Няма видимо развитие по договора, подписан с израелска компания преди три години и половина

България има капацитет

Военните конфликти през последните години все по-ясно показват, че безпилотните летателни апарати вече не са атрибут единствено на световните суперсили. Употребата им от по-малки държави и бунтовнически групировки вече променя образа на войната.

Нерядко във военната история една единствена оръжейна система може да стане емблематична за цяла епоха. Пример за това са бронираните танкове, които олицетворяват наземната битка от Втората световна война насам. Ударните дронове MQ-1 "Предатор" се превърнаха в символ на контратерористичната война на САЩ в Афганистан, Ирак и на други места. За кратък период от време САЩ и Израел (със собствения си индустриален капацитет за производство на БЛА) бяха единствените, в състояние да извършват подобни операции. Нещата обаче се промениха драстично. Евтините технологии за производство въоръжени безпилотници се разпространяват като горски пожар по целия свят и днес на много места държави като Турция са регионални лидери. 

През 2020 г. Азербайджан и Армения воюваха в Нагорни Карабах. Конфликтът продължи около шест седмици и повдигна множество въпроси за противовъздушната отбрана. За първи път светът видя как армията на една държава праща флот от въоръжени дронове на бойното поле. Въздействието, което това предизвика, беше огромно. Използвайки рояк от евтини турски и израелски БЛА, Азербайджан помете противовъздушната отбрана на Армения и си проправи път към победата. Едва намесата на Русия изведе арменските сили от състоянието на пълна безпомощност. 

Същото видяхме и в сегашната война. Въпреки бомбардировките, Украйна успя да спре руското настъпление в ключови райони с помощта на евтините и бавни турски дронове, които извършваха изненадващи атаки срещу военните колони и артилерия на противника с успеваемост, която изненада дори западните експерти. Байрактар TB2 показаха висока ефективност в ранните етапи на конфликта, преди руснаците да успеят да организират противовъздушната си отбрана. Те внасяха объркване и ужас на земята, за които свидетелстват и самите руски военни в телефонни разговори с близките им, прихванати и публикувани от украинското разузнаване. 

Камерата на турския Байрактар следи целта секунди преди попадението.

Това превърна Байрактар TB2 в градска легенда. Нещо от което печели турският военнопромишлен комплекс, но индиректно и всички производители на БЛА по света. На следващо място, дроновете постигнаха успех и в социалните мрежи. Техните въздушни видеозаписи на унищожаването на руски бронирани машини се превърнаха в ключов инструмент за информационната война на Украйна.

На този фон, България до момента не показва воля да закупи или създаде собствено производство на безпилотни летателни апарати, въпреки че, по мнението на експерти, разполага с необходимото финансиране, индустриален капацитет и дори лицензиране. А това правят много държави от нашия калибър в региона, сред които: Сърбия, Румъния, Словения.
Преди година в турската преса се появиха информации, че страната ни преговаря за закупуването на шест Байрактар-а, което би я превърнало в първата държава от ЕС, притежаваща този модел, но ако е имало такива намерения, те не са реализирани.

Ако влезем в сайта на военния ни завод ВМЗ Сопот обаче ще открием интересна находка. В раздела за концептуални разработки е публикувана презентация на безпилотен летателен апарат ТД-7. Проектът датира от края на 2018 година, когато в Министерството на икономиката беше подписан договор за сътрудничество и трансфер на технологии между ръководствата на ВМЗ и израелската компания Aeronautics Group, на чиято база у нас трябваше да започне производство на безпилотни летателни апарати (БЛА, дронове).  Aeronautics са сред водещите в този бранш с десетки клиенти по целия свят, включително държави от НАТО. Договорът даваше възможност на българския оръжеен завод да развие собствен бранд БЛА, както и тяхното сервизиране,  поддръжка и обслужване. Тогавашният шеф на борда на директорите на ВМЗ Сопот, Атанас Богданов, подчерта, че българското предприятие ще бъде основен двигател и човешки ресурс по този проект, който е част от стратегията за извеждането му в сектора на новите технологии.

При подписването на споразумението Ади Коен, шеф на маркетинга в Aeronautics, посочи, че израелската компанията гледа на страната ни като на важен хъб за авиационни продукти. По думите му целта е в България да се установи линия за асемблиране и производство, с което двете предприятия да навлязат на нови пазари. 

Българският ТД-7, както е показан в презентацията, е с дължина 8 метра и размах на крилете 17,3 метра. Товароподемността му е до 200 кг. Способен е да оперира на разстояние до 200 км и да остане във въздуха до 24 часа, изпълнявайки задачи по разузнаване и наблюдение при всякакви метеорологични условия. Екипиран е с различни технологии, които биха му позволили това.

В началото на седмицата "Труд" попита Министерството на икономиката, принципал на ВМЗ Сопот, дали и какво е направено през последните 4 години за стартирането на това високотехнологично и перспективно производство в българския оръжеен завод. Попитахме също, ако е решено такова да не започва, какви са причините, но до редакционното приключване на броя не получихме никакъв отговор от ведомството, въпреки уверенията, че такъв ще има. 

Панагюрска система прихваща и сваля безпилотници

Успоредно с индустрията за производство на безпилотни летателни апарати се развива и тази за борбата срещу тях. Наколко компании у нас работят в тази област. "Оптикс" - Панагюрище, предлага своя анти-дрон система, която е способна да открива, проследява и срива управлението на безпилотните апарати, принуждавайки ги да се приземят или да активират функция "завръщане вкъщи". Системата се състои от две част, като едната открива оперативните радиочестоти, а другата ги блокира, като нарушава дистанционното управление, телеметрията, видео връзката и навигацията през GPS/GLNOSS. Ефективна е срещу различни микро, компактни и стандартни дронове на разстояния до 2 километра.