Информацията от 2005 г. била оскъдна

Без задължителната информационна карта, която съдържа детайлите, свързани със защитата, е предадена дисертацията на Пламен Николаев Николов в Народната библиотека „Кирил и Методий” и в бившия вече Централен институт за научно техническа информация (ЦИНТИ).

Това е показала проверката на Министерството на образованието и науката във връзка с докторската степен на предложения за министър-председател от ИТН. От просветното ведомство са проверили дали дисертацията му съществува и имат готовност да я публикува след изразено писмено съгласие на автора му.

Екип на „Труд” издири документа в Научно-техническа и педагогическа библиотека в София и успя да заснеме част от нея.

Всъщност през 2005 г. Висшата атестационна комисия (ВАК) е предала въпросната дисертация на Николов без въпросната карта и това е изрично отбелязано в опис на дисертационни (хабилитационни) трудове, депозирани от ВАК, с номер №91 от 16 май 2005 г., който се съхранява в Националния център за информация и документация (НАЦИД) към МОН - наследник на ЦИНТИ.

Поради този факт информацията за тази дисертация, налична в електронния Регистър на лицата, придобили образователна и научна степен „доктор” и/или научната степен „доктор на науките”, на защитените дисертационни трудове и на хабилитираните лица в Република България” (РАС) на НАЦИД, е твърде оскъдна.

Непълнотата на информацията относно дисертацията на Пламен Николаев Николов се дължи на липсата на попълнена информационна карта, с която дисертациите постъпваха в НАЦИД до юли 2018 г., когато влиза в сила изменението на чл. 3 от Правилника за прилагане на закона за развитие на академичния състав в Република България (Изм., ДВ, бр. 56 от 6 юли 2018 г.).

Образователната и научна степен „доктор” на Пламен Николаев Николов е присъдена със свидетелство на ВАК с №29 412.

Проф. Валентин Канавров пред „Труд”: Не го помня на защитата, но пазя рецензията си

„Труд” потърси един от рецензентите на Пламен Николов за коментар относно оскъдната информация за дисертацията.

„Защитата на Пламен Николов като процедура не я помня, било е 2003-2004 г. Но понеже се вдигна доста шум, отворих компютъра да видя какво съм бил написал тогава. От рецензията, която си прочетох много внимателно онзи ден, мога да кажа, че работата е била хубава. Имал съм немалко бележки, в обичайния обем, но от това, което прочетох, самият текст е бил много хубав”, каза пред „Труд” проф. Валентин Канавров.

По думите му Пламен Николов не е продължил в университет, в БАН или някъде другаде да преподава, така че да се поддържа споменът за работата му. „Доколкото знам имаше една идея да го вземат асистент в СУ, но нещо не се получи, това откровено мога да кажа - заради езиците, заради защитата и заради темата. Всичко останало са спекулации”, посочи той.