Той се оказа един от онези, които направиха много за трансформацията на британската монархия през ХХ век

Светът ще го запомни като човек с отлично чувство за хумор, ценител на изкуството, любител на науката и отличен спортист - истински пример за един английски джентълмен

На 9 април 2021 г. на възраст 99 години в двореца Уиндзор почина принцът-консорт Филип Маунтбатън, и херцог Единбургски. Той не беше само съпруг на кралицата на Великобритания и не само един от патриарсите на европейските кралски династии. Принц Филип наистина е последният принц от старата епоха, от времето, когато кралица Виктория се възприемаше като съвременница, а XIX век беше съвсем скорошна история.

Но Филип изобщо не беше жив паметник на отминалите дни. Напротив, той се оказа един от онези, които направиха много за трансформацията на британската монархия през ХХ век. Светът ще го запомни като човек с отлично чувство за хумор, ценител на изкуството, любител на науката и отличен спортист - истински пример за един английски джентълмен.

Филип е роден в далечната от Великобритания, Гърция - на остров Корфу. Баща му, принц Андрей Гръцки, произхожда от датската династия Шлезвиг-Холщайн, които са най-близките родственици на руския императорски дом Романови. Бабата на Филип е не друга, а руската велика княгиня Олга Константиновна, кралица на елините и прародител на гръцкото кралско семейство. Благодарение на тези династични тънкости, принц Филип, при определени, макар и доста невероятни обстоятелства, би могъл да претендира за руската корона, но в крайна сметка той стана съпруг на кралицата на Англия.

Детството на Филип е предшествано от тъжна история, свързана с гръцко-турската война от 1919-1922 г., в която бащата на Филип е сред генералите, командващи гръцката армия, която търпи поражение при битката на река Сакария. След това има революция, крал Константин I е свален от власт, а принц Андрей е изкупителната жертва за загубената война, като е изпратен в изгнание. 

По това време Филип е само на две години. След като се скитат из Европа, бракът на неговите родители всъщност се разпада и през 1928 г. малкият гръцки принц се оказва сам, под попечителските грижи на своите роднини Маунтбатън в Лондон.

Във Великобритания Филип получава типичното за един английски аристократ образование. Първо учи в частното училище Чим в Съри, след това през 1933 г. е изпратен в Германия, в елитния интернат в замъка Салем. Животът в Германия в периода след идването на власт на Хитлер е постоянен предлог за обвиненията към принц Филип в съчувствие към нацизма. През 1935 г. Филип се завръща в Англия, завършил своето обучение и постъпва в Кралския военноморски колеж в Дартмут, който завършва като най-добър по успех в своя випуск.

По време на своето обучение той се запознава с принцеса Лилибет, така както са я наричали бъдещата Елизабет II в семейството на крал Джордж VI. След като изчаква края на Втората световна война, той и предлага брак. Просто е невъзможно да не се влюбиш във Филип. Красив русокос мъж с атлетично телосложение в брилянтната униформа на морски офицер и, както казват клюкарите от висшето общество, той е разбил много женски сърца, сред които е и сърцето на принцеса Елизабет.

Но докато тече войната, Филип се бие смело в морето и многократно демонстрира таланта си на морски командир със своята находчивост. Той преминава целия път от младши офицер до капитан на миноносец, служи в Индийския океан, Средиземно море и Тихия океан. Среща победата във войната на борда на своя миноносец и с него влиза в Токийския залив заедно с другите съюзнически кораби.

Сватбата на Филип и Елизабет се състои на 20 ноември 1947 година. Преди сватбата принцът, който преди това се е подписал като Филип Гръцки, се отказва от своите гръцки и датски титли, върху правата си за  трона и приема английското фамилно име Маунтбатън, в чест на своята майка. Крал Джордж VI веднага му дава титлата херцог Единбургски, та нали в края на краищата не е подходящо кралската наследница да се омъжи за неизвестен моряк …

Струва си обаче да се отбележи, че Маунтбатън не е много английска фамилия. Всъщност това е немската династия Батенберг, произхождаща от Хесен, но живееща във Великобритания, където нейните представители са заемали високи постове във военната и държавната служба.

През 1917 г. Батенберг, произлизащи от кралския дом на Сакскобургготски, стават династията Уиндзор, и се отказват от немските си титли и немското фамилно име, незабавно се превръщат в Маунтбатън, което е просто превода на Батенберг на английски. Така Филип Шлезвиг-Холщайн-Глюксбург става британският Маунтбатън. 

Интересното е, че по рождение Филип е кръстен в православната вяра и, след като се мести в Англия, той официално не променя своето изповедание, а просто започва да ходи в англиканската църква и да се преструва, че нищо особено не се е случило. Така че през последните 74 години съпругът на британската кралица освен всичко друго беше и православен принц.

През 1952 г. Джордж VI умира и кралица Елизабет II се възкачва на трона на Британската империя. Филип веднага показва своя характер и отказва да приеме титлата принц-консорт, така както неуправляващите съпрузи на управляващата кралица бяха наричани във Великобритания и в резултат на това промени само титлата си от херцог на принц едва през 1957 г., но никога той не стана "съпруг" (т.е. принц-консорт).

Друга причина за безпокойство беше семейният скандал, свързан с въпроса как ще се нарича новата династия. В крайна сметка децата на Елизабет и Филип трябваше да получат фамилията на съпруга й. Суетният граф на Маунтбатън предложи да се даде на династията името Маунтбатън; Филип настояваше за титлата херцог Единбургски. Тогава се намесва правителството и решава, че предложената фамилия Маунтбатън, звучи непатриотично и предлага на кралската династия да приеме името Уиндзор. Филип е принуден да отстъпи, но дълго време в периоди на раздразнение той се наричаше слабоволева амеба, както и че е единственият човек, който не е могъл да предаде своето име на децата си.

Получил висок официален статут, принц Филип енергично се заема с делата на кралското семейство, като вижда основната си задача в укрепването на престижа на династията. Той прави много пътувания, като е обиколил повече от веднъж всички страни от Британската империя, а след това и Британската общност на нациите.

Филип импровизира и изнася много речи, отличаващи се с рядко ораторско изкуство, за разлика от Елизабет, която мрази да говори публично и чете повечето си речи от лист хартия. Въпреки че любовта му към ''ярките'' думи неведнъж е подвеждала принца, чиито остри, а понякога и язвителни изявления бяха лесно подхващани и разнищвани от пресата. Нещо повече, често, когато общуваше „не публично“, Филип си позволяваше много солени, дори и груби шеги.

Но дори и най-ексцентричните му изявления не можеха да унищожат популярността на Филип сред народа и може би дори му носеха точки в нашия политически коректен свят, където публичните политици се страхуват да произнесат някоя дума, за да не обидят някое от поредните малцинства. Нека си припомним най-известните шеги на принца, защото, мисля, че той искаше да остане в паметта на хората точно така - весел и жизнерадостен човек.

Когато Филип посещава изложбата на древното етиопско изкуство, той отбеляза: „Нещо подобно би могла да направи и дъщеря ми в нейния учебен урок по рисуване“. През 1967 г., на 50-годишнината от революцията от 1917 г., Филип беше попитан дали би искал да направи официално посещение в СССР, той отговори: „Наистина бих искал да отида в Русия, въпреки че тези гадове са убили половината от моето семейство". Коментирайки съвременната музика, принцът каза: "Много е трудно да разбера как може да се постигне такава невероятна популярност, като се изпълняват най-отвратителните песни''.

Но специална „слава“ на Филип му донесоха неговите иронични изказвания за най-различните народи в света. Изказвайки се на среща, посветена на защитата на дивата природа през 1986 г., той мимоходом отбеляза: „Китайците с удоволствие ще изядат всичко, стига да има четири крака, с изключение на стола, което лети на две крила, с изключение на самолета, или което плава, с изключение на подводница“. И когато се озова на официално посещение в Китай, той небрежно каза на група британски студенти: „Побързайте да се приберете, в противен случай ще придобиете дръпнати очи“.

Говорейки с шотландски инструктор по шофьорски курсове, той го пита: "Как успявате да накарате местните шофьори да не пият достатъчно дълго, така че да се вземат изпита?"

В разговор с английски пътешественик, пристигнал от Нова Гвинея, той го пита как е успял да остане неизяден от местните туземци. И докато посещава Австралия, той не пропусна да попита местните аборигени как хвърлят копията и бумерангите си един върху друг.

Въпреки консерватизма на политическите си възгледи, принц Филип спечели репутацията във Великобритания на революционер, а един от английските социолози уместно го нарече „официалният иконоборец“. Биографът на Уиндзорите пише за херцога Единбургски: „Принц Филип има способността да бъде един, но с две лица: в обществения, публичния живот той остава в сянката на кралицата, но насаме, в личния си живот, той се утвърждава като глава на семейството. Роля, която изисква незабавен преход от едната роля към другата, щом само прекрачи прага!"

Филип Гръцки, Маунтбатън, херцог Единбургски и принц на Великобритания, той винаги поставяше на първо място откровеността, искреността и дълга. Той казваше, че хората са готови да ви простят всичко, „само ако по правилния начин правите това, което те имат правото да очакват от вас“. Характерът му беше оформен от Втората световна война и Филип си остана истински войн до края на живота си. Той е последният принц от нашата ера.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)