Провалените коалиции

Архитектите на четворната коалиция, която за половин година докара страната до дъното.

Задава се още една с предизвестена смърт

Практиката е доказала, че колкото по-разводнен е един съюз, толкова е по-негоден

Коалицията укрепва властта, защото се опира на разнородни политически сили. Това може да е истина по света, но у нас е легенда. Българинът е индивидуалист, не мисли колективно. В домашни условия коалициите се провалят.

Първото правителство на свободна България е от консерватори с министър-председател Тодор Бурмов. После се изреждат още четири консервативни и два либерални кабинета. През 1883 г. Александър Батенберг решава да пробва коалиция по европейски модел.

Князът кандърдисва консерваторите и либералите да си стиснат ръцете. На 7 септември с Указ №719 е назначен смесен кабинет. Политическото образувание обаче е неравностойно. Премиерът Драган Цанков и Димитър Моллов са вляво от центъра. Вдясно натежават Григор Начович, Марко Балабанов, Тодор Икономов и Константин Стоилов.

Макар че се ръкостискат, те не се понасят още от Учредителното събрание. “В Търново стана разцеплението”, свидетелства Григор Начович и описва картината: “Драган Цанков не можеше да гледа Д. Грекова, Славейков не можеше да гледа Балабанова, П. Каравелов не можа да търпи Начовича и обратно”, визира себе си той.

Коалицията трае едва четири месеца. В края на годината консерваторите си вземат шапките и напускат кабинета.

Следват две хомогенни либерални правителства. Първото начело с Драган Цанков, второто воглаве с Петко Каравелов. На 9 август 1886 г. е детрониран Александър Батенберг. Настъпва тъй нареченото “безкняжие” със съглашателства от ден до пладне.

Първо русофили с различен нюанс управляват четири дни до 12 август. После мешавица от политически сили е на власт още пет до 16-и същия месец. И най-сетне друг компот се разпорежда със съдбините на отечеството до 20 август 1887 г.

На този ден държавното кормило поема Стефан Стамболов. Той не се заиграва с хилави ортаци. Цялата власт е съсредоточена в неговата Народнолиберална партия. Тиранина, както го наричат, изгражда България като модерна европейска държава. Строи пътища и железници. Въвежда протекционална политика за родната икономика. Изравнява нашия лев с швейцарския франк.

На 19 май 1894 г. враговете на прогреса свалят стамболовистите. Сменени са с поредната коалиция от Народната партия, Съединистката и Съединената легална опозиция. С водач Константин Стоилов, тя управлява до 9 декември. После на власт са само народняците, които нямат нищо общо с народа. Падат през 1899 г. и разнокалибрени съюзи се изреждат до 1908 г.
Тогава на власт идва самостоятелно правителство на Демократическата партия с премиер Александър Малинов.

Историческа заслуга на кабинета е обявяването на Независимостта. Манифестът е прочетен от княз Фердинанд на 22 септември в търновската църква “Св. Четиридесет мъченици”.

През двете Балкански войни управлява коалиция от Народната и Прогресивнолибералната партия. Техните лидери Иван Ев. Гешов и Стоян Данев са заклети русофили. “Сега е моментът!”, решава руската дипломация. Докато “нашите” са на власт в България, ще им внушим да отстъпят територия на Румъния. Така власите ще забравят претенциите си за Бесарабия.

Гешов и Данев не могат да скършат хатъра на Николай II, пред портрета на когото се кръстят. На 26 април 1913 г. в Петербург е подписан протокол, с който Силистра е откъсната от майката родина и закарфичена към югоизточния пеш на Влашко.

Най-дълголетната коалиция у нас е Либералната концентрация. В нея са Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партия. Управлява от 23 декември 1913 до 21 юни 1918 г. Начело на формацията е Васил Радославов. Резултатът - национална катастрофа в Първата световна война.

След погрома се изреждат няколко комбинации. В тях участват Демократическата партия, Радикалдемократическата, Прогресивнолибералната и Народната плюс БЗНС и БРСДП (обединена). От май 1920 г. цялата власт е в Александър Стамболийски. Неговата Съсловна теория не му позволява политически съглашателства и налага смазване на всяка опозиция. Такъв е Конституционният блок от демократи, радикалдемократи и прогресисти.

Превратът на 9 юни 1923 г. помита дружбашите. За кратко се коалират Конституционният блок, Народният сговор, Народнолибералната партия, Военният съюз и БРСДП (широки социалисти). После на сцената излиза Демократическият сговор и остава до 1931 г.

След сговористите се пробва още един блок. Народният е съшит от Демократическата партия, Националлибералната и Радикалната заедно с БЗНС-Врабча 1 и БЗНС-Стара Загора. Превратът на 19 май 1934 г. слага точка на експериментите. Забранени са всички партии, имущество им е конфискувано в полза на държавата.

През Втората световна война също няма партии. Коалиция щръква чак на 2 септември 1944 г. Под ръководството на Константин Муравиев “три в едно” влизат Врабча 1, Демократическата партия и отломки от Народняшката. На 9 септември властта окупира Отечествения фронт от звенари, комунисти, земеделци, социалдемократи, радикалдемократи и уж независими интелектуалци. Министър-председател е Кимон Георгиев.

Започва тоталитаризмът, опозицията е ликвидирана, неудобните са отстранени, коалиционни партньори остават БКП и БЗНС. Земеделците са прах в очите, защото работническо-селска власт няма. Всичко е в ръцете на комунистите.

Демокрацията върна политическите обединения. Съюзът на демократичните сили е най-широката коалиция в историята на България. На 7 декември 1989 г. учредители са десет новоизлюпени формации. По-късно се присъединяват още шест.

Практиката е доказала, че колкото по-разводнен е един съюз, толкова е по-негоден. Сините започнаха да се “люспят” като глава лук. Всички опити да сготвят обща манджа се провалиха. Днес така наречената “автентична десница” липсва в парламента.

Още няколко коалиции има в най-новата летопис на многострадалното ни отечество. БСП, БЗНС “Александър Стамболийски” и Политически клуб “Екогласност” яхнаха властта през януари 1995 г. Докараха народа до просешка тояга и той ги измете с януарските бунтове през 1997 г.

НДСВ и ДПС изкараха пълен мандат от 2001 до 2005 г. Понеже е камерна, тази комбинация ни вкара в НАТО и Европейския съюз. След успеха царската партия пак се коалира с движението, но и с БСП. Заради червената прокоба кабинетът с мъка устиска мандата.

През 2013 г. Пламен Орешарски беше номиниран за министър-председател от Коалиция за България. Това беше партизанският псевдоним на БСП. Посткомунистите използваха уж независимия премиер за носна кърпичка. Да им бърше биологичните секрети, които минаваха за социални инициативи.

ГЕРБ се пробва с Реформаторския блок и Обединените патриоти. После ни управлява четворна коалиция, скалъпена от крайно разнородни политически елементи. За половин година докара страната до дъното. Сега готвят поредната колаборация с предизвестена смърт.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи