителни програми, каквито са мярката 60:40, което също изисква разходи.

Един от нерешените въпроси към момента се отнася до финансирането на очаквания дефицит в края на годината. Въпреки наличието на превишение на приходите над разходите към края на август до края на годината ситуацията ще се промени. Причините за това са не само нарастващите социални разходи, но най-вече предизборното изразходване на средства, което се представя като антикризисни мерки. Увеличаването на заплатите в бюджетния сектор и разплащането на капиталовите и други забавени разходи през последното тримесечие на 2020 г. ще доведат до дефицит, който е възможно да надвиши предвидения и да наложи поредна актуализация на бюджета.

Финансирането на дефицита обаче не е осигурено, като очакваните 511 млн. евро по европейската програма SURE покриват точно мярката 60:40. За останалите разходи ще са необходими допълнителни заеми, които вероятно ще са от международните пазари, тъй като изтеглянето на ликвидност от местния пазар в такава ситуация би било твърде неподходящо. Подготовката на една такава емисия отнема време, а все още липсва официална информация, че тя е стартирана. Не е необходимо да се изчаква последният момент, когато дефицитът вече е налице и е възможно влошаване на условията. Трябва да се направи оценка на нужните средства и емисията да се случи по-бързо. Въпреки че би спестило разходи за лихви, разчитането на фискалния резерв може да доведе до изчерпването му през първите месеци на 2021 г., подобно на случилото се в началото на 2013 г.

Обещаното от агенцията Fitch Ratings повишаване на кредитния рейтинг на Република България във връзка с участието в Механизма на обменните курсове II засега се отлага въпреки наличието на бюджетен излишък и перспективите за относително нисък дефицит в края на 2020 г. Мотивите на агенцията са по-ниските равнища на доход в сравнение с държави със същия рейтинг - тоест по-бавното икономическо развитие през последните години, съчетано с неблагоприятни демографски фактори, които имат негативно въздействие в дългосрочен период. Тези мотиви обаче ще са валидни и занапред, което означава, че евентуалният позитивен ефект от МОК 2 или ще се отложи значително, или въобще няма да се случи, което ще означава, че краткосрочно условията за емисии на нов дълг трудно ще се подобрят.

Популистките мерки наскоро бяха допълнени с решението да не се повишава цената на природния газ за населението. Общият ефект за бюджета няма да е особено голям - понижените приходи за държавната компания ще допринесат за по-ниска печалба и данък върху нея, но средствата ще останат при потребителите на тази услуга и ще генерират приходи и данъци от други компании. Въпросът е, че има пряка намеса в процеса на ценообразуване, който би трябвало да е съобразен чрез формула спрямо конкретните пазарни условия. В краткосрочен аспект потребителите би трябвало да са доволни, но е сигурно, че това положение ще трябва да бъде компенсирано с още по-високи цени в бъдеще. Държавата, от своя страна, не трябва да допуска влошаването на финансовото състояние на притежаваните от нея предприятия, тъй като това може да доведе до трупане на задължения, които да се наложи да се покриват от бюджета.

В здравната система се очаква със задна дата да се изплатят задълженията, възникнали от надлимитната дейност на лечебните заведения. Планираните средства за лекарства са недостатъчни и това вероятно ще наложи преразпределение към някои пера за сметка на други или отделянето на допълнителен ресурс. Приходите от здравноосигурителни вноски вероятно ще се понижат поради намалената икономическа активност, което ще изисква по-ефективно използване на наличните средства. Предвид предстоящите избори, независимо дали предсрочни или редовни, не се очаква да бъдат извършени каквито и да е по-дългосрочно насочени реформи в сектора. По-вероятният сценарий е работещите на загуба болници да продължат да трупат задължения, които при наличие на възможност да бъдат покривани от държавния бюджет. Целта ще е да се избегне закриване на болнични заведения или отделения в тях, за да не стане повод това за загуба на гласове на изборите.

Какво показват конкретните данни

Според предварителните данни на Министерството на финансите за месец август се очаква дефицит в размер 190,4 млн. лв. Приходите, помощите и даренията към края на месеца са почти 28,8 млрд. лв. в резултат от свиването на данъчните и неданъчните приходи с почти 949,8 млн. лв. и увеличаването на помощите с 430,9 млн. лв. спрямо съответния период на 2019 г. Общите разходи в бюджета към края на месеца са приблизително 27,3 млрд. лв., като се понижават спрямо края на август 2019 г., когато са били 28,2 млрд. лв. В резултат от това излишъкът в бюджета е над 1,5 млрд. лв.

От една страна това изглежда добра новина, тъй като въпреки свиването на икономиката, негативното отражение върху бюджета не е толкова силно. Събираемостта на данъчните приходи не се е влошила съществено, докато разходите в някаква степен са съобразени с приходите. От друга страна това може да се тълкува като недостатъчно адекватна и своевременна реакция към кризата, при която държавата не връща обратно достатъчно ликвидност в икономиката и по този начин затруднява приспособяването на фирмите към променената ситуация. Така тя може да допринася допълнително за загубата на работни места и доходи.

Различните хипотези изискват по-подробно изследване на бюджетните параметри и по-конкретно реално изпълнените спрямо планираните. Такива данни са налични до края на месец юли, когато приходите и помощите са 56,9% от годишните, докато към юли 2019 г. са били 59,2%. Това показва изоставане с 2,3 процентни пункта през настоящата година. Данъчните приходи са 57,4% от планираните към юли 2020 г., при 59,3% през 2019 г. Данните за месец юли показват, че наваксване се регистрира при корпоративния данък и акцизите, докато по-ниски са постъпленията най-вече от данъка върху добавената стойност.

Приходите от ДДС са 56,8% през юли 2020 г., при 59,7% през юли 2019 г. Изоставането е 2,9 пр. п. през юли, като това е един от показателите, при когото се разширява изоставането от планираното спрямо предходния месец, което вероятно е пряко свързано с икономическата активност. Изпълнението при акцизите е 55,2% през юли 2020 г., при 59,1% през юли 2019 г. Изоставането през юли сериозно се свива спрямо юни, когато е било 6,7 процентни пункта. Изпълнението на приходите от социални и здравни осигуровки е сходно с предходната година, докато забавяне е налице при корпоративния данък.

Облекчените условия за получаване на европейски средства поради кризата с коронавируса рефлектира при помощите, като към юли 2020 г. изпълнението им е 68,1%, при 54% от планираните през юли 2019 г. (по-добро изпълнение с 14,1 пр. п. спрямо юли 2019 г.). Неданъчните приходи влошават изпълнението си спрямо планираното, като към юли 2020 г. е 49,8%, при 61% през юли 2019 г. Изоставането през юли леко се разширява спрямо юни.

Изпълнението на разходите от своя страна към края на юли 2020 г. е 49,1%, докато към края на юли 2019 г. е 42,9%. Разликата в изпълнението е 6,2 пр. п. се разширява спрямо юни, когато разходите са изоставали като изпълнение спрямо миналогодишните с 1,5 процентни пункта. Сравнението с юни се влияе и от актуализацията на бюджета за 2019 г., която се наложи заради покупката на самолети, като в данните за юни 2019 г. тази актуализация не е отразена.

Изпълнението на капиталовите разходи за периода през 2019 г. също е по-коректно да бъде представено преди актуализацията. Капиталовите разходи към края на юли 2020 г. са 25,6% от планираните, като изостават от изпълнението си през 2019 г., когато са били 28% от планираните. Изоставането през юли 2020 г. се разширява спрямо юни. Този твърде нисък процент на изпълнение на капиталовите разходи в сегашната ситуация за пореден път показва, че те се възприемат фактически като буфер в бюджета. Това е неблагоприятно за икономическото развитие и за изпълнението на големи инфраструктурни проекти по линия на европейските фондове, особено в частта им за железопътната инфраструктура.

Като цяло текущото състояние на държавния бюджет не предполага развитието на криза в публичните финанси в краткосрочен период, като е налице дори излишък. Kризата с COVID-19 води до забавено изпълнение на приходната част и растеж на разходната, но основен принос за последното имат предстоящите избори. Финансирането на очаквания дефицит в края на годината не е осигурено. Разчита се на евтини кредити от Европейския съюз. Емисията, която да осигури средствата и за заемите, и за грантовете, все още не е извършена, така че парите не са на разположение на ЕС, за да бъдат преразпределени след това.

Необходимо е правителството да подготви собствената си емисия, ако такава е планирана, преди тази на ЕС, тъй като в противен случай ликвидността на пазарите ще бъде по-ограничена и това може да увеличи разходите за обслужване. При липса на такава емисия и на други източници на финансиране значителното намаляване на средствата във фискалния резерв в края на текущата година и началото на следващата става твърде вероятно. Това би представлявало сериозен риск за фискалната устойчивост.