Осезаемо се разширява научното и културно-историческо сътрудничество между България и Хърватия. В рамките на проектното сътрудничество на учените от секциите „Съвременни Балкани“ и „Култура на Балканите“ на Института за балканистика с Център по тракология при БАН с учени от Хърватската академия на науките и изкуствата на 25 – 26 юни 2024 г. в София се проведе научната конференция „Българо-хърватски диалози. Времена, събития, личности“. Темата се вписва в изградената през годините традиция на българските и хърватските учени за сравнително, интердисциплинарно разглеждане на значими културни феномени от взаимната историческа и културна летопис между двата народа. Целта на форума беше да се хвърли повече светлина и да се обогатят досегашните проучвания за характера, типологията и развитието на контактите между хървати и българи през различни исторически периоди, за съществуващите местни традиции и външни влияния, местата и личностите на паметта.

Откриването се състоя на 25 юни в Тържествена зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Приветствия към присъстващите поднесоха: доц. д-р Елка Трайкова – научен секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ на БАН, Н. Пр. г-жа Ясна Огняновац – посланик на Република Хърватия, проф. д-р Румяна Прешленова – директор на ИБЦТ, доц. Ирина Огнянова –  ръководител от българска страна на българо-хърватския проект „Общество, държава и църква при българи и хървати през вековете“, доц. Антоанета Балчева – ръководител от българска страна на българо-хърватския проект „Български и хърватски културни маршрути в Югоизточна Европа. Пресечни точки и взаимодействия“. 

С уводни изложения взеха участие докладчици от Хърватия: Дамир Карбич – Отделение за исторически науки при Института за исторически и обществени науки, и д-р Анте Гулин – ръководител на Отделението за исторически науки към Хърватската академия на науките и изкуствата (ХАНИ) и сътрудничеството му с българските колеги за създаването и поддържането на съвместен научен проект между ХАНИ и БАН, и Тихана Луетич (ХАНИ), която представи излезлия през 2024 г. българо-хърватски сборник: „Хървати и българи. Дипломация, политика, култура и наука“.

Проф. Светлозар Елдъров, Институт за балканистика с Център по тракология, БАН, говори по темата „Статистико-тематичен обзор на сборниците от първия четвърт век на българо-хърватското научно сътрудничество“.

По време на Първото заседание Дамир Агичич от Факултет по философия на  Загребски университет изведе акценти по темата „Хърватската политическа и културна общественост за българската независимост през 1908 г.“

Последва интересна препратка, отнасяща се до българската куртура в доклада на Хървойка Миханович-Салопек (Институт за история на хърватската литература, театър и музика, ХАНИ), засягаща темата „Никола Андрич за България и българските интелектуалци в своето пътеписно творчество“.

Разгледани бяха различни аспекти в дихронен и синхронен план от следващите лектори: Мира Маркова от СУ „Св. Климент Охридски“, Магдалена Найбар-Агичич от Северен университет, Копривница; Злата Живакович-Керже – Хърватски институт за история; Миленко Брекало, Институт за соицални изследвания „Иво Пилар“ Осиек; Марияна Стамова, Институт за балканистика с Център по тракология, БАН; Тихана Луетич (ХАНИ), като се акцентира на първото десетиление на ХХ век и бяха очертани прилики и разлики между българските и хърватски вестници, както и на студентски списания за българските студенти в Загреб в началото на 20 век.

В рамките на двата дни конференцията събра повече от 100 учени от Балканите – над 50 български учени и много чуждестранни представители. Сред бяха бяха Наум Кайчев – СУ „Св. Климент Охридски“, който разгледа спецификата на „Български народни песни“ на братя Миладинови в хърватското общество; Мирко Чурич също говори за братя Миладинови; Йосипа Драгичевич –  Министерство на науката и образованието на Република Хърватия – представи „България в хърватските литературни текстове от XIX век“; с презентации се включиха Мария Бенич Пенава от Университета в Дубровник и Звездана Пенава Брекало от университета „Й. Й. Щросмайер“ в Осиек.

Ина Христова от СУ „Св. Климент Охридски“ се спря на Библейската „Песен на песните“ в контекста на българския и хърватския модернизъм, а Вйекослава Юрдана, Факултет по педагогически  науки при Университета „Юрай Добрила“ в Пула, представи „Последното цвете от нашата кръв поникна на българска земя“: Владимир Назор и неговата племенница от България“.

Първият ден от конференцията завърши с доклади на Желко Дугац, Секция по история и философия на науката, Институт по философия на науката, ХАЗУ, Бранка Гърбавац (ХАНИ) и Александра Миланова, Институт за балканистика с Център по тракология, БАН, която навлезе на музикална територия с нейния доклад „Българо-хърватски диалози в музиката от първата половина на XX век: симфониите на Никола Атанасов и Дора Пеячевич“.

В централното фоайе на БАН беше открита изложбата „Хървати и българи през вековете. Културна дипломация и междуакадемично сътрудничество“.

.............

Едновременно със заседанията в зала Тържествена се провеждаше и втори панел в зала „Академик Иван Евстратиев Гешов“, където модератори бяха  Тодор Чобанов и Сузана Симон. Тодор Чобанов и Светослав Стамов – Институт за балканистика с Център по тракология, БАН – очертаха „Исторически, археологически и геномни наблюдения към въпроса за началото на хърватското присъствие на Балканите“; Владислав Иванов,  говори по темата „България през XIV век в хрониката на Юний Рестич (1669/1671 – 6. IX. 1735)“; Калин Йорданов представи изследването „Дублиращите се реликви на Адриатика: случаите с мощите на Св. пророк Симеон Богоприемец и на Св.вмчца Евфимия Всехвална“; Зринка Новак (ХАНИ) се спря на култа към Пресвета Богородица Мария Чипровска и неговото разпространение чрез францисканските мисионери в България, произхождащи от францисканската провинция Босна Сребърна през XIV – XVIII век“; Сузана Симон (ХАНИ) и Горан Будеч (ХАНИ) говориха за „Фружин, син на Шишман, между Липова и Дубровник“.

Свои нови научни достижение демонстрираха Лилия Илиева от Югозападен университет „Неофит Рилски“, която разгледа „Език и правопис на Петър Богдан Бакшич в неговата неизследвана втора книга „Blagoskroviscte nebesko Marie Divicze Mayke Boxye“, Рим, 1643 г.“, както и Виниций Б. Лупис, Институт за социални изследвания „Иво Пилар“ (Дубровник), който говори за ролята на дубровничани в създаването на българското гражданско общество през късното Средновековие и ранното Ново време“. Присъстващите чуха и презентациите на Елена Костова от Институт за исторически изследвания на БАН за българо-дубровнишките връзки през XV век, на Пенка Данова относно българско минало и съвременност в „Подробен свод на дубровнишките анали на Яков Лукаревич“ (1605 г.) и на Симеон Симеонов (Институт за балканистика с Център по тракология) относно „Адриатика и Черноморието в дневниците на Франсиско де Миранда“.
............

На 26 юни конференицята продължи в Институт за балканистика с Център по тракология, БАН, където също бяха изнесени над 15 доклада и се проведоха дебати с участието на учените Игор Деспот, Марияна Стамова, Евлоги Станчев, Кирил Илиев, Диана Гласнова, Людмила Миндова, Вйекослава Юрдана, Ивайло Начев, Сузана Лечек, Антоанета Балчева, Елена Дараданова, Николай Кочанков, Спас Ташев, Ирина Огнянова, Алойзие Просоли, Димитър Добрев.

Антоанета Балчева (Институт за балканистика с Център по тракология, БАН) направи интересни препратки, отнасящи се до присъствието на хърватските земи в творбите на три български интелектуалки – Олга Чавова, Богдана Дочева и Вера Плочева.

Елена Дараданова (СУ „Св. Климент Охридски“) представи Антологията „Na posljednem katu neba“ (2022) в контекста на рецепцията на съвременната българска лирика в Хърватия. Николай Кочанков (Национален исторически музей, София) се спря на „Хърватският национален въпрос (1939-1941): анализи и прогнози на българската дипломация“, а Марко Колич (Медицински факултет, Загребски университет) оповести интересни факти за Българските студенти от Медицинския факултет в Загреб от 1941 до 1945. 

Стана дума и за драматични исторически събития, свързани с Югославия в доклада на Ирина Огнянова „Хърватската визия за бъдещето на Югославия (1942-1947)“ , а Димитър Добрев представи „Хърватия и инициатива „Три морета“.

Фокус на Алойзие Просоли беше „Хърватско-българско сътрудничество, свързано с ранната или старинната сакрална музика и интерпретацията на тази музика“.

Участниците посетиха Националния археологически институт с музей при БАН. Материалите от конференцията ще бъдат публикувани в специализирано рецензирано издание.