Бездно разцепление между демократи и републиканци срива демокрацията, вещае кръв

Хит в кинозалите на Америка е май пророческата фанта-лента „Гражданска война“

Новините, които идват през последните часове в Европа от другата страна на Атлантика, не са никак добри. Първо защото разтръбеното от медиите разцепление между демократи и републиканци никога не е било толкова дълбоко, бездно, жестоко. И второ - изглежда, че из великата страна се носи на воля отдавна небушувалия из нея призрак на гражданската война. Като сега избухването u не е инвенция на кремълската пропаганда покрай войната в Украйна, а перспектива, очертала се през последните 24 часа пред всеки обикновен американец само след бърз рейд из социалните мрежи. Причината за първата лоша новина, тази за бездното разцепление, се знае - лидерът на републиканците Доналд Тръмп се оказа първият бивш президент на САЩ, набеден за куп престъпления на процес, манипулиран според него от демократите. А пък техният №1 Джо Байдън, държавен глава и съперник на Тръмп за предстоящия през ноември президентски вот, не се поколеба да го нарече с безмилостна омраза „зло“ за демокрацията, за нацията, за човечеството. Доколкото до втората лоша новина, тя се заформи след като безброй привърженици на републиканците обявиха в „Truth“, „Telegram“, „Facebook“ и други мрежи, че си купуват пушки. После призоваха съмишлениците на бунт и накрая се заканиха да избият демократите в пожеланата от тях самите гражданска война. Демократите обаче не им останаха длъжни, отговориха масово на републиканците в смисъл: „Който нож вади, от нож умира!“, а водачът им Джо се присмя на опонента Доналд, че вече бил „политически затворник“. Заканвайки се ехидно през зъби след среща с журналисти: „Ще му дадем да се разбере!“ 

По ирония на съдбата в същото това време хит в кинозалите на Америка е фантасмагоричната лента със заглавие точно като спряганите сега масово в социалните мрежи и вещаещи проливане на кръв две думи: „Civil War“, „Гражданска война“. Според рекламата на филма, той разказва за някакъв имагинерен конфликт между Калифорния и Тексас от една страна, и Вашингтон от друга, като основната причина за противопоставянето са отцепническите мераци на двата щата поради загърбването на демокрацията по високите етажи на властта в САЩ. И сещайки се за лентата покрай призивите на привържениците на Тръмп за възстание и войнствения отпор на демократите, мастити коментатори от големи вестници като „Вашингтон пост“, „Ню Йорк Таймс“ и „Уол Стрийт Джърнъл“ зададоха въпроса дали пък, както често се е случвало, седмото изкуство не е изпреварило пак развитието на събитията? И припомниха доста пророчески ленти - например за хода на войната във Виетнам и погрома там на Америка, за печалните u авантюри в Ирак и Афганистан, за непредугадения от ЦРУ, ФБР и ред още спец-служби ужасен терористичен акт от 11 септември 2001 г. и т. н. Като в коментарите ударението бе поставено върху сравнението на „фикшън-прецакването“ на демокрацията във филма „Гражданска война“ и нейното реално потъпкване сега в САЩ, при това в момент, когато на пръв поглед тя тържествува. Как иначе ако не тържество, триумф, апотеоз на демокрацията може да се нарече обвинението в углавно престъпление на едно бивше, а защо не и бъдещо величие, като Доналд Тръмп?! И в същото време какво падение за венцехвалената в САЩ демокрация е потъпкването u от самото това величие чрез отхвърлянето дори на конституцията на САЩ. Направи го с изцепката, че избирателите му щели да отмъстят за очакваната присъда от четири години затвор - тя трябва да бъде произнесена на 11 юли - като наесен го върнат в Белия дом! И щели да го изберат даже да се окажел в момента на вота зад решетките! Тръмп е интелигентен мъж и знае много добре, че никой не може да зачеркне гласовете на съдебните заседатели на процеса в Манхатън, дори президентският вот, но стреля словесните си патрони, които за съжаление удрят демокрацията право в сърцето. И я убиват - разбирай властта, сигурността, държавността, в чиито основи според обединителя на страната Ейбрахам Линкълн би трябвало да е принципът: „На народа, от народа, за народа“, постаментът на демокрация.

Но според коментаторите Отвъд пък и Отсам Океана, за разцеплението на нацията, за поляризирането на основните u политически сили, както и за събуждането на призрака на гражданската война, еднаква вина носят демократите. И не толкова заради доста злобарските реакции на техния лидер покрай признаването на Тръмп за виновен на един водевилен процес, на какъвто в други времена най-много да му е била наложена някаква глоба. Проядената, накърнената, подкопаната, издънената демокрацията се оказва най-вече резултат от спирането на демократичните импулси сред демократите и използването на съвсем авторитарни методи с цел туширането на опенанта. Като започнеш с назначаването за прокурор на процеса срещу Тръмп на известния като идеолог на крайната американска левица магистрат Алвин Браг, който никога не е крил политическите си пристрастия и винаги е бил качван по върховете на правораздаването благодарение на тях. А многократно е бил заплашван да бъде уволнен заради правни залитания, но политическите му покровители-демократи не са позволявали това да се случи, въпреки че Браг е популярен с небрежността си към престъпността в Ню Йорк, довела до безпрецедентно влошаване на сигурността в най-голямата американска метрополия. Та в нея отдавна се гласува за Демократическата партия с голямо мнозинство и е съвсем основателен въпросът дали дванадесетимата съдебни заседатели, живеещи в Ню Йорк, са били обективни и безпристрастни към Тръмп, както изисква законът? А какво да се каже за Робърт Кенеди младши, който произлиза от редиците на демокрратите, но те не искат дори името му да фигурира върху изборните бюлетини за 5 нември? Според доста медии в САЩ страхували се били демократите да не загубят гласове, значи в действителност и самите те не вярват в демокрацията, смятат, че тя трябва да бъде управлявана. Защото сред народа се появявали тенденции да сбърка в избора си и само просветени и просветлени елити знаели какво е добро за него, та трябвало да го вразумят.

Авторитаризъм, напъни към тоталитаризъм, как могат да бъдат наречени подобни тежнения? И дали те не са причината, поради която сега всяка от двете големи политически сили на Америка желае неистово смачкването на другата, а не диалог, разбирателство, компромис. Дали пък няма единият от двата колоса да се окаже по-умен и да отстъпи? Защото иначе - кръв.