Заплахата, която отдавна витае над Сърбия - преговорите й за присъединяване към Европейския съюз да бъдат прекратени, ако не наложи санкции на Русия, скоро може да се превърне в официална политика на Брюксел спрямо страната, пише днес белградският вестник "Вечерне новости".

Проектодокладът за новата стратегия на Съюза, предложен от Европейския парламент, изтече, пише вестникът и добавя, че евродепутатите ще гласуват текста през ноември.

Европейският парламент ще поиска от ЕС да спре преговорите, докато Сърбия не се съобрази с външната политика и политиката на сигурност на ЕС, тоест докато не подкрепи санкциите срещу Москва. Това се посочва в проектодоклада за новата стратегия на ЕС в процеса на разширяване, който представителите на ЕП ще обсъдят в Комисията по външна политика на 13 октомври, а окончателният вариант на текста ще бъде под формата на резолюция на Европейския парламент при гласуване, очаквано през ноември.

Въпреки че резолюциите на ЕП не са правно обвързващи за страните членки, нито за други европейски институции, е ясно, че тази инициатива е част от все по-силния натиск върху Сърбия да изостави неутралната си позиция по отношение на руско-украинския конфликт, отбелязва вестникът.

Някои евродепутати първо нападнаха Белград за подписването на двугодишния план за консултации между сръбското и руското външно министерство, а след това европейските Социалдемократи, втората по големина група в ЕП, поискаха да спрат преговорите със Сърбия, ако тя не се съобрази с ЕС санкциите срещу Русия и обявиха, че ще включат въпроса в предстоящия доклад на ЕП за разширяването, припомня "Новости".

Ще бъде записана още една заплаха, за която "Новости" вече писа, че Сърбия може да се сблъска с оттегляне на чужди инвестиции, затваряне на заводи и прекратяване на финансовата помощ от ЕС.

Сред компромисните изменения в доклада евродепутатите включиха и финансови условия. Както се посочва в текста, по-нататъшната финансова подкрепа за Сърбия ще зависи от отношението на Белград към Москва, но също и от напредъка в демокрацията, върховенството на закона и "приемането на ценностите и приоритетите на ЕС".

"Да се преразгледат всички средства на ЕС за Сърбия в тази светлина, особено всички проекти, финансирани по Икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани, за да се гарантира, че всички разходи на ЕС са в пълно съответствие със собствените стратегически цели и интереси на ЕС", се подчертава сред компромисните изменения.

Ако тези нови изисквания към Сърбия бъдат официално включени в новата стратегия за разширяване на ЕС, сегашното правило от преговорната рамка, че страните кандидатки нямат задължението незабавно да се присъединят към политиката на Брюксел, включително към санкциите, а да се съгласуват постепенно с европейската политика, ще спре да се прилага.

"Новости" припомня, че европейският път на Сърбия отдавна е забавен и отбелязва, че пред страната постоянно се поставят нови препятствия. Първо, по средата на процеса се промениха правилата - въведена беше нова методология на преговорите, клъстери вместо глави, а сега към списъка със задълженията постоянно се добавят нови изисквания. За последно страната отвори клъстер 4, който се отнася за зеления дневен ред, през декември 2021 г., преди руското нахлуване в Украйна.

Европейската комисия, която оценява готовността на страната за интеграция, смята, че Сърбия е готова да отвори клъстер 3 (конкурентоспособност и приобщаващ растеж), който трябваше да бъде "разпечатан" през декември тази година. Но при сегашното състояние на нещата вероятно нищо няма да стане, освен ако Сърбия, както подчертават европейски дипломатически източници, не направи обратен завой в отношенията си с Русия.

Вицепрезидентът на Центъра за външна политика Сузана Грубиешич вече посочи пред "Новости", че ЕС все по-често говори за сериозните последици, които може да понесе Сърбия, ако не се присъедини към санкциите. Според нея пространството за провеждане на дългогодишна балансирана външна политика, което в условията на руска агресия срещу Украйна и отговора на политическия Запад става трудно издържано.

Неслучайно тази инициатива на евродепутатите за включване на наказание за неподчинението на Сърбия в официалните документи на ЕС дойде преди срещата на върха в Прага на 6 октомври по повод създаването на европейската политическа общност, където ще бъде упражнен силен натиск върху президента Александър Вучич да се откаже от сегашната си политика - да зачита териториалната цялост и суверенитета на Украйна, но да не налага санкции на Русия, пише още "Новости".