Фондовите борси на Стария континент “изгориха” до четвъртък над 600 млрд. евро

Банковият сектор пред липса на ликвидност заради мерките за борба с инфлацията

Заплаха от системен финансов риск на фона на нарастващите лихвени проценти

Глътката свеж въздух, който европейските фондови борси поеха във вторник след нагълтания в понеделник токсичен пушек от изгарянето на 291 милиарда евро, изглежда ще се окаже последна поне за обозримото бъдеще. Защото в сряда пазарите на ценни книжа пак се простиха с близо 300 млрд. евро капитализация, като “шампион” бе тържището в Цюрих, което приключи деня с най-лошата в историята си сесия - минус 24,24%! Жестокият удар бе нанесен преди всичко от изправянето пред пастта на фалита на прочутата швейцарска банка “Креди Сюис”, но съществен “принос” имаха и продължаващите турболенции в американската банкова система. Които пък се оказаха решаващи за сриването на борсовите индекси на всички останали големи фондови пазари в Европейския съюз. Така например в Париж “Сас 40” загуби 3,58%, във Франкфурт “Dax 30” - 3,25%, “Ftse 100” в Лондон - 3,81%, в Мадрид “Ibex 35” - 4,31% и т. н. “Черната овца” както и в понеделник бе фондовата борса в Милано със срив от 4,61% или изпарили се яко дим 27 млрд. евро. Като най-губещата банка на Апенините се оказа “Уникредит”, чиито акции олекнаха с 9,06%, тоест капитализацията ѝ намаля с около 2,5 млрд. евро.

Така че нито усилията и милиардите, хвърлени в САЩ за ограничаване на пагубното въздействие върху кредитната система от фалита на калифорнийската SVB и на няколко нейни “посестрими”, нито ведрите декларации на политическите лидери от Европейския съюз за подобаваща защита на банките на Стария континент, се оказаха достатъчни за успокояване на фондовите пазари. Ами инвеститорите се стъписаха след банкрутите Отвъд Океана, осъзнаха появилата се заплаха за капиталите им и спряха да пазаруват акции, след което икономическите анализатори в големите столици на страните от ЕС заговориха за опасност от нова голяма и опасна финансова криза. И изправен пред бруталните сривове на борсовите индекси, на човек не му е много трудно да си припомни с тревога голямата финансова криза от 2008 г., която бе предизвикана от фалита на американската кредитна институция “Lehman Brothers”. Като след спомена за въпросната криза неминуемо се появява същият като тогава страх от т. нар. системен риск, от всеобщ монетарен застой, който би лишил държавите, компаниите и домакинствата от средства да се финансират. Защото системният риск е рискът банковата система да бъде парализирана и никой да не дава повече заеми на никого, парите да не циркулират, тоест да се изпадне в същата зловеща ситуация като през 2008 - 2009 г. А тази ситуация се казва липса на ликвидност или криза на ликвидността, която сега се очертава отново пред банковият сектор преди всичко в резултат на повишението на лихвените проценти от всички централни банки в ЕС с цел борба с инфлацията. Която взе да помпа мускули поради стопанските проблеми в Европа, започнали с Covid-пандемията и увеличени в геометрична прогресия от войната в Украйна. Точно пък тези вдигнати лихвени проценти доведоха до свършването на парите в SVB, до опашките от втурналите се да теглят депозитите си вложители и в края на краищата до банкрута ѝ.

“В Европа американската зараза е ограничена до фондовите пазари, все още не сме видели значителни тегления на депозити от европейските банки и не вярвам, че ще се стигне до това” - вдъхва надежда директорът на отдел “Кредитни проучвания” на банковия сектор на германския застрахователен гигант “Алианц” Саймън Оутин. - “Европейските банки са по-регулирани от американските и културата на поведение на вложителите в Европа благоприятстват стабилността на депозитите” - обяснява още експертът. Но според него повишаването на лихвените проценти води до опасния риск от пренасочване на банковите депозити към инвестиции, които са станали по-доходоносни, ама в същото време са доста ненадеждни и могат да имат обратен неблагоприятен ефект върху доверието в кредитните институции. Очертава се също така риск от забавяне на кредитирането особено на недвижими имоти, а търговията с тях е един от основните стопански стълбове. И е съвсем естествено след като секторът претърпи очакваните корекции, свързани с повишаването на лихвите, той да бъде ударен доста сериозно от намаляването на клиенти. Та независимо от факта, че банките познават добре този пазар и знаят как да реагират при евентуален икономически спад, при нежелано стечение на обстоятелствата около бизнеса с недвижими имоти техните устои пак могат да бъдат разклатени яко.

В тази не съвсем ведра икономическа обстановка мнозина анализатори си задават въпроса какво да се прави? Дали да бъде спряно повишаването на лихвените проценти с цел париране на опасността от блокиране на банковия сектор и съответно инфлацията да запрепуска? Или пък да продължи вдигането на лихвите и инфлацията да бъде обуздавана, но примирявайки се с перспективата от системен риск? Ето защо задачата на председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард и екипа ѝ е от сложна, по-сложна, тъй като те камандват банковия парад на Стария континент. А се знае, че цел номер едно на общоевропейската кредитна институция, както и на всички централни банки, не е ценовата стабилност, а финансовата. Но когато хората искат първото, но не се отказват от второто, тоест бленуват инфлацията да не препуска и парите им да бъдат паркирани в сигурни банки, за съжаление удовлетворяването и на двете щения ако не невъзможно, е много, много трудно.

В четвъртък ЕЦБ трябваше да избере адекватен отговор на горните въпроси и умните банкерски глави там решиха да вдигнат лихвата с 0,5%. Анализаторите веднага квалифицираха този акт като “умерен подход”, тъй като цифрата можеше да бъде и двойно по-голяма. В мотивировката си за вдигането на основния лихвен процент хората от ЕЦБ посочиха, че предпочитат да борят инфлацията и убедени, че банките в Европа са стабилни, обещаха да ги поддържа все такива с колкото си поискат пари. А за надвисналата опасност от финансова криза с американски корени - не обелиха нито дума.