Цената на нощувката за българи е нараснала с 14,5%, а за чужденци с 8,1%

Броят на туристите от юни до август се увеличава с над 21 на сто

Някои се отказаха заради войната

Може би все още е рано, но вече са налични данни, които позволяват да се направи оценка на летния туристически сезон през 2022 г. За целта разглеждам данните от Националния статистически институт за месеците юни, юли и август.

Според данните от основните показатели е налице растеж. Основният фактор за това е възстановяването на самолетните полети, което се дължи на подобряването на ситуацията във връзка с COVID-19. Макар и при ниски темпове на ваксинация вече значителна част от населението е преминала през това заболяване и броят на тежките случаи и натискът върху здравната система са относително по-малки. Освен това поради обективни причини през летния сезон заболеваемостта е по-ниска. Така че този фактор, който създаде огромен шок през 2020 г. и повлия силно на 2021 г., вече не е толкова значим.

Възможно е да се твърди дори, че той създава предпоставки за предпочитания към местните курорти спрямо чуждестранните, тъй като за българските туристи тук на практика не са изисквани тестове и документи, удостоверяващи ваксинация, които оскъпяват почивките извън страната.

Отражението на войната в Украйна е по поне 2 направления. От една страна относителната близост до военните действия вероятно е действала дестимулиращо на някои потенциални туристи, които са отказали изобщо да дойдат заради нарасналия риск. Това се отнася най-вече до граждани на Северна Европа, които географски са по-отдалечени от конфликта.

От друга страна влиянието е пряко по отношение на туристите от Русия, Украйна и Беларус. За руснаците спирането на полетите представлява сериозна пречка пред възможността им за достигане до множество дестинации не само в България, а по целия свят. Това е и причината част от тях да продават своите ваканционни имоти тук.

Всъщност собствениците на такива имоти, когато ги използват, не се отчитат в данните за броя нощувки в местата за настаняване и подслон, но също биха генерирали приходи за българската икономика поради потреблението на хранителни и други стоки, използването на различни услуги (комуникационни, забавления, транспорт, здравни, кетъринг и т. н.). Тези пропуснати ползи обаче трудно могат да бъдат оценени, но ако се бяха случили по принцип биха намерили израз в сателитните сметки за туризма.

Общият брой пътници, преминали през България през периода юни-август 2022 г., надвишава 4,56 млн. човека и се повишава с над 1 млн. спрямо съответния период на предходната година. Фактор за това е най-вече нормализирането на въздушния транспорт. Разбира се, немалка част от пътниците преминават транзитно през българската територия по някои от особено значимите транспортни коридори. Освен това се повишава и броят на хората, които декларират, че целта на пребиваването им е почивка и екскурзия, чийто брой е над 2,17 млн. и се повишава с почти 48% на годишна база, и служебно пътуващите, които достигат почти 350 хил. и нарастват с почти 15%. Разбира се, трябва да се отбележи, че през базовата 2021 г. все още здравната обстановка беше значително по-усложнена.

Факторите за подобряване на ситуацията през настоящата година трябва да се търсят както от страна на търсенето, така и при предлагането. Според данните на НСИ броят на местата за настаняване през 2021 г. е бил 2572 през юни, докато през високия сезон е достигнал 3058. По същото време броят налични легла се е увеличил от 245 хил. до 288 хил. През 2022 г. броят места за настаняване през юни е 3090, но през високия сезон е вече 3624, а броят легла се увеличава от 295 хил. до 332 хил. Тези увеличения естествено повишават капацитета. Те се дължат най-вече на факта, че през миналата година немалък брой хотели, особено в най-големите курорти като Слънчев бряг и Златни пясъци, изобщо не отвориха.

През настоящата година заради войната в Украйна и настаняването на бежанците сезонът в някои хотели започна още през март и това беше предимство за тях, тъй като периодът март-май, който иначе би бил непродуктивен, беше използван за получаване на приходи. Така войната промени профила на украинските туристи - освен да са тук през летните месеци, както през предходните години, бежанците дойдоха по Черноморието още преди това, но по време на фактическия сезон някои от тях трябваше да сменят хотелите с почивни станции.

Резултатите през периода юни-август 2022 г. от местата за настаняване показват, че броят пренощували лица надвишава 3,6 млн. и се увеличава с над 21% на годишна база. Всъщност съществен принос за това имат чуждестранните туристи. Така общият брой туристи в тези места е нараснал с 638 хил., като от тях 544 хил. са били чуждестранни резиденти. Това води и до повишаване на относителния дял на чужденците от 43,2% до 50,6%. Всъщност това е движение в посока към ситуацията от преди COVID-19, когато трайно броят на чуждестранните туристи надвишаваше този на местните.

Аналогична е картината при реализираните нощувки в местата за настаняване, които през юни-август 2021 г. са били почти 11,3 млн., а през настоящата година са почти 14,4 млн. Реализираните от чужденци са били приблизително 6 млн. през 2021 г. и над 8,8 млн. през 2022 г. Тоест отново основният принос за растежа имат чужденците - при общо нарастване на броя с 3,1 млн. над 2,8 млн. са именно заради чуждестранните туристи. Така относителният им дял се покачва от 53,4% до 61,6% през 2022 г.

Подобно е развитието и при приходите от нощувки в местата за настаняване. През юни-август 2021 г. те са били 703 млн. лв., докато през съответния период на 2022 г. те са вече почти 1017 млн. лв., като по този начин се покачват с почти 45%. Приходите от чужденци нарастват от 439 млн. лв. до почти 699 млн. лв., т. е. от увеличението с над 313 млн. лв. почти 83% се дължи на чужденците. Така относителния им дял в общите приходи от нощувки се повишава от 62,4% през 2021 г. до 68,7% през 2022 г. Този по-висок дял също е характерен за периода преди здравната криза.

Разбира се, високият темп на инфлация в страната се отразява и върху туристическите услуги. Тук обаче трябва да се отчетат и някои фактори, които са специфични за туризма - немалка част от резервациите се правят още в началото на годината. Тогава беше ясно, че инфлацията и в България, и като цяло в Европейския съюз ще се ускорява, но достигнатите стойности все още бяха по-ниски. Това заедно с международната конкуренция при тези услуги не позволи още по-голямо нарастване на цените.

Данните показват, че средният приход от една нощувка се е повишил с 13,3% през периода юни-август 2022 г. на годишна основа. По-голямо увеличение обаче хотелите са реализирали при българските туристи (14,5%), отколкото при чуждестранните (8,1%). Въпреки това средната цена на нощувка за местен турист е по-ниска, отколкото за чуждестранен. Обяснението за това може да се търси и в посещението на по-ниска категория хотели от българите. По принцип посещенията на чужденците са организирани групово, което позволява и получаването на по-големи отстъпки спрямо тези за българите, които разчитат повече на индивидуални оферти.

Друг интересен факт е, че най-голямото нарастване на цените на годишна база е в началото на периода, докато през юли и август темпът се понижава и даже за местните туристи средната цена на една нощувка през август е по-ниска отколкото през юли. Вероятно това се дължи на отстъпките, които са реализирани при офертите в последния момент, с цел по-цялостно запълване на капацитета на хотелите. При такава ситуация повече се разчита на местните туристи.

За по-високите приходи принос има и увеличеният среден престой на един турист с 5,2% на годишна база. Така едновременно нарастват броят туристи (21,2%), средният брой нощувки и средната цена на една нощувка (13,3%), за да се получат значително по-високите приходи през настоящата година (44,6%).

Приходите от нощувки по области показват тоталната доминация на морския туризъм през лятото, което, разбира, се е логично. Относително силни дестинации като град София значително изостават по приходи от крайбрежието, като показателно за това е, че приходите в област Добрич са над 2 пъти по-високи от тези в област София. Бургаска област е убедително начело в класацията по приходи от нощувки като изпреварва около два пъти Варна.

Най-големият туристически пазар за България според броя туристи, посетили страната, е Румъния (490 хил.). След нея се нареждат Украйна (191 хил.), Полша (191 хил.), Германия (188 хил.), Обединеното кралство (139 хил.), Чешката република (112 хил.). Така през 2022 г. може да се отбележи най-голямо нарастване на туристите от Обединеното кралство, Германия, Гърция, Полша, Израел и Украйна. Значителен спад заради войната се регистрира при туристите от Русия, а по-несъществени спадове - от Франция и Хърватия. При всички останали пазари е налице нарастване на туристите.

Доброто развитие през 2022 г. обаче не е достатъчно, за да компенсира спада в реално изражение причинен от COVID-19 кризата. Броят пренощували лица през периода юни-август 2022 г. е с около 151 хил. по-малък отколкото през предкризисната 2019 г. Всъщност разликата се дължи на спада на чуждестранните туристи с почти 493 хил., докато привличането на допълнителни почти 342 хил. българи не е достатъчно. Аналогична е ситуацията при броя нощувки - през 2022 г. те все още са с над 2,04 млн. по-малко отколкото през 2019 г., като спадът при чуждестранните е с 3,15 млн., докато покачването на местните е 1,1 млн.

Позитивната новина е при приходите, които надхвърлят с 87,5 млн. лв. рекордните досега от 2019 г. и достигат почти 1,02 млрд. лв. Повишението на приходите от местни туристи (135 млн. лв.) компенсира напълно спада при чуждестранните (47 млн. лв.). За това развитие съществен принос има и средата на бърз растеж на ценовото равнище през годината.

Като цяло летният туристически сезон през 2022 г. изглежда успешен. Все още не е наваксан спадът на броя чуждестранни туристи, принос за което има и войната в Украйна. По-големият брой местни туристи не е достатъчен, за да покрие понижението на чуждестранните. Потенциалът за растеж изглежда по-голям на външните пазари спрямо местния.