Победата на републиканците ще даде тласък на кампанията за изборите след две години

Към момента на писане на тези редове все още не са приключили официалните преброявания в редица щати след междинните избори в Щатите. Въпреки това обаче могат да се очертаят няколко големи тенденции, които са факт без значение какво точно ще е финалното разпределение в Сената, да речем. Тези едри щрихи, които оформят големите бъдещи и настоящи противоречия в САЩ обуславят един прост факт - политиката в Америка остава и става все по-сложна. А това е важно за целия свят, защото е известна максимата, че ако Америка кихне, светът ляга болен.

Първата голяма тенденция е, че про-Тръмп силите взимат победа в Долната камара на Конгреса, както и запазват голямото си влияние в щатските законодателни събрания и в щатската изпълнителна власт. Факт е, че “червено цунами” не се състоя, т. е. победата на републиканците не е толкова зашеметяваща, колкото можеше да се очаква. Но въпреки това е победа и в това няма съмнение. Победата ще даде тласък на кампанията за изборите след две години, където залогът вече ще е значително по-голям - ще се избира следващия обитател на Белия дом. Политическите среди, които подкрепят президента Тръмп и неговите политики, не просто запазват влиянието си в американската политика, но и го разширяват.

Втората голяма тенденция е, че демократите запазват своето присъствие и влияние. Промяната в демографската структура на САЩ създава устойчивост за демократите, каквато те не са имали скоро. Запазването на приблизителен паритет или дори дребно надмощие на някоя от партиите в Сената е индикатор, че демократите имат по-голямо присъствие, отколкото ни се иска на онези от нас, които идентифицираме себе си с другата голяма идеологическа платформа в САЩ - тази на републиканците. Чернокожите са твърдо в лагера на демократите и макар латиносите да се местят с бързи темпове към републиканците, все пак това не се случва с темповете, които са необходими, за да обърнат тренда. Отделно новата вълна емиграция е плътно зад демократите, преобладаваща е и подкрепата на милениълите към синята партия. А за разлика от други страни, милениълите в САЩ са доста голямо поколение. С други думи - дали заради или въпреки политиките на Байдън, очевидно е, че демократите запазват електоралното си присъствие.

Третата голяма тенденция, която е естествено продължение на първите две е, че политическата ситуация в Щатите остава особено сложна. Идват тежки дни и за двете партии, които ще трябва да водят кампании, които са дори по-ожесточени от досегашните. А това си е трудна задача. След две години ще е буквално битка за всеки глас, къща по къща, квартал по квартал. Демократите ще трябва да се справят с тежкото наследство на Байдън, а ако той самият в крайна сметка се кандидатира за втори мандат, това ще е много тежък удар върху синята партия. От друга страна сигурното е, че републиканците ще заложат или на самия Тръмп, или най-малкото на кандидат, който провежда про-Тръмп политика. С това обаче червените ще трябва да се борят срещу цялата ляво-либерална пропагандна машина, която в строена в шпалир срещу политиките на Тръмп. Двете партии ще имат своята категория предизвикателства, подкрепата и за двете е твърде близо до половината, за да може да се каже категорично в каква посока ще продължи Америка.

При всички положения ще е сложно, но и важно, и интересно. Сегашната победа на републиканците ще създаде необходимия плацдарм за изстрелване на кандидатура за Белия дом, която да има потенциал да спечели доверието на американския народ. Безспорно е, че Републиканската партия днес е Тръмп партия. Президентът успя да преформатира червените редици по свой образ и подобие през последните две години. Неоконите и старите крила на глобалния капитал са изхвърлени от оперативната политика. Републиканската партия днес е партия на националния суверенитет, на отхвърляне на екстремизмите на критичната расова теория и джендър идеологията, на баланс между големите геополитически играчи.

Дали след току-що миналите междинни избори ще се издигне кандидатурата на самия Тръмп или на някой, който ще води про-Тръмп политика, няма значение. Важното е, че волята на републиканските избиратели е ясна - те искат повече политика на Тръмп в голямата игра.

От другата страна, Демократическата партия е партията на неолибералния глобализъм, партията на екоекстремизма, на критичната расова теория, на джендър идеологията. И дори това да звучи необяснимо за хората като мен с изразено мнение по тези теми, обективно погледнато тези политики срещат своята подкрепа. Има достатъчно хора, които вярват, че чрез тези политики ще се постигне по-добър живот за всички. Според мен този възглед е наивен, но моето мнение е ирелевантно.

Важното е, че широки кръгове от американското общество следват тези политики. Следователно по силата на политическата логика, тази политическа позиция ще продължава да присъства и да играе важна роля на терена. Проблемът пред демократите ще бъде лошото управленско представяне на Джо Байдън. Президентът е слаб, анемичен и очевидно не се справя добре нито с икономиката, нито с международната обстановка, нито с борбата с престъпността. Ако той държи да се кандидатира за втори мандат, това ще направи изборите много трудни за демократите.

В крайна сметка, пробивът на Тръмп през последните шест години е изключително сериозен. Нека си дадем сметка, че днес политиките на демократите са едва 50 процента от политиката на САЩ. Преди Доналд Тръмп да слезе от ескалатора и да обяви кандидатурата си за президент, тази политика беше 100 процента от публичния дискурс на Америка. И червени, и сини бяха неолиберални глобалисти, бяха подчинени на глобалисткия елит, бяха сгушени под крилото на Парижкото споразумение за климата. Днес, едни кратки шест години по-късно, тази политика е изкоренена от Републиканската партия и оттам от половин Америка. Днес върви битка за душата на американския народ, а оттам и за света. Политиките на демократите са по същество клонящи към авторитаризъм. Тяхната военнолюбива натура, съчетана с международната им несръчност, прави света значително по-нестабилен. При победа на силите на и около Тръмп след две години, това ще означава твърда ръка към руския авантюризъм в Украйна, както и остро противопоставяне към пъплещото влияние на китайския авторитаризъм по света.

При всички положения Тръмп преформатира американската политика и вкара важните традиционно консервативни идеи и идеали обратно в голямата игра. С това си действие Тръмп се нареди редом с Никсън като един от най-големите традиционни консерватори за последния век американска политика. След междинните избори виждаме, че мнозинството от американските граждани продължават да подкрепят тази политика. Остава да видим какво ще е съотношението на силите след две години.