Без политическа устойчивост влизането ни в еврозоната ще се отложи

Инфлацията в България ще бъде по-висока от средните стойности за страните от ЕС през тази и следващите две години. Има слаба вероятност да изпълним Маастрихтския критерий за инфлацията, от който зависи присъединяването ни към еврозоната до 2025 г., прогнозират от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките. 

Основните причини за високата инфлация са външни фактори – високите цени на енергоресурсите и военният конфликт в Украйна. Но за това допринасят и някои противоречиви решения в областта на икономическата политика, като разходи, несъобразени с реалните финансови възможности на страната, липса на политически консенсус по важни въпроси и др., пише в макроикономическата прогноза на икономистите на БАН за периода 2023-2025 г.

Бюджетният дефицит ще е в силна зависимост от политическата ситуация, пишат от БАН. Изпълнението на Маастрихтския критерий за 3% бюджетен дефицит ще е възможно само при постигане на политическа стабилност. Ако продължи действието на компенсациите за бизнеса заради високите цени на тока и се запазят нагласите за по-нататъшни увеличения на минималната заплата и пенсиите, няма да може да бъде постигнат балансиран бюджет. Предвид липсата на политически консенсус, резки промени в данъчната политика не се очакват, посочват от БАН.

По-високата инфлация от обичайната през последните години и заявеният стремеж към намаляване на бюджетния дефицит ще се отразят негативно върху покупателната способност на домакинствата, което ще доведе и до по-слаб растеж на потреблението, смятат учените. Инфлацията води и до по-високи производствени разходи, което в съчетание с общата несигурност на външната среда, ще доведе до ограничаване на инвестициите.

Сериозна неяснота има по отношение на пазара на труда. Не се очаква осезаемо повишаване на безработицата, въпреки нарастването на заплатите през последните месеци, пише в анализа на БАН. Това до голяма степен се обяснява с влошаващата се демографска ситуация в страната, а не толкова с икономическата активност, допълват учените.

Очакванията са заплатите да нарастват по-бързо от инфлацията.

Предвид неблагоприятната външна и вътрешна икономическа обстановка, ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) ще бъде само 1,7% през 2023 г. Очаква се през 2024 г. БВП на страната да надхвърли 200 млрд. лв., заради високата инфлация през последните две години.

„Поредицата от предсрочни избори вече дават отражение върху финансовата стабилност. Невъзможността да се оформи консенсус по важни за страната въпроси застрашава изпълнението на вече поети ангажименти, в т.ч. и по Плана за възстановяване и устойчивост. Ако тази ситуация продължи, може да се очаква по-висок бюджетен дефицит и по-голяма нужда от външно финансиране. В такива условия членството в еврозоната би се отложило“, посочват от БАН.