Авторът проф. Георги Манолов е написал епохален труд - от античността до днес

Нов труд, издаден в три тома, изследва властта и привилегиите в политическата история в продължение на 50 века - от XXX в. пр.н.е. до XXI в. н.е, тоест от античността до днес. Негов автор е известният и уважаван политолог проф. д.п.н. Георги Манолов, който е президент на Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) в Пловдив. Книгата „Власт и привилегии в политическата история” бе представена от проф. Трендафил Митев и тя наистина е епохален труд. „Привилегии на държавата (и елитите)“ е социален феномен, който, откакто съществуват властта и политиката, никога не е „напускал“ политическата арена. Това явление сякаш притежава магнетична сила, тъй като независимо от дълбоките исторически превратности успешно преминава от една историческа епоха в друга, вселявайки се във всеки нов политически режим без значение на неговата идеологическа окраска.

Проф. Георги Манолов чете лекции по политология, политически маркетинг, съвременната държава, избори и избирателни системи и др. Щатен преподавател е в УНСС – София. Почетен професор е на Академичния съвет на Оксфорд (Англия). Член е на Съюза на учените и на Съюза на журналистите в България. Главен редактор е на сп. „Политика и сигурност“. Проф. Манолов е автор на над 170 научни труда и публикации в страната и в чужбина.

Тези две дилеми – веднъж, как да се осигури властовият елит материално в достатъчна степен, за да е ефективна неговата управленска дейност, и втори път, как да се избегне възможността за злоупотреба с получените от властта права – се оказва обаче, че са вечният и неразрешим проблем в еволюцията на човешката цивилизация. Неговата последователна реализация в политическата история е проучил и ни поднася днес като систематизирано научно знание професор Георги Манолов в своята последна монография „Власт и привилегии в политическата история (ХХХ в. пр.н.е. – ХХI в. н.е.)“. Авторът основателно е разделил своето изложение в три относително самостоятелни, но логично свързани тома. В първия са изяснени основните теоретико-методологически въпроси, без които трудно могат да се разберат и обяснят появата, съществуването и еволюцията на привилегиите. Напълно резонно като главни двигатели за възникването и налагането на тази реалност в човешката цивилизация са определени политиката, властта и политическите елити. Професор Манолов прави първата и единствена засега цялостна научна класификация на политическите привилегии. Те са групирани в единадесет водещи направления. Като главни делителни признаци са възприети особеностите на историческата епоха, формата на държавното управление, равнището на легитимност и мястото във властовата йерархия на съответните потребители на привилегии. В допълнение са отчетени и начинът на придобиване и използване, както и степента на публичност и равнището на легитимност на привилегиите.

Във втория том е представено детайлното изясняване на конкретиката, свързана с привилегиите в човешката политическа цивилизация. В него преобладава съчетаването на историко-хронологическата последователност в изложението на фактите, съпроводено с тяхното аналитичното обобщение. По този начин се открояват конкретиката на условията и формите, в които се проявяват и „вечните“, и „конкретните“ привилегии, през различните епохи от развитието на човешката цивилизация. Авторът е поел ангажимент да изследва цялостно историята на този политически феномен, като основателно тръгва от реалностите в древните родови общества.

Професор Манолов е проучил и систематизирал новия тип привилегии, които възникват в древните държави Месопотамия, Шумер и Акад, Вавилон, Египет, Древна Персия, Китай и Индия. Авторът правилно сочи факта, че привилегиите в древните държави вече са свързани с появата на коренно различен стандарт за живот и възможности за дейност на онези, които са начело на държавата, в сравнение с народа.

Тогава стартира първата законова регламентация на новите придобивки, с които разполагат хората от върховната държавна власт. Тук като класически пример са посочени Законите на Хамурапи. Привилегиите са предимство само и единство за възникналия нов политически елит. По обективен път се поражда онова, което по-късно ще се нарече „политическа класа“. Картината, свързана с привилегиите в древногръцкия свят, е очертана от професор Манолов като, условно казано, трета фаза в цялостната еволюция на политическите привилегии. Съответно авторът е изяснил и конкретизирал обемите на привилегиите, които са били възможни и са използвани при аристократическия, олигархическия и тираническия режим. В Древна Елада успяват за пръв път да приложат като функционираща реалност и политическата демокрация. Като четвърта условна фаза е очертана ситуацията в Древния Рим, при която привилегиите отбелязват своята безпрецедентна еволюция, до възможния максимум на абсурдитеи е определена като „политически разврат“.

Какво става с привилегиите на хората около властта през не и по-малко сложна обществена реалност между VI и XVIII в.?  За основа авторът е  възприел действителността, съществувала във Византия, във феодалните монархии на Западна Европа и Османската империя. От субективните причини трябва да се отчетат ролята и значението на нововъзникналата християнска църковна организация. Тя проповядва значително по-хуманна идейна доктрина, свързана с братството между хората, необходимостта те да се взаимоподпомагат, като се дава и прошка на сгрешилия. Привилегии обаче започват за пръв път да получават и представителите на източноправославната църква. Нов и много съществен момент от развитието на политиката и властта на Запад обаче е появата и налагането на принципа на „папоцезаризма“.  Въпреки наличието на формално човеколюбивата проповед на християнската църква, политическите привилегии са възприети и наложени и от папите, защото те са инструмент за поддържане и на тяхното политическо могъщество. Това е трайна възможност да се господства безконтролно. „Нововъведение“ в историята на европейските политически привилегии, реализирано от султаните през епохата на феодализма, е създаването и функционирането на султанския „харем“. Така върховната власт ще отбележи трайна тенденция на постепенна духовна деградация.

Във Франция от втората половина на XVII в. до 80-те години на ХVIII в. е епохата на френския абсолютизъм, олицетворявана от царуването на Краля Слънце – Луи ХIV. Видните умове на Новото време, като Шарл Монтескьо, Дени Дидро и Жан-Жак Русо, разработват качествено новото учение за разделението на властите в държавата. Така че да се даде възможност за реализиране и функциониране на договорната теория. Според нейните творци народът, а не кралят, е върховният суверен (собственик) на властта в държавата. А чрез редовни избори нацията да може да излъчва представителите на върховната законодателна и изпълнителна власт. Те на свой ред в партньорство с независимата съдебна власт да сложат край на кралските и аристократическите привилегии. По този начин да се гарантира възможността свободата на народа да се претвори в демократична политическа реалност.

За да се гарантира за кой ли пореден път „стабилността“ на централната власт в буржоазната държава, панацеята отново и отново е потърсена в привилегиите за хората от властта. Въведен е прословутият „избирателен ценз“. Според него правото да избират и да бъдат избирани имат само граждани, които разполагат с определено материално състояние и високо равнище на културно развитие. Най-големият парадокс на Новото време - жените в Западна Европа през целия ХIХ и първата половина на ХХ в. нямат избирателни права. През 20 век в Европа възникват двата най-ярки образеца на тоталитарната държавна система в Русия и Германия, при които политическите привилегии преживяват своя нов „псевдоренесанс“. Посочва се също, че е налице и уникалната привилегия, при която никой друг, освен Европейския парламент, не може да проверява и оценява легитимността на това безпрецедентно разточителство.

Третият том на настоящото изследване носи подзаглавието „Привилегиите на властта в България (от 1878 г. до сега)“. Третият том на труда е разделен на три основни глави. Всяка има за предмет строго определен период на изследване. Първият е от Освобождението до 1946 г. Втората глава на третия том ни отвежда към привилегиите от втората половина на ХХ в през периода на „социалистическото развитие“ на нацията и държавата. Тогава са въведени и отбелязват своята кулминация „номенклатурните привилегии“, които са дадени на висшите функционери на управляващата монополна партия във властта – БКП.

Последните страници на труда най-неочаквано са посветени на темата за „бъдещето на привилегиите“. За да се открие нова ера на власт без (или поне със съществено ограничаване на привилегии, той смята, че е необходимо да се извърши най-напред преосмисляне на теорията за властта като ценност и на политиците да се дава само за онова, което е техен реален принос при разумното разрешаване на обществените проблеми.